Добре е, че първо погледнахте към тях, защото очите ви надали ще поискат да се върнат отново там.
Веднъж спрели върху Мериън Уейд, те едва ли ще искат да се откъснат от нея.
Там вие ще намерите най-хубавите цветове на природата — синия цвят на небето, златото, разливано от слънцето, блясъка на розата.
На тия красиви цветове отговарят и най-хубавите форми: овалът на челото, извитата линия на носа, заоблените ноздри, закръглените гърди и извивката, която продължава надолу от гъвкавата талия — всичко това е видимо доказателство, че в конструкцията на Мериън Уейд природата е използувала най-вещите си архитекти. Тълпата гледа само нея.
Тя е олицетворение на благородство и простота. Но когато хората се сещат за правата, които получиха напоследък, те поглеждат с благодарност и гордост към мъжа, застанал до нея — в него те виждат един от героите-патриоти, които им донесоха свободата.
В този ден на двойна сватба, както и тогава, на рождения ден на Уолтър, тук има танцьори на танца Морис.
И както тогава, пак са представяни „веселяците“ от шеруудската гора.
Но с някои дребни изключения тия, които сега ги представят, не са същите.
Огромният брадат мъж, който в гротескно облекло представлява Малкия Джон, е бившият разбойник Грегъри Гарт. Нищо чудно, че той изпълнява ролята си отлично.
Друг е изпълнителят и на Робин Худ, друга е и тази, която играе Девойката Мариан.
Мариан е девойка със златна коса, а водачът на разбойниците — Робин Худ, е бившият кирасир Уидърс, отдавна превърнат в смел поддръжник на парламента. Защо Бет Денси не е тук както по-рано? Къде е дърварят Уолфорд?
Малко от присъствуващите не биха могли да отговорят на въпроса, защото печалната трагедия, поради която отсъствуват и двамата, е все още жива в паметта на мнозинството.
Огромен човек на средна възраст, облегнат на едно дърво, с тъга наблюдава игрите.
Всички знаят, че това е старият Дик Денси, бракониерът.
Херкулесовото му тяло е прегърбено повече, отколкото когато го видяхме за последен път, защото той не е излизал от къщи от месеци, насам.
Излязъл е сега, за да присъствува на сватбеното празненство — за първи път е напуснал самотната си горска колиба, където от месеци оплаква загубата на единствената си дъщеря.
В погледа му се чете тъга, в цялото му изражение — мъка.
Дори и смешните забележки на неговия приятел и съмишленик Гарт не могат да го накарат да се усмихне. И когато поглежда към кротката светлокоса изпълнителка на Девойката Мариан и си спомня за своята смела, тъмнокоса и хубава Бетси, една сълза, която разказва за отчаянието на това силно сърце, може да се забележи по брадясалата му буза.
Ах! Смелата и хубава Бетси — тя наистина беше и смела, и хубава — баща й с право може да тъгува за съдбата й, защото тя беше трагична.
Нейната любов — нейната луда страст по Хенри Холтспър, колкото и неблагочестива да беше целта й, беше озарена от истинска любов и облагородена от великодушна безкористност.
На нейната любов трябва да се гледа със сълзи на съжаление, а не с презрителна усмивка. Тя я доведе до ранния й край. Тя умря от ръката на подлия грубиян, който нахално искаше да получи любовта й, умря от оръжието, което той беше заплашил, че ще размаха, но не посмя да вдигне срещу човека, който така глупаво смяташе за свой съперник.
Неговият собствен край беше заслужен и подходящ. Това, с което Уолфорд цял живот се беше борил, му се притече на помощ, за да му помогне да напусне този свят. Той приключи своето съществование увиснал на едно дърво.
Празненството за двете сватби — за разлика от другото, което го предшествуваше — завърши, без да бъде прекъснато от неприятни случки. Всички присъствуващи изглеждаха щастливи с изключение може би на самотния баща Дик Денси и на още един, който присъствуваше почти безцелно — Дороти Дейръл.
Ако тя беше дошла с някаква цел, то беше, за да критикува.
Но нейните хапливи закачки сега бяха загубили своя смисъл и никой изглежда не се съгласи с нея, когато, намеквайки за любовния знак, който се открояваше върху шапката на съпруга на Мериън, тя направи малко прибързана забележка:
— Бяла ръкавица! Наистина истински символ на жена, която току-що е станала съпруга! Сега чиста като сняг, но скоро ще се омърси, а може би и ще бъде изхвърлена с възмущение. Nous verrons!
Предсказанието й не се хареса на тези, на които го каза.
Може би никой друг освен злобната пророчица не вярваше, нито пък желаеше такава да бъде съдбата на Бялата ръкавица.
Информация за текста
© 1981 Жени Божилова, превод от английски
Thomas Mayne Reid
The White Gauntlet, 1864
Сканиране и разпознаване: unicode, 2007
Редакция: Boman, 2007
Публикация:
МАЙН РИД
БЯЛАТА РЪКАВИЦА
Преведе от английски ЖЕНИ БОЖИЛОВА
Редактор ЛИЛИЯ РАЧЕВА
Художник ПЕТЪР ТЕРЗИЕВ
Художествен редактор БОРИС БРАНКОВ
Технически редактор ГЕОРГИ НЕЦОВ
Коректор МАРГАРИТА ЧОБАНОВА
Английска. Трето издание. Литературна група V. Изд. № 795
Дадена за набор на 3. VI. 1981 г. Подписана за печат на II. IX. 1981 г. Излязла от печат на 20 X. 1981 г. Формат 60?90/16. Печатни коли 31. Издателски коли 31. УИК 27,21. Цена: брошура 2,26 лв., подвързана 2.52 лп.
Код 11
95376 21632 / 6126—29—81
Държавно издателство „Отечество“, бул. „Георги Трайков“ 2а ДП „Тодор Димитров“, бул. „Георги Трайков“ 2а, София
c/o Jusautor, Sofia
Mayne Reid
The White Gauntlet
G.W.Dillingham Co., Publishers
New York
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3609]
Последна редакция: 2008-09-20 12:35:38
