„Десет милиона?! Ти си се побъркал!“
— Хайде де — отегчено каза Двете пера. — Прахосвате милиарди във войни срещу раси, дето нищичко не могат да ви направят. Аз пък си мислех, че ще подскочиш от радост, ако те отърва от Оракула срещу някакви си десет милиона.
Отново дълга пауза.
„Съгласен ли си да вземеш парите, когато изпълниш задачата?“
Индианеца се разсмя гръмогласно.
— Загубих вярата си в Демокрацията! Половината предварително, а другата половина искам там, където ще ги намеря, щом приключа с тая история.
„Кажи ми банката и номера на сметката. До утре сутринта ще ти преведа пет милиона.“
— Не съм толкоз тъп и когато дъвча проклетите семена. Ще уредя да мине през безброй посредници, та да загубиш следите на мангизите насред път. И няма да си мръдна пръста, преди да разбера, че парите са си на мястото.
Обясни на Тридесет и две първата стъпка в прехвърлянето на парите.
„А какви гаранции имам, че ще работиш за мен, след като ти платя?“
— Никакви — натърти Индианеца. — Веднъж в живота си ще играеш на доверие.
„Трябва да си помисля.“
— Само че по-бързо. Остана ти по-малко от минута.
„А ще носиш ли предавателя, за да се осведомявам за напредъка ти?“
— Няма да стане. Работя сам.
Поредното мълчание.
„Добре. Споразумяхме се.“
Индианеца се ухили и пусна предавателя в отвора на машината за унищожаване на отпадъци.
— Да, ама не си стиснахме ръцете.
14
Индианеца се излежаваше и разглеждаше безцелно плоските и триизмерните бежови шарки по стените. Каза си, че посолството е могло да наеме и по-находчив декоратор. Когато прецени, че туптенето в дясното ухо и в тила му е отслабнало достатъчно, реши да се заеме с работата.
— Компютър, включи се.
Мониторът светна и изписука.
— Знаеш ли кой съм?
— Вие сте лейтенант Джими Двете пера.
— Знаеш ли с каква задача съм изпратен на Хадес?
— Не знам.
— В момента някой наблюдава ли стаята ми?
— Не.
— А някой подслушва ли разговора ни?
— Не.
— Дадено ли ми е правото да поискам положението да си остане такова?
— Не ви разбирам, лейтенант Двете пера — отговори машината. — Трябва да формулирате въпросите си по-точно.
— Има ли начин да предотвратя наблюдението над тази стая?
— Не.
— А можеш ли да ме предупреждаваш, когато стаята е под наблюдение?
— Да.
— Тогава ти заповядвам да го правиш.
— Заповедта приета за изпълнение.
— Хубаво. — Индианецът се опита да изрази правилно следващото си искане. — Никой не бива да узнае за какво съм те питал. Възможно ли е този разговор и следващите да си останат между нас, така че никой да няма достъп до записите?
— Да.
— Какво трябва да направя?
— Трябва да ми подадете команда, че работата ви попада в категорията „Строго ограничен достъп“.
— Моля те да сложиш цялата ми работа с тебе в категорията „Строго ограничен достъп“.
— Заповедта приета за изпълнение.
— Добре. Сега да поработим. — Индианеца са запъна, защото поредната болезнена мълния прониза дясното му ухо. — Имам две задачи на Хадес. Първата е да убия човешкото същество, известно тук като Оракула. Другата е да попреча на един мъж, който се намира някъде в системата Алфа Крепело, да стигне до жената, преди аз да я намеря. Възможно е да се наложи да го убия, ако се срещнем. Твоите програми ще ти позволят ли да ми помогнеш?
— Да — отговори компютърът. — Подпомагането ви в тази мисия не противоречи на заложените в мен етически приоритети.
— Разбрахме се. В твоите бази данни има ли информация за наемен убиец или ловец на глави, който използва прякора Свирача?
— Не.
— Той идва от Вътрешната граница. Можеш ли да получиш достъп до компютър, който да разполага с информация за него?
— Вероятно.
Мълчание.
— Е, какво стана? — не издържа Индианеца.
— Не подадохте никаква команда, лейтенант Двете пера.
— Опитай се да получиш достъп до компютър, който ще ти предостави сведения за Свирача, и ако успееш, съобщи ми информацията.
— Изпълнявам командата…
Последва триминутна пауза. Индианеца остана напълно неподвижен на леглото с надеждата болката в главата му да затихне. Тъкмо му олекна малко, когато машината заговори.
— Мъжът, известен като Свирача, в действителност е Джошуа Джеремая Чандлър. Възраст — тридесет и осем години. Ръст — 187 сантиметра, тегло — 80 килограма. Кестенява коса, сини очи. Няма отличителни белези по рождение или такива, получени по-късно. Живее на планетата Бойзън III, известна и като Света на французина. Той е ловец на глави и по непотвърдени данни е извършил двадесет и седем убийства, предал е на властите единадесет живи бегълци. Предполага се, че броят на убийствата е по-голям, но липсват всякакви сигурни сведения за останалите.
— Внушителна кариера… — отбеляза Индианеца. — Можеш ли да ми покажеш негова снимка или холограма?
— Да.
Двете пера изчака няколко секунди и лицето му се сви в гримаса.
— Моля те да направиш това.
На малкия екран незабавно се появи холограмата на Чандлър от неговия паспорт.
— Далечко съм да различа нещо — оплака се Индианеца. — Я увеличи малко!
Изведнъж изображението на Чандлър светна над бюрото, високо повече от метър. Двете пера изучаваше внимателно бледите очи, високите скули, сериозното лице. Опитваше се без особена увереност да почувства характера на този човек.
— Известно ли ти е дали той вече е кацнал на Хадес?
— Не.
— Не е кацнал ли?
— Не ми е известно.
