— Какво ще правим с Карцев?
— Че какво трябва да го правя аз?
— Ти очевидно смяташ да нощуваш тук. Защо не отстъпиш мястото си?
Вместо Володя отговори мъжът:
— До известна степен аз решавам кой ще нощува при мен.
— Може би знаете у кого можем да се настаним за една нощ? — попита Борис.
— Тук никой не приема транзитни. Болни пък съвсем. Жената се обърна към Володя:
— Кога за последен път видяхте Илин? Вече на улицата Саша, огорчен, каза:
— А вие разправяте, че ме бивало да внушавам.
— Драги мой — отговори Борис, — тук действуват политически страсти, а те са най-фанатичните.
9.
Привечер Поскрьобишев сложи на писалището пред Сталин прочетеното от членовете на Политбюро писмо за статията на Енгелс. Всички се бяха съгласили, че тя не бива да се публикува. Взетото чрез допитване решение за промените в редколегията на „Болшевик“ също беше единодушно.
Сталин не се бе съмнявал, че двете решения ще минат: ходът със Стецки е правилен. Стецки е човек на Бухарин, а те държат Сухарни в резерва. Засега няма да го дадат, както миналата година не искаха да дадат Смирнов, Толмачов и Ейсмонт, а по-миналата — Рютин.
И все пак всички противници — предишни, сегашни и бъдещи — трябва да бъдат унищожени и ще бъдат унищожени. Единствената в света социалистическа държава може да устои само ако е непоклатимо устойчива отвътре, това е залогът за стабилността й във външния свят. Държавата трябва да бъде могъща за в случай на война, държавата трябва да бъде могъща и ако иска мир, тя трябва да буди страх.
За да превърнеш в кратък срок една страна от селска в индустриална, са нужни неизброими материални и човешки жертви. Народът трябва да ги даде доброволно. Но само с ентусиазъм това не се постига. Народът трябва да бъде принуден да ги даде. За целта е нужна силна власт, внушаваща страх на народа. Страхът трябва да се поддържа с всякакви средства, теорията за незатихващата класова борба дава всички възможности за това. Ако при този процес загинат няколко милиона души, историята ще го прости на другаря Сталин. А ако той остави държавата беззащитна, ако я обрече на гибел — историята никога не ще му прости. Великата цел изисква велика енергия, великата енергия на един изостанал народ се постига само с велика жестокост. Всички велики управници са били жестоки. Каменев, сега директор на издателство „Академия“, не случайно издаде Макиавели. За НЕГО го издаде, на НЕГО иска да покаже, че методите, които прилага ТОЙ, са били известни още през петнайсети и шестнайсети век. Каменев обаче греши. Препоръките на Макиавели са остарели. Впрочем не се знае дали са били годни и през петнайсети век?! Ефектно, но повърхностно, не е диалектично, схематично е. „Властта, която се гради върху любовта на народа към диктатора, е власт слаба, защото зависи от народа, властта, която се гради върху страха на народа от диктатора, е власт силна, защото зависи от самия диктатор.“ Това положение е вярно само частично: властта, която се гради само върху любовта на народа, е слаба власт, това е така. Но властта, която се гради само върху страха, също е нестабилна. Стабилна е онази власт, която е изградена и върху страха от диктатора, и върху любовта към него. Велик управник е онзи, който чрез страха е съумял да внуши любов към себе си. Такава любов, при която всички жестокости на управлението му народът и историята приписват не на него, а на изпълнителите.
Изгонването на Троцки в чужбина беше хуманен и следователно погрешен акт: Троцки е на свобода и действува. Той няма да прати в чужбина Зиновиев и Каменев, те ще легнат като първи камъни в крепостта на страха, която ТОЙ трябва да издигне, за да защити народа и страната. Ще ги последват техните съюзници. Бухарин им е съюзник, търчеше при Каменев през задната вратичка, водеше с него тайни преговори, разправяше, че вместо Сталин, би искал да види в Политбюро Зиновиев и Каменев. Сам си избра съюзниците и ще сподели участта им.
