— Ангела ли? Какво приказваш, Джек?
— Погледнете нататък: какво виждате, масса?
— Параход.
— Ето на, на този параход има един ангел. Уверен съм, че тя е там.
— Нищо не разбирам.
— Че какво има за разбиране, масса? Спря ли параходът при плантацията на масса Хенри?
— Да.
— Значи на него има пасажери, които искат да слязат там. Погледнете, този параход е „Чираки“, той пътува нагоре по Къмбърленд и стига до Нашвил. Няма съмнение, че това не е никой друг, а мис Уудли, която идва от Тенеси.
Негърът не се излъга. След десетина минути параходът мина край нас и аз прочетох името му, написано с големи букви.
А когато се върнахме в плантацията, разбрах, че е пристигнала мис Уудди, а заедно с нея насам пътувал и Нат Брадли.
Глава единадесета
Двамата неудобни гости
Действително мистър Брадли дойде заедно с Корнелия и се настани в плантацията като желан гост.
Едва успях да скрия своето неудоволствие. Но вече бях решил на другия ден да се простя със своите домакини. Дори видът им сега ме караше да страдам.
Брадли си тръгна от плантацията, преди да се стъмни. Бил слязъл тук, защото на неговата земя нямало пристанище. На връщане от Уинсбург бил срещнал на парахода мис Уудли.
Всичко това научих в разговор с домакина, но не повярвах. Без съмнение Брадли бе ходил в Уинсбург не по някаква работа, а да посрещне мис Уудли. Сега Брадли си тръгна с коня на мистър Хенри, като обеща да му го върне на другия ден. Твърдо реших да замина, преди да е дошъл отново.
Но много по-лесно е да се реши това, отколкото да се изпълни.
Рядко се случва една пеперуда да хвърчи около огъня и да не си опърли крилата. Така се случи и с мен.
Решението ми да замина учуди мистър Хенри. Каза, че това би му било много неприятно — тъкмо се канел да организира в моя чест голям лов на мечки.
— Надявам се, че няма да ме огорчите толкова.
— Наистина, нали няма да заминете? — попита ме мис Уудли, когато за минутка останахме сами. — Защо толкова се разбързахте?
Не знаех какво да отговоря.
— Това е много лошо — продължи тя все по-настойчиво. Това е даже невежливо, нелюбезно — прибави тя с възхитителна гримаса. — Вие с удоволствие стояхте тук, докато мен ме нямаше. Ще си помисля, че аз съм причината за вашето заминаване, че искате да ме избегнете…
Не можех да й кажа, че се е досетила…
Исках да й отговоря нещо, да я уверя, че няма да променя решението си, да й обясня тази моя постъпка, може би да се обърна към нея с неуместни и груби укори…
За щастие тя великодушно ми попречи да стана смешен. Приближи и каза с умолителен глас:
— Останете! Брат ми толкова ще се огорчи от вашето заминаване… и аз също! Ако заминете, ще бъда убедена, че го правите заради мен.
Какво означаваше тази молба? Действително ли бе привързана към мен, или се подиграваше. В първия случай тя бе очарователна, а във втория — жестока кокетка.
Без да знам какво мисля за нея, отговорих:
— Ни най-малко не ми пречи вашето присъствие. Пропъжда ме присъствието на един човек, чието заминаване ще ви огорчи много повече от моето.
Едничкото извинение за моята грубост бяха тайните страдания, които изпитвах. В очите на момичето се появи тъжно учудване. Разбрах, че тя не кокетничеше с мен.
— За кого искате да кажете?
Колебаех се дали да отговоря. Може моят отговор да я огорчи, а нямах и право да смятам за грях това, ако предпочита някого.
За щастие брат й се върна и отново започна да ме убеждава да остана. Този път той успя. Краткият ми разговор със сестра му бе достатъчен, за да променя решението си. Отново взех да се надявам, макар да не признавах и пред себе си.
Оставих ги да ме убедят, че присъствието ми на лова е необходимо. На другия ден Нат Брадли върна коня, както бе обещал. Дойде с един роб, на когото заповяда да разседлае коня му и да го заведе в обора. Смяташе да прекара в плантацията няколко часа.
Запознаха ни и аз трябваше за пръв път да говоря с човека, към когото вече чувствах такова дълбоко отвращение. Студено се поклонихме един на друг, разменихме няколко думи, но присъствието на мистър Хенри и мис Уудли сдържаше нашата взаимна омраза.
— Всеки път, когато мис Уудли се обръщаше към мен, лицето на Брадли потъмняваше. Веднъж дори ме дари с такъв застрашителен и дързък поглед, щото бях готов да му искам обяснение. Сдържах се, като размислих, че трябва да се радвам, задето го карам да ревнува.
Положението ставаше трудно за всички. Явно, мистър Хенри не се чувстваше добре, като виждаше нашата неприязън. Сестра му също не можеше да скрие неудоволствието си.
От неприятното положение ни изкара Джек, който с радостен глас обяви, че много гълъби са покрили целия храсталак наблизо.
От всички присъстващи само аз не проумях какво значи това и помолих да ми обяснят. Разбрах, че много разпространените в Америка прелетни гълъби са кацнали да починат, да се подкрепят, преди да продължат пътя си. Колкото и дребен да е тоя дивеч, неговият лов е рядко забавление. Щом чу „гълъби“, моят домакин грабна пушката и ни предложи да направим същото. Нито аз, нито Нат се оставихме да ни молят и мис Уудли остана сама в къщи.
Глава дванадесета
Колко е опасен ловът на гълъби
Няма да описвам как се практикува тук ловът на гълъби, макар в този спорт да има много интересни подробности. Той не е убийство, не е касапница, както можеше да се помисли след думите на Джек, който разказваше за облаци от птици.
Макар по време на дългия полет гълъбите да не са толкова предпазливи, както обикновено, все пак те стоят нащрек, така че ловецът рядко може да види две-три птици на един клон. Бе необходимо голямо изкуство, за да се промъкнеш незабелязано под клоните до средата на ятото и да стреляш там, където птиците са по-нагъсто. Обикновено, щом доближиш на един пушечен изстрел, някой по-опитен или недотам гладен гълъб дава сигнал за тревога и хвръква. След него литват и другите и избират ново място за почивка на стотина метра от предишното.
Но не винаги целият орляк се вслушва в този сигнал. Групички от пет-шест гълъба безгрижно остават на земята или по клоните и ако искаш да се възползваш от тази лесна плячка, можеш постоянно да стреляш. Повечето пъти ловците стрелят по тези отделни гълъби. Почти всеки е уверен, че с един изстрел ще събори птица, затова предпочитат да не рискуват в напразно може би преследване на ятото.
Така направиха и няколко млади ловци от съседните плантации, които ни бяха изпреварили. Едни носеха пушки, други карабини. Ние с Брадли взехме пушки. Като всеки горски лов, ловът на гълъби е доста опасен, особено ако има много ловци. Листата още не бяха окапали, тъй като есента току-що бе настъпила.
Тъй като птиците кацат ту високо, ту ниско, а понякога и на земята, всеки ловец гърми както намери за добре, без да гледа другите. Бях новак в такъв лов и не подозирах, че е опасен, когато един куршум изпищя край ухото ми. Разбрах, че ловът на гълъби не винаги е безобидна работа. Куршумът се заби в едно дърво зад мен.
Първият ми порив бе да се скарам на неловкия ловец. Но не знаех кой е. Храстите го скриваха от мен. Помислих, че в техните клони е имало птица, в която се е прицелил. Ала не бях чул никакво пърхане на
