— Да се не видят пилетата и готвачът! Може ли да се сравняват тези пилета от бунищата с дивата пуйка от прерията? Няма да мога да застрелям никаква пуйка, щом като слънцето се е качило вече десет мили на небето. Майорът ми е казал да става каквото ще, ама да има пуйка. Хич не е толкова лесно да се убие пуйка, като изгрее слънцето, пък още повече, като ти се влачи такава каруца по петите. Вие, сержант, да не мислите, че тези животни са глупави като войниците от форта? От всички хитри животинчета по тез прерии пуйката е най-хитрата. Ако искаш да я издебнеш, трябва да станеш със слънцето, че ако не и по- рано.
— Вярно, мистър Стамп. Зная, че майорът иска дива пуйка. Той ми каза, че очаквал да убиеш някоя по пътя.
— Очаква я! Може да очаква да му донеса и език и гърбица от бизон, защото по прериите на Тексас няма таквиз животни. Има вече двадесет години, откак ги няма, макар да чувам, че европейските писатели, най-вече френските, казвали обратното. Насам няма бизони. Има мечки, има елени и кози и много пуйки, ама да убиеш някое от тези животинчета за вечеря, трябва да станеш рано за закуска. Ако не тръгна навреме, не мога да обещая хем да водя групата, хем да убия пуйка. Така че, сержант, ако имате намерение вашата голяма компания да си похапне месо от пуйка, няма да направите лошо да потеглите вече към прерията.
Убедителните думи на ловеца подействуваха на сержанта и той направи всичко възможно да ускори тръгването на групата и скоро колата с провизии, водена от Зебулон Стамп, потегли по огромната равнина, която се простира между Леона и Ореховата река.
Не бяха минали и двадесет минути, откакто колата и придружаващите я напуснаха площада, когато на същото място започна да се събира друга, малко по-различна компания.
Имаше дами на коне, придружавани не от коняри, както на сборните места за лов в Англия, но от господа — техни приятели и познати, братя, любими и съпрузи. Тук се събраха повечето, ако не всички, които бяха на приема у Пойндекстър.
Сам плантаторът присъствуваше, а също и синът му Хенри, племенникът му Касий Къхуун и дъщеря му Луиза. Младата девойка бе възседнала петнистия мустанг, предизвикал такъв интерес на празненството в Каса дел Корво.
Пикникът се устройваше от майора и офицерите в чест на плантатора и неговите гости; военните искаха да се отплатят за гостоприемството му. Забавлението, което предстоеше, макар и по-скромно, беше подходящо за времето и мястото. Гостите на форта щяха да бъдат забавлявани с гледка — рядка и величествена — преследване на диви коне.
Мястото на забавлението можеше да бъде само в онази част от прерията на около двадесет мили южно от форт Индж, дето се срещат диви коне. Затова трябваше да тръгнат рано и да се изпрати преди тях кола, натоварена с предостатъчно провизии.
Точно, когато слънчевите лъчи започнаха да играят по кристалните води на Леона, излетниците бяха готови да тръгнат от площада, придружавани от четиридесет драгуни, на които беше заповядано, да яздят най-отзад. Също като групата която тръгна по-рано, и те имаха водач — не стар горянин на мършава кранта със смачкана филцова шапка и извехтяло палто, а подходящо облечен и екипиран конник, възседнал прекрасен жребец, който във всяко отношение бе достоен да придружава такава отбрана компания.
— Хайде, Морис — извика майорът, като видя, че всички се бяха събрали. — Готови сме да тръгнем. Дами и господа! Този млад човек е добре запознат с убежищата и навиците на дивите коне. Ако има някой в Тексас, който може да ни покаже как се ловят коне, това е Морис — ловецът на мустанги.
— Вие ме ласкаете, майоре! — възрази младият ирландец, като се поклони вежливо към компанията. — Такова нещо не съм казвал. Мога само да обещая, да ви покажа къде да ги намерите.
— Колко е скромен! — си каза Луиза и потрепна, като си помисли, че това, което подозира, може да не е вярно.
— Води ни тогава — заповяда майорът и щом командата бе дадена, пъстрата кавалкада начело с ловеца на мустанги потегли пред площада.
Утринният зефир развя знамето, осеяно със звезди, то потрепна на пилона, сякаш им махаше за сбогом.
Дреболия е за мъжете, жените и конете от Тексас да яздят двадесет мили по торфа на прерията — нещо като да излезеш на въздух преди закуска.
Това разстояние бе изминато за по-малко от три часа без всякакви неприятности освен силния глад, който чувствуваха през последните няколко мили.
За щастие колата с провизии, която бяха отминали, ги настигна скоро и много преди слънцето да достигне зенита си, излетниците бяха започнали пикника под сянката на едно огромно орехово дърво, недалеч от брега на Рио де Нуесес.
По пътя не се случи нищо, което да заслужава отбелязване. Като водач, ловецът на мустанги постоянно яздеше начело. За всички с изключение на един-двама той не беше нищо друго освен водач и му обръщаха внимание само когато ги поразяваше с някоя проява на ездаческото изкуство, като скок над прериен поток или сухо дере, което останалите прегазваха или преминаваха по околни пътеки.
Може би имаше известни подозрения, че с държането си той искаше да се покаже. Касий Къхуун увери компанията, че е така. Изглежда, че бившият капитан каза за първи път истината.
Даже и да беше така, Морис имаше извинение. Били ли сте някога на лов из полетата, следвани от девойки в ловджийски костюми и шапки с пера, които гордо ви кимат? Били сте? Е, тогава! Не бързайте да порицаете тексаския ловец на мустанги. Помислете си само, че той също бе под огъня на двадесетина блестящи очи. Спомнете си, че и Луиза Пойндекстър беше между тях. Спомнете си само това, и едва ли ще се изненадате от неговото желание да „блесне“.
И други показваха подобни постижения на смелост, които говореха за тяхната мъжественост. Младият драгун Хенкок често се опитваше да покаже, че не е от вчера на седлото, а лейтенантът от конните стрелци напускаше от време на време мястото си до племенницата на интенданта, за да извърши някой ездачески подвиг. И когато се чуваше шепот на одобрение, той едва поглеждаше към тази, която всички смятаха за негова любима.
О, дъще на Пойндекстър! За тебе няма спокойствие! Нито в салоните на цивилизована Луизиана, нито по прериите на дивия Тексас! Където и да идеш, навсякъде твоето присъствие ще поражда романтични чувства и силни желания!
Глава XIV
МАНАДА
Даже ако прерията беше напълно под контрола на Морис водача и ако нейното население бе подчинено на волята му, той едва ли би могъл да заведе излетниците на място по-подходящо за лова, който ги бе привлякъл.
Точно когато искрящото вино „Йоханесбергер“ от немския винарски магазин в Сан-Антонио бе направило небето по-синьо и тревата по-яркозелена, викът „Mustenos!“ се разнесе над глъчката и пресече полуизречените думи и звънкия смях. Той долетя от мексиканския вакеро, поставен да наблюдава от една близка височина.
Морис, който в момента се възползуваше от щедрото гостоприемство на майора, изпразни чашата си наведнъж, скочи на седлото и извика:
— Cavallada?
— Не — отговори мексиканецът, — manada.
— Какво бръщолевят тези хора? — попита капитан Къхуун.
— Mustenos на мексикански значи мустанги — отговори майорът, — а манада значи стадо диви кобили. В този сезон дивите кобили се събират заедно, отделно от конете, освен когато…