обноски притежават цивилизована форма и изискват спазване на установените правила. Невъзможно е един персиец от благородно и почтено потекло да предизвика шумна кавга. Ние или се отравяме един друг след внимателно обмисляне, или се спогодяваме. Македонците, които нямат такива задръжки, не губят нито миг и веднага избухва разпра.
Та този флейтист Евий беше стар приятел на Хефестион още от преди моето време. Така че той се нае да се занимава с настаняването му. Суза вече бе препълнена, а жилището, което Хефестион бе намерил за Евий, бе заето от хората на Евмений. И тогава Хефестион ги изгонил.
Евмений, който по правило беше тих и добродушен човек, веднага отишъл при него много ядосан. Но докато един персиец би казал, че е станала една ужасна грешка, но вече е твърде късно да бъде поправена, Хефестион направо рекъл на Евмений, че трябва да намери друго място за почетните си гости.
Тогава Евмений, чийто собствен ранг беше достатъчно висок, отишъл и се оплакал направо на Александър. И за да бъде запазен мира, Царят нареди на флейтиста да отиде на друго място. Аз самият се погрижих за това от негово име. Ако исках, можех да подслушам това, което Александър каза на Хефестион. Но си спомних за онази сутрин сред пустинята и се отказах.
Ако, както подозирам, Хефестион е бил помолен да поиска извинението на Евмений, той явно е сметнал, че това е под достойнството му и не го направи. Враждата продължи да тлее. Счепкваха се за дреболии.
Сигурно се питате защо ли си правя труда да записвам всичко това? Само защото бе писано краят да смеси горчивата мъка на моя приятел с отрова и да го докара до полуда.
Междувременно, тъй като ми бе спестено да бъда пророк, аз престанах да мисля за тази история. Предполагам, че Александър, който беше още по-зает, също забрави за случилото се. Той често се виждаше с Царицата-Майка и там му представиха бъдещата съпруга. Каза ми, че тя притежавала красотата на майка си и била нежно и скромно момиче. Но в Александър нямаше нищо от онзи огън, с който говореше за Роксана, когато я видя за първи път. Не се осмелих да го попитам как тя бе приела новината. Денят на сватбите дойде. Дарий Велики може и да е виждал такова великолепие. Но нито един от живите не помнеше такова нещо. Целият площад пред Двореца бе превърнат в огромен павилион. В центъра разположиха шатрата на младоженците — от фин плат, със златни и сребърни пискюли и ресни, подпряна от позлатени колони. Навсякъде около нея поставиха балдахини за гостите. Огромната сватба щеше да се състои според персийския ритуал. В шатрата сложиха златни кресла за всяка двойка. Нашите момичета са възпитани в благоприличие и скромност. Затова младоженките щяха да влязат само за малко, за да изпият тостовете за здраве. А след това младоженците трябваше да ги вземат за ръка, да седнат заедно за сватбената песен, и да ги отведат.
Бащите на момичетата, разбира се, присъстваха. Александър ме помоли да помагам при настаняването им, защото искаше да бъда там и да видя ритуала.
Той носеше Митрата и царската мантия на Персия, заедно е дългите ръкави и всичко останало. Да си призная — полугръцката мантия му стоеше доста по-добре. Официалната роба стоеше добре на човек с ръста на Дарий. Но ние, в Персия, знаехме едно нещо: Един Цар е толкова висок, колкото е висок неговият ДУХ.
Александър нареди да има глашатаи извън шатрата, за да може тълпата от по-маловажни гости да не пропусне нищо от церемонията. Те щяха да известят с тръбите и гонговете, когато се вдигат наздравиците.
Всичко мина изрядно. В присъствието на своите тъстове — хора от най-благородната кръв на Персия — младоженците се въздържаха от много пиене и дори не се провикваха из цялата шатра.
Нямаше никакви прострации. Александър даде на всички бащи титлите Роднини на Царя, което им позволяваше да го целуват по бузата. Тъй като за него нямаше тъст, Оксатрес зае това място. Той изглеждаше чудесно, макар че трябваше да се наведе за целувката.
Царят вдигна сватбената наздравица. Младоженците пиха за бащите, а те от своя страна върнаха тоста. Всички пиха за Царя. Фанфарите за тръбиха и влязоха булките. Бащите им ги посрещнаха, хванаха ги за ръка и ги заведоха до женихите им.
