значението на вожда. „Съветският социалистически демократизъм ни най-малко не противоречи на едноличието и диктатурата… волята на класата в някои случаи се осъществява чрез диктатор, който понякога може сам да направи повече и често е по-необходим…“16 И друго… „Да се стигне до противопоставяне изобщо на диктатурата на масите на диктатурата на водачите е смешна безсмислица и глупост…“17 Това Ленин го разбираше, но смяташе да управлява Русия с европейски методи, а в НЕГО, в Сталин, виждаше азиатец.
Ленин разбираше значението на апарата. Но той искаше да се засили държавният апарат, на който се опираше лично той като глава на правителството, и не искаше да се засилва партийният, на който се опираше другарят Сталин. Именно затова тогава предложи да го свалят от поста генерален секретар. Някъде в перспектива наред с непа той очевидно е мислил за по-широки промени, защото, когато се залага на фермера, фермерът ще потърси правата си. За такива маневри Ленин е смятал по-подходящи Троцки, Зиновиев, Каменев, Бухарин, дори Пятаков и е смятал неподходящ НЕГО, другаря Сталин. В другаря Сталин е виждал главния „апаратчик“, а той имаше страх от засилването на апарата. И с право. Апаратът има свойството да закостенява, апаратът, сплотен от дългогодишните връзки, вместо да бъде лост, се превръща в спирачка, мумифицира се. Канцеларията в една огромна изостанала аграрна и многонационална страна е необходима за опазване завоеванията на революцията, но канцеларията крие в себе си заплаха и за самата революция — властта на тази канцелария става всеобхватна, могъща и безконтролна. Ленин с право се опасяваше от това и затова обичаше да казва, че „ние наследихме от царска Русия най-лошото, бюрократизма и обломовщината, те буквално ни задушават“. Това е така. Но то далеч не означава, че апаратът трябва да бъде унищожен, че трябва да се създаде политически баланс. Политическият баланс означава КРАЙ на диктатурата на пролетариата. Апаратът трябва да се запази, апаратът трябва да се укрепва, но е необходимо в него да бъде убита в зародиш самостоятелността, непрекъснато да се сменят хората, да не се позволява взаимните връзки да се циментират, един непрекъснато сменящ се апарат няма самостоятелна политическа сила, но остава могъща сила в ръцете на вожда, в ръцете на всесилния управник. Този апарат, като инструмент на властта, трябва да внушава на народа страх, но пред вожда самият апарат трябва да трепери.
Има ли той такъв апарат? Не, няма. Отдавна иска да промени състава на ЦК, но не успя да го направи дори на Седемнайсетия, на СВОЯ триумфален конгрес. Нямало, видите ли, основания за отвод, та беше принуден да остави в ЦК хора, на които мястото вече не е там, действуваше тяхното взаимно застъпничество, тяхната сплотеност, техните затвърдени взаимни връзки, той не можа да преодолее всичко това. Край! Този апарат вече си изслужи, каквото му бе отредено и вече не му е нужен в този вид, нужен му е друг апарат, такъв, който няма да разсъждава, за който ще съществува само един закон — НЕГОВАТА воля. Сегашният апарат е вече вехтория, отработена пара, дрипи. Обаче именно тези стари кадри са най циментирани помежду си, най-взаимосвързани, те няма така лесно да напуснат местата си, ще трябва да ги събаря. Но това ще бъдат завинаги обидени, завинаги спотаени, потенциални смъртни врагове, готови всеки миг да се присъединят към онзи, който се опълчи срещу НЕГО. Ще се наложи да ги унищожава. Сред тях ще има и заслужили в миналото хора — историята ще прости това на другаря Сталин. Сега техните минали заслуги стават вредни за делото на партията, те си въобразяват, че се разпореждат със съдбините на държавата. И затова трябва да ги смени. Да ги смени — значи да ги унищожи.
