— Защото онова същество се прекланяше пред нея и беше непоклатимо убедено, че когато дарбата на момичето съзрее, тя ще попречи на Демокрацията да погълне и неговия свят.
— И сега Пенелопа Бейли е там, така ли?
Ледения завъртя глава.
— Не. Ходих там два пъти, но нямаше и следа от тях.
— Значи с това се занимаваш, когато не си на Последен шанс — промърмори Чандлър, без да покаже никакво учудване. — Ходиш на лов за Пенелопа Бейли.
— Не че свърших нещо полезно — призна си гостът с гримаса на лицето и допи коктейла си. — Не мога да си представя кой би се скрил по-успешно от жена, способна да предвиди всяко възможно бъдеще.
— Тогава как я откри?
— Не я намерих аз. Преди седмица при мен дойде една жена, който се представи за нейна майка. Предполагала къде може да е дъщеря й и ме нае да я върна.
— Представила се за нейна майка? — повтори любопитно Свирача. — Интересно се изразяваш.
— Лъжеше от първата дума до последната.
— И защо я заподозря?
— Знаеше факти, до които не би могла да се добере сама.
— Например?
— Знаеше, че Пенелопа е избягала с един извънземен, но това бе известно само на десетина души на една затънтена планетка, казва се Убийствен рай. И бе научила, че съм търсил момичето, само че аз никому не съм казвал… Отгоре на всичко търсеше Ледения, а не Карлос Мендоса.
— Разбира се, работи за Демокрацията.
Гостът кимна.
— Никой друг не разполага с възможности да ме следи четиринадесет години.
— Значи и нея издирват от четиринадесет години… — подхвана Чандлър.
— От шестнадесет — поправи го Ледения.
— Добре, нека са шестнадесет. Защо те потърсиха чак сега?
— Защото мислят, че вече знаят къде е тя.
— Не ми се вижда достатъчно основателна причина. И защо те лъжат? Нека задам въпроса си по- точно — щом са я открили, защо не отидат сами да я приберат?
— Сигурен съм, че са пратили на онази планета най-добрите си агенти, които са се провалили напълно. Иначе нямаше да опрат до мен. Лесно е и да си обясня защо ми пратиха агентка, която се представи за майка на Пенелопа. Световете на Вътрешната граница не са обвързани по никакъв начин с Демокрацията и шефовете не са били уверени, че ще поискам да им помогна. Освен това… — Ледения се подсмихна. — Преди четиринадесет години убих някои от най-добрите им ловци на глави.
— А защо си решил да опазиш момичето от онази сган?
— Никога не я е заплашвала опасност — напомни Ледения. — Опитах се да спася друг човек… Но не успях.
— Както описваш Пенелопа Бейли, изглежда доста страховита — отбеляза Свирача.
— Такава е — потвърди гостът сериозно. — Не я подценявай.
— И къде е тя сега според тебе?
— На планетата Арфа Крепело III, в звездния куп Кинелус.
— Сигурни ли са, че това е тя?
Ледения поклати глава.
— Предполагат, но нямат достатъчно доказателства.
— Все пак какво знаят?
— Сред извънземните в онзи свят живее млада жена, която наричат Оракула.
— Това ли е всичко?
— Едва ли. Но само това ми казаха.
— Не е достатъчно за начало — скептично подхвърли Чандлър. — Какво ли са скрили от тебе?
— Вероятно са ми спестили броя на онези, които са пратили на планетата, без да ги видят никога повече. Провалът на агентите им само е затвърдил у тях убеждението, че са на вярна следа, но пък би се отразил зле на всеки следващ човек, комуто възложат задачата.
Свирача замълча задълго. Накрая се вгледа внимателно в Ледения.
— Имам един въпрос към тебе.
— Казвай.
— Загубил си единия крак заради онова момиче и доколкото разбирам, тя е причинила смъртта на твоя приятелка.
— Косвено.
— Тогава защо не се заемеш лично с нея?
— Защото съм на шестдесет и пет години, мога да се похваля само с шкембенце и протеза. Ако онази жена наистина е Пенелопа Бейли, ще бъда мъртъв още преди да припаря до нея. Преди двайсетина години може би щях да се справя, но не и сега. — Срещна погледа на Чандлър, без да мигне. — Затова дойдох при тебе, Свирач. Ти си от шепата истински майстори в занаята. Прониквал си успешно на десетина планети и си по-добър убиец, отколкото аз съм бил някога.
— А възможно ли е тя да бъде убита?
— Не знам — сви рамене Ледения.
— И какво ще бъде възнаграждението ми?
— Половин милион в аванс и още половин, когато свършиш работата.
— Кредити? — намръщи се Чандлър.
— Долари Мария Тереза.
Домакинът кимна.
— С колко време разполагам?
— Ако не се добереш до нея за шест месеца, значи изобщо няма да се справиш.
— Ами ако се върна с празни ръце?
— Приемеш ли поръчката, авансът остава за тебе независимо от всичко.
— А твоята клиентка ще се съгласи ли с такива условия?
— Едва ли има друг избор, като си припомним, че всъщност не е Бетина Бейли.
— Какво ще кажеш за моите разходи? — опипа почвата Чандлър.
Ледения се засмя.
— А, не и с половин милион в аванс.
— Може би ще се наложи да наема помощници.
— Не те съветвам.
— Защо?
— Ако привличаш по-малко внимание към себе си, ще имаш по-голям шанс да оцелееш.
— Нищо чудно да наема неколцина именно за да отвличат вниманието от мен.
— Ти решаваш. — Гостът помисли. — При успех и стига да ми докажеш, че си имал нужда от още хора, ще ти възстановя разходите.
Любопитството на Свирача не беше задоволено напълно.
— А ти какво ще получиш?
— Пари, удовлетворение, възмездие… Все едно.
Чандлър се ухили.
— Вероятно и трите неща наведнъж. — Сети се за още нещо. — На онази планета говорят ли земен език?
— Не знам, но според звездните карти тя има три тераформирани спътника, населени с човеци. Логично е да започнеш оттам.
— А защо да не се насоча право към целта?
— Ако грубият натиск вършеше работа в този случай, Демокрацията нямаше да се възползва от услугите ми — напомни Ледения. — Е, ще приемеш ли поръчката?
Чандлър поумува още малко и кимна.
