— Не са ли длъжни всички хора да съобщават на посолството за пристигането си?
— Длъжни са. Но според достъпната ми информация обитателите на Вътрешната граница не признават властта на Демокрацията. Следователно е възможно да е пристигнал на планетата, без да уведоми посолството.
— Можеш ли да провериш в охраната на космодрума?
— Не. Нямам достъп до техния компютър.
— Ясно… — проточи Индианеца. Постара се да подреди мислите си. — Поръчано му е да отвлече жената, наречена Оракула. Според тебе какво е най-вероятно да направи?
— Ще пристигне на Хадес, ще се промъкне при нея и ще я отведе насила от планетата.
Двете пера се намръщи недоволно.
— Хайде да повторим стъпка по стъпка. Ако е искал никой да не научи за появата му на Хадес, как би могъл да си осигури това?
— Няма да уведоми посолството.
— Така няма да научиш само ти. А как ще се скрие от Сините дяволи?
— Има две възможности — започна машината. — Или ще трябва да избегне регистрирането си в системата за сигурност на космодрума, или да промени самоличността си…
Индианеца се намеси:
— А колко човека досега са успели да подминат сигурността?
— Нямам достатъчно данни, за да отговоря на въпроса ви.
— Поне ми кажи известни ли са ти такива случаи.
— Не.
— Значи ще приемем, че е невъзможно. Остава му да се престори на друг. Каква форма на измама ще бъде най-трудно забележима за сигурността?
— Нямам достатъчно данни, за да отговоря на въпроса ви.
— Искаш да ми кажеш, че никой никога не го е правил?
— Ако някой е постигнал успех в подобен опит, естествено е това да остане неизвестно за мен — отвърна компютърът.
Индианеца помълча, колкото да овладее нервите си.
— Да предположим, че този човек успее. Какво ще направи после?
— Нямам достатъчно данни, за да отговоря на въпроса ви.
— Ами ти си направо досадник! — отсече Двете пера. — Добре, ще го кажа иначе — ако не иска да отседне в посолството, къде е най-вероятно да се настани?
— Четири хотела приемат хора. Името на никой от тях не може да се произнесе на земен език. Обозначени са с кодовете Син дом, Червен дом, Бял дом и Зелен дом.
— Вероятно настаняват не само човеци?
— Прав сте.
— Да приемем, че е избрал един от тези хотели. Нека да е Синия дом. Следващата му стъпка е да открие къде е Оракула. Как ще започне?
— Първо, ще използва видеофонния указател. После ще попита в посолството. След това ще…
— Спри! — заповяда Индианеца.
Машината млъкна в същата частица от секундата.
— Забрави ли, че той ще иска никой да не научи за появата му? Да попита в посолството е все едно да развее знаме.
— Не разбирам същността на сравнението.
— Виж какво — раздразнено продължи Индианеца, — има твърдо установени факти, които трябва да включиш при преценката на хипотезите. Първо, Свирача ще бъде тук нелегално и ако го открият, ще бъде затворен, депортиран или дори убит. Второ, може вече да е проумял, че Демокрацията не иска той да успее и има заповед за ликвидирането му. Трето, Оракула е под покровителството на Сините дяволи и те почти сигурно ще се отнесат твърде подозрително към всеки, който разпитва за нея. И като се опираш на обстоятелството, че Свирача е принуден да действа в пълна тайна, според тебе как ще подходи?
— Нямам достатъчно данни, за да отговоря на въпроса ви.
— Защо бе? — изрева Индианеца и седна толкова рязко, че болката сякаш избухна в главата му.
— Макар че в мен е заложена способността да защитавам определени файлове от откриване, не съм програмиран за тайни операции.
— Просто те помолих да предположиш, дяволите те взели!
— Не съм в състояние да обработя тази хипотеза.
Двете пера се просна по гръб, нагласи възглавницата и затвори очи в очакване болката да отслабне.
— Ще ме побъркаш! — промърмори вбесено.
Машината не отговори.
— Добре де — обади се Индианеца след малко. — Засега да оставим Свирача на мира и да се заемем с Оракула. С какви данни за нея разполагаш?
— Знае се, че Оракула съществува.
Дълга пауза.
— Само това ли? — попита Двете пера изумено, а цялото му тяло се напрегна от яд.
— Това е единствената потвърдена информация. Всичко друго в моите бази данни се основава на предположения.
— Все едно, кажи ми всичко.
— Смята се, че Оракула е Пенелопа Бейли, възраст двадесет и две години. Предполага се, че я придружава извънземно същество, известно като Лъжекостенурката. Според непълни данни Оракула е политически противник на Демокрацията. Предполага се, че има способността да предсказва бъдещето. Ако е вярно, че тя е Пенелопа Бейли, това предположение се потвърждава. Допуска се, че Оракула се намира на Алфа Крепело от дванадесет до четиринадесет години. Не е много вероятно тя да е член на правителството на планетата, но има голямо влияние над решенията му.
Двете пера изчака да се убеди, че компютърът е изчерпал предположенията.
— В Куичанча ли живее Оракула?
— Нямам достатъчно данни да отговоря на въпроса ви.
Индианеца реши да обмисли по-внимателно следващия въпрос.
— Оракула приема ли хора?
— Не.
— А случвало ли се е да приема представители на други раси, освен Сините дяволи?
— Нямам достатъчно данни да отговоря на въпроса ви.
— Значи нямаш информация за нито една такава среща?
— Точно така.
— А Оракула напускала ли е планетата през последните дванадесет години?
— Нямам достатъчно данни, за да отговоря на въпроса ви.
— Както и да е — промърмори Индианеца. — Ще приемем, че се е появила тук преди дванадесет- тринадесет години и оттогава не се среща с други, освен със Сини дяволи. Известно ли ти е нещо, което оспорва хипотезата?
— Не.
— Има ли други космодруми на Хадес извън Куичанча?
— Няма.
Двете пера прехвърли в ума си всичко, което научи. Изведнъж се засмя.
— Вече знам как да я намеря. Чудя се дали на Свирача ще му стигне хитрост, за да се сети.
Машината не сметна това за въпрос.
— Изобщо ли ти е отказан достъп до компютъра на космодрума или само до информацията по сигурността?
— Отказан ми е достъп до всичко, свързано с охраната и сигурността.
— Ами до изпращането и получаването на товари?
