вдървен като еленов бут на студено.
— Хей — извиква Зеб, като повдига сарапето. — Та това е трупът на човека, дето му разглеждаха убийството в съда. — Вашият братовчед, младият Пойндекстър. Божичко! Наистина е той.
— Струва ми се, че сте прав. О, господи, той е!
— Мътните го взели! — продължава Зеб след престорената си изненада. — Това е най-заплетеното нещо на света. Ама няма полза да стоим тук и да си блъскаме главите. Най-добре ще е да върнем трупа в поселището, така, както си е на седлото — смятам, че няма да падне. Познавам коня и струва ми се, като надуши моята стара кобила ще дойде, без много да го примамваме. Хайде, старо, представи му се! Ха, така! Не виждаш ли, че сте стари познати? Бедното животно, доста се е изпотило; трябва да му простим, че не го позна. Отдавна не е тимарено.
Докато ловецът говори, конят, възседнат от трупа, и старата кобила приближават муцуни, после ги отдалечават и подсмърчат, което показва, че са се познали.
— Знаех си аз! — възкликва Зеб, хваща заплетената юзда и я измъква от акацията. — Сега жребецът ще върви с нас кротък като агънце, щом кобилата е до него. Няма нужда да му се реже гърлото. Е, мистър Къхуун — продължава той и хвърля крадешком погледи към капитана, за да види какво въздействие имат думите му, — не ви ли се струва, че ще е по-добре да потеглим веднага. Ако делото продължава, може да им потрябваме пак. Смятам, че водим свидетел, дето ще каже какво е станало, и ловецът на мустанги или ще го обесят, или ще го оправдаят; но ми се вярва да го оправдаят. Е какво, готов ли сте да тръгнем?
— Разбира се, както казахте, няма защо да стоим тук. Зеб тръгна пръв и води със себе си пленника, който не се съпротивява, а изглежда доволен, че се намира в компания.
На едно място, гдето пътеката прави остър ъгъл, за да заобиколи група дървета, той спира, сякаш да реши дали да продължи или да се върне в галоп.
На лицето му е изписано силно вълнение.
Като не чува тропот от копита, Зеб Стамп разбира, че спътникът му е спрял. И той спира, обръща се назад и поглежда въпросително към изоставащия. Зеб забелязва смутения му вид и добре разбира причината. Без да каже нито дума, сваля дългата пушка от лявото си рамо и я подпира на дясната си ръка, готов да се прицели незабавно.
Той седи така и гледа бившия капитан от кавалерията.
Не казва нищо. Няма нужда. Движенията му съвсем ясно казват: „Върни се, ако смееш!“
Къхуун, сякаш не забелязал нищо, отново потегля мълчаливо. Но вече не му е позволено да язди отзад. Ловецът е станал подозрителен и намира извинение да върви последен. Спътникът му, ще не ще, трябва да приеме.
Кавалкадата напредва бавно през гората. Наближава прерията. Най-после излизат на открито.
Нещо далече на хоризонта като че ли предизвиква нов страх у Къхуун. Той отново спира и седи замислено.
Ужас го е обзел. Да се гмурне ли в храсталаците и да се скрие от очите на хората или да продължи и да се опълчи срещу бурята, която така бързо се надига около него? Той е готов да даде всичко, което притежава на този свят, всичко, което се надява да притежава, дори и Луиза Пойндекстър, само да се освободи от омразното присъствие на Зеб Стамп и да го оставят за десет минути насаме с конника без глава.
Това е невъзможно. Този копой зад него изглежда по-неумолим от всеки друг път.
Въпреки че не му се ще да вярва, инстинктът му подсказва, че старият ловец счита него за истинския пленник и ако се опита да се измъкне, сигурно ще получи куршум в гърба.
В края на краищата какво може да каже и да направи Зеб Стамп? Не е сигурно дали старият ловец знае нещо за това, което го тревожи.
А може би няма и нищо за узнаване.
Явно е, че Зеб подозира нещо, но какво от това? Само онези, които нямат приятели, трябва да се страхуват от подозрения, а бившият офицер не е от тях. Ако не открият този незначителен „издайник“, той няма от какво да се страхува. А каква е вероятността, че ще го открият? На десет — едно. Сигурно той не е останал там, където е изпратен, а се е загубил някъде из потайните полянки на гората.
Ободрен от тази надежда, Къхуун събира кураж. С израз на безразличие, по-скоро престорен, отколкото истински, той излиза в откритата прерията. Съвсем близо след него е Зеб Стамп. Трупът на Хенри Пойндекстър е последен.
Глава XCII
ОБЕЗГЛАВЕНИЯТ ТРУП
Изоставен от две трети от зрителите и от половината съдебни заседатели, съдът под дървото прекъсва делото по необходимост. Заседанието не е вдигнато, а само преустановено с мълчаливо одобрение.
Почивката трае около един час. През това време съдията изпушва две пури, надига четири пъти шишето с праскова ракия, разговаря сърдечно с обвинителя и останалите съдебни заседатели, както и със зрителите, които нямат коне или не са пожелали да участвуват в гонитбата и са останали под дървото.
Не е мъчно да се намерят теми за разговор. Говорят например за случката, която току-що стана и която е толкова странна, че човек може да разговаря за нея не в продължение на един час, а на цял век. Те говорят за това и възбудено очакват завръщането на тези, които отидоха да го гонят. Всички се надяват, че конникът без глава ще бъде хванат, и вярват, че това не само ще разсее загадката около него, но ще хвърли светлина и върху убийството. Между тях има човек, който може да обясни видението, макар че не знае нищо за убийството. Това е обвиняемият и той ще го направи, когато го повикат да продължи показанията си.
По нареждане на съдията и според съвета на адвоката той сега засега мълчи.
След известно време преследвачите се връщат, но не всички заедно, а на части, по реда, по който се бяха отказали от отчаяното преследване. Сведенията на всички са еднакви. Нито един от тях не е успял да се доближи достатъчно до конника (без глава, за да прибави и на йота нещо повече към това, което вече е известно. Неговата същност остава все още в тайна.
Скоро откриват, че двама от участниците в преследването още не са се появили. Старият ловец и бившият капитан. За последен път видели капитана начело на гонитбата, а другият следвал наблизо зад него. След това никой не беше видял нито единия, нито другия. Дали още продължават? Може би са успели. Всички се обръщат към прерията и я разглеждат внимателно. Те очакват да се появят двамата мъже и се надяват, че конникът без глава ще бъде с тях.
Изминава час, а от тях няма и следа — нито от тях нито от желания пленник.
Да се отлага ли още делото?
Обвинителят настоява да продължат. Адвокатите на обвиняемия искат да бъде забавено. Те предпочитат да бъде отложено за следващия ден, под предлог че един важен свидетел — Зеб Стамп, още не е разпитан.
Чуват се настойчиви гласове, които искат делото да свърши. Сред тълпата на тексаския съд има платени клакьори също както във всеки парижки театър. Трагедията в живота, както и трагедията на сцената, има свои поддръжници.
Клакьорите успяват. Решено е делото да продължи, дотолкова, доколкото е възможно за се мине без свидетеля, който липсва. Той може да се върне, преди да дойде време да го призоват. Ако не се върне, тогава съдът може да прекрати заседанието. Така решава съдията. Съдебните заседатели се съгласяват, а също и зрителите.
— Щяхте да ни кажете какво сте видели — продължава защитникът, като се обръща към своя довереник. — Продължете и ни кажете какво видяхте?
— Човек проснат на тревата.
— Заспал?
— Да, заспал вечен сън.
— Мъртъв?