В политиката няма място за съжаление. Ако съжалява за някого, само за един човек е — за Каменев. Съжалява, в смисъл че Каменев не е с него, а е със Зиновиев. „Уютен“ човек е, мек, отстъпчив, при това е тифлисец, завършил е гимназия в Тифлис, дълги години е живял там. В него има нещо и от еврейския, и от грузинския интелигент — гальовност, деликатност, приветливост, малко е циник, но добродушен циник. Образован е, ориентира се в политическата обстановка, умее точно и ясно да формулира изводи, за това справедливо го ценеше Ленин. Не е честолюбив, не претендира за лидерство, традиционно втори човек. Такъв беше при Ленин, такъв би могъл да остане и при другаря Сталин. Не пожела! Предпочете пред НЕГО дърдоркото Гришка! Някога те отлично действуваха заедно, прекрасно се разбираха. Именно Каменев предложи него, Сталин, за поста генерален секретар на партията. Но го предложи само за да го използува срещу Троцки, бяха измислили това със Зиновиев — да превърнат партийния апарат в тояга за Троцки, бяха свикнали други да им вадят кестените от огъня. Не бяха разбрали най-важното: партийният апарат не е тояга, партийният апарат е лост на властта. Като му предадоха този лост, те му връчиха и абсолютната власт. НЕГОВИЯТ гений единствен проумя това. Впрочем и Ленин го проумя, но не веднага, а почти след година, късно го проумя! Но дори когато Ленин поиска ТОЙ да бъде свален от поста генерален секретар, дори тогава Каменев нищо не схвана и предложи на конгреса да не взема под внимание писмото на Ленин. Сети се чак след смъртта на Ленин, когато от Лениновото наследство се оказаха отстранени не само Троцки, но и Каменев, и Зиновиев. Точно тогава беше моментът да направи правилен политически избор, заедно с цялата партия да последва другаря Сталин. А той последва това нищожество Гришка! Защо? Вярвал е в големия талант на Гришка ли? Глупости! Той сгреши, защото никога истински не бе ГО разбирал, не бе разбирал, че така наречената примитивност, така наречената посредственост на другаря Сталин в действителност е простота на вожд, който не само чете лекции в Комунистическата академия, а преди всичко разговаря с масите, води масите след себе си.
Евреите никога не са разбирали какво значи ВОЖД? Никога не са умеели истински да се подчиняват, това е формирано в тях от историята, в това се състои тяхната национална трагедия. Всички народи са се подчинявали на Рим и са се запазили като нации. Единствени евреите не са се подчинили. Във всички религии бог е въплътен в човек: Христос, Мохамед, Буда… Само евреите нямат обожествен вожд, само юдаизмът не допуска олицетворяването на бога в човек. За тях не съществува абсолютен авторитет, затова не са успели да запазят държавното си начало — върховната власт в една държава трябва да е олицетворена във върховен вожд. Евреите са спорили през цялата си история, демокрацията означава за тях възможност да спорят, на тях им дай да противопоставят на мнението на мнозинството своето лично мнение.
Разбира се, има и евреи, способни да признаят един вожд и да му служат, например Каганович. Именно Каганович пръв, още през 1929 година, в своя лекция в Института на червената професура ГО нарече вожд… Но Каменев предпочете повърхностната ерудиция и сладките приказки на други хора. И сгреши. За един вожд не е достатъчно да бъде ерудиран и сладкодумен. Къде се дянаха всички дореволюционни „вождове“ интелигенти и „литератори“? Разните там Луначарски, Покровски, Рожков, Голденберг, Богданов, Красин? Ами Ногин, Ломов, Риков? Няма ги и нищо не остана от тях. Троцки притежаваше някои качества на вожд. Но интелектуалното му високомерие го правеше непоносим за партийните кадри. На всяка крачка подчертаваше умственото си превъзходство, хората не обичат да ги смятат за глупаци. Хората признават умственото превъзходство, когато то е съчетано с превъзходството на властта. Умственото превъзходство е приемливо за тях само в управник, по този начин те се подчиняват на умен управник, това не ги унижава, напротив, въздига ги, оправдава в собствените им очи безпрекословното им подчинение, утешава ги мисълта, че се подчиняват не на сила, а на ум. А докато не е взел само в свои ръце властта, вождът трябва да умее да убеждава, да създава у хората увереност, че са негови доброволни съюзници, че той само е изразил, формулирал техните собствени мисли. Троцки не разбираше това, както не разбираше и значението на апарата. Като се смяташе за вожд, си мислеше, че сам, без чужда помощ може да поведе масите с красноречието, с интелекта си. Не! За овладяване на масите не са достатъчни бляскавите речи, нужен е инструмент и този инструмент е апаратът. „Дайте ни организация от революционери — и ние ще преобърнем Русия!“ — Троцки никога не бе разбирал тази основна Ленинова постановка. Именно в това се състоеше неговият „неболшевизъм“, за който споменаваше Ленин в своето „завещание“.
Може би Ленин не е вземал на сериозно мисълта за колективното ръководство? Не! Ленин разбираше