Като изключим селяните, рядко можете да видите персийски мъже и жени да ходят заедно. Каквото и да говорят гърците, никъде по света няма да намерите повече красота, отколкото има сред нашите благородници, които са я отглеждали и наследявали толкова избирателно и толкова дълго. Но най-хубава от всички беше първата двойка — Оксатрес и племенницата му. Александър стана, за да ги посрещне и да приеме своята годеница. Да, Дарий беше предал хубавата си външност на своите деца. А също и фигурата си. Статира беше по-висока от Александър поне с половин стъпка.
Той я заведе и я настани на почетния стол до трона си. И разликата изчезна. Ако не друго, Александър беше изобретателен. Той я беше видял в покоите на Царицата-Майка, и беше наредил да отрежат малко от краката на стола, предназначен за нея.
Е, разбира се, когато брачните двойки тръгнеха да се оттеглят, те трябваше да вървят заедно.
Почти чух гласа му да казва: „Беше необходимо“.
(Няколко дни по-късно открих скрити в един тъмен ъгъл сватбените му обувки. Подметките бяха подплатени с поне два пръста филц. Едва не избухнах в смях — та той не си направи труда да постъпи така дори когато беше домакин на високия седем стъпки Пор.)
Хефестион и Дрипетис си подхождаха добре на ръст. Тя беше висока, колкото него.
Празненството продължи през цялата нощ.
Срещнах стари приятели и нямаше нужда да се преструвам, че споделям общото веселие. Бяха минали години, откакто Александър за пръв път влезе в Суза и пощади града. После той отиде много далеч и се превърна в легенда, докато много злини се вършеха от негово име. Сега хората го познаваха. В този град помнят Кир. Помнят как той неоскверни храмовете на победените мидийци, как не опозори и не унижи техните благородници, нито зароби селяните им. Помнят и днес, че Кир беше справедлив Цар на всички нас. И това, че един варварин от запад доказа, че е същият като Кир, навсякъде се възприемаше като чудо. Запомних всичко, което чух да се говори, за да му го кажа по-късно. Той бе направил това, което имаше намерение да стори.
Несъмнено Александър бе направил същото и в брачното легло. Статира бе настанена в царските покои. Но неговите посещения се превърнаха в обикновени посещения на вежливост много по-скоро, отколкото с Роксана. Всъщност, няколко дни по-късно той посети согдийката. Може би отиде там само, за да излекува наранените й чувства. Но не съм съвсем сигурен. Статира бе нежно и скромно момиче. А той обичаше огъня. Роксана го притежаваше, дори когато димеше неприятно. Той бързо й се беше наситил. И все пак, от време на време, тя не преставаше да го привлича обратно. Майка му Олимпиада — тази царствена, зла и деспотична жена — продължаваше във всяко писмо да се оплаква от регента му. Александър обикновено го хвърляше ядосано. И въпреки това, с отговора си той винаги изпращаше по някой избран с любов подарък. Може би наистина има нещо в поговорката за начина, по който мъжете избират жените си.
И така Александър направи за моя народ това, което имаше намерение да стори.
И аз бях прекалено щастлив. Един-два пъти видях отправени към мен студени и сурови погледи на някои македонци. Но нали винаги завиждат на тези, които са обичани от царе. Така беше и с Хефестион, и то на много по-високи места, отколкото с мен. Винаги съм си мислил, че персийците са по-мразени, докато не видях как Певкестас язди, облечен в наши национални дрехи и как моите сънародници, които вече бяха разбрали, че той е човек, достоен за уважение, го поздравяваха радостно. А когато той отмина, дочух няколко македонци. Той бил станал варварин, това било отвратително, и как можело Царят да насърчава това? В такъв случай, какъв ли трябваше да е самият Цар?
Забелязвах лицата и поведението им. Не бяха малко на брой. Ако кажех на Александър за тях, щях да им навредя по най-долен начин и въобще нямаше да съжалявам. Но знаех, че това само ще го нарани и няма да му помогне. Той се надяваше да промени сърцата, а не думите.
Скоро след това съвсем случайно Александър научи, че македонските войници са затънали до гуша в дългове. С плячката която имаха, те можеха да живеят богато като принцове. Но войниците нямаха никаква представа за пазарлъка, така както го разбираме ние, персийците. Без много да му мислят те плащаха двойно и тройно над истинската цена за всичко, което купуваха, ядяха или пиеха, и за жилищата, в които нощуваха. Като чу за нищетата, в която бяха изпаднали, Александър оповести, че ще уреди вместо тях всичките им дългове. Сякаш не беше похарчил достатъчно за дарове и зестра по сватбите им. Но дойдоха