Сталин отново се разходи из кабинета, спря пред прозореца… Да, Октомврийската революция бе ръководена от Ленин, Ленин я извърши, това е неговата историческа заслуга. Но след като извърши революцията и запази новата власт в огъня на Гражданската война, той тръгна всъщност по пътя, подсказан му от опита на ортодоксалния марксизъм: непът беше началото на този път. С крайни революционни средства Ленин довърши буржоазната революция, разчисти пътя за нея, като унищожи остатъците от феодално-помешчическия строй. Но Ленин умря. Историята е велик режисьор. Тя навреме отстрани Ленин и даде на Русия нов вожд, който ще я поведе по истински социалистически път. За това ще е нужна още не една революция. Една революция, не по-маловажна от Октомврийската, той вече извърши — ликвидира индивидуалното селско стопанство, ликвидира кулачеството, ликвидира самата възможност за фермерски път на развитие на селото. При това загинаха милиони хора — историята ще му го прости. Той извърши и втора революция — насочи Русия по пътя на промишленото, индустриалното развитие, превърна я в съвременна промишлена, могъща във военно отношение държава. Висока цена бе платена за това, много жертви паднаха — историята ще го прости на другаря Сталин, историята не би му простила, ако бе оставил Русия слаба и безпомощна пред лицето на враговете й. Сега трябва да се създаде нов, особен апарат на властта. И да се унищожи старият. Унищожаването на стария апарат трябва да започне от онези, които вече са се опълчвали срещу НЕГО — от Зиновиев, Каменев, те са по-уязвими, те са се борили против партията и толкова много грешки са си признавали, че ще продължат да си признават, ще признаят какво ли не. И никой не ще посмее да ги защитава, и Киров не ще посмее.
Девет години Киров е в Ленинград. Какво направи той през тези години за превръщането на ленинградската партийна организация не в показна, а в истинска опора на Централния комитет на партията? Той реши да умиротвори този вечно фрондиращ град, вместо да го смачка. Да го смачка — значи да смени стария апарат с нов, старите кадри — с нови. Да го умиротвори — значи да остави стария апарат невредим, да остави старите кадри по местата им, само да ги привлече на своя страна. Именно по този път тръгна другарят Киров. Защо тръгна по него? Не разбираше задачата си ли? Добре я разбираше. Но разбираше именно своята задача, а не партийната, превърна Ленинград не в опора на партията, а в своя опора. Не той ги привлече на страната на партията, а те го привлякоха на своя страна, създадоха от него нов лидер.
Сталин отново отиде до писалището, отново препрочете доклада на Ягода. Да, протежето на Ягода — Запорожец — не е в състояние да промени обстановката в Ленинград. Безпомощен човек, нищожество!
Сталин отвори вратата към приемната и нареди на Поскрьобишев да извика за утре при него народния комисар по вътрешните работи другаря Ягода.
10.
На Ангара излязоха по пладне. Надвисналите над могъщата река огромни скали, нашарени от кафеникав, жълт, червен варовик, оголваха първичния строеж на земята.
След един час влязоха в Богучани. Тук им предстоеше да живеят.
По брега имаше бани без комини, мрежи, прострени на подпори, лодки, вързани на стълбчета. От двете страни на широката улица — черно-сиви къщи от греди. Дъсчените покриви бяха обрасли със зелен мъх. Между къщите — високи плътни стобори. Дървени верандички пред всички. Към улицата гледат прозорци с резбовани рамки, боядисани в синьо и виолетово.
Каруцарят вкара каруцата в голям двор с яхър, сеновал, с обори, с открита кошара за добитъка. Добитъка обаче го нямаше, само кокошки ровеха купчина тор. Каруцарят отвори вратата на просторната къща, в носа ги удари кисела миризма, видяха груба, саморъчно скована маса, пейки покрай стените — бедно вдовишко жилище.
Стопаните: прегърбена бабичка с тояжка седеше на една пейка и сподиряше с тревожен поглед всяко движение на новодошлите; дъщеря й — жена на четирийсетина години с хлътнала гръд и увиснал корем, препасан с мръсна престилка, мълчеше, като да беше няма; и Най-сетне синът й, дребен и грозноват шестнайсетинагодишен момчурляк.
Оставиха си багажа и тръгнаха към районния пълномощник на НКВД18. Този човек се казваше Баранов, дебеланко със сита службашка физиономия, която говореше, че е проспал цялата зима и би спал още, ама на, държавните работи не позволяват. Отвори плика, нацупи се важно, прочете документите и определи местожителството на всеки. Ивашкин оставаше в Богучани, Володя Квачадзе заминаваше надолу по Ангара, останалите — нагоре: Карцев за село Чадобец, а Борис и Саша в друг район, в село Кежма, на разположение на тамошния пълномощник.
— Вижте какво — обясни Борис, — мен ме пращат В местната кантора за доставка на кожи. Има нареждане на другаря Хохлов до другаря Косолапов.
Хохлов беше управител на окръжната кантора за доставка на кожи, Косолапов — на богучанската. Но Борис не показа писмото на Хохлов, страхуваше се, че Баранов може да му го вземе.
— На Хохлов не му е работа да се бърка във функциите — навъси се Баранов, — щом дойде пощенската лодка, тръгвайте за Кежма.
