Прераждането на убиеца

но и ще работя за него! Двамата заедно ще избием милиони човешки същества!

— Гледай да не се престараеш в унищожаването на моя вид!

— Ще гледам да не се увличам много — зарече се Петкан, но върху физиономията му се четеше нерешителност.

Девета глава

Когато Найтхоук влезе в „Синия дракон“, Синеокия вдигна очи от портативния компютър.

— Добре дошъл отново, приятелю — приветства го той и изключи компютъра. — Цифри и сметки… Ненавиждам числата.

— Не ми приличаш на някой, който губи пари.

— Не ми е в природата да съм бизнесмен.

— Тогава защо не престанеш да се преструваш на такъв?

Синеокия гледа мълчаливо известно време Найтхоук, после отметна глава, подбели очи и изцвили.

— Ама ти наистина си добър, Найтхоук! Колко време ти трябваше, за да го разбереш?

— По-малко от един ден.

— Само толкова?! А аз успях да опазя тайната цели десет години!

— Сигурно никой друг не се е интересувал сериозно какъв си всъщност — предположи Найтхоук.

— Докато си ме проверявал, аз правех същото, но за теб.

— Е, и?

— Ти наистина не съществуваш.

— Мисля, че вече ти го казах.

— Още не съм приключил — продължи Синеокия. — Според статистиката ти не съществуваш в момента, но някога си бил регистриран.

— Казах ти…

— Много добре знам какво ми каза. Но според главния компютър на Делурос VIII ти имаш същите пръстови отпечатъци, гласови данни и ретинограма като истинския Перфектен убиец. Обзалагам се, че ако ми позволиш да взема няколко капки кръв от теб или пък изчегъртам малко от горния слой на кожата ти, ще се окаже, че имаш и същото ДНК.

— Чисто съвпадение — повдигна рамене Найтхоук.

— Ако се надяваш да повярвам на думите ти, тогава излиза, че съм тъп и лековерен и не съм достоен да работя с теб.

— Перфектния убиец е роден преди повече от век и половина — продължи Найтхоук. — Като ме гледаш, на толкова стар ли ти приличам?

— По-скоро ми се струва, че си на около два месеца — драконът изкриви физиономия, доколкото позволяваха костите и изопнатата кожа на главата му. — Накарах някои от връзките ми да се поразмърдат и се оказа, че истинският Перфектен убиец е бил замразен преди повече от сто години. Въпреки това все още съществува — той се втренчи в Найтхоук. — Никога досега не бях виждал клонинг. Свършили са прекрасна работа, Перфектни убиецо.

— Във всеки случай е по-добра от предишния път — съгласи се Найтхоук.

— Мигар са те клонирали повече от веднъж? — попита изненадан Синеокия.

— Аз съм вторият.

— И другият клонинг е…?

— Мъртъв.

— Това е добре. Не бих се чувствал спокоен, ако из галактиката бродят хиляди Перфектни убийци.

— Не се тревожи, това никога няма да се случи. Създаването на човешки клонинг е углавно престъпление във всички светове на Олигархията.

Найтхоук се приближи към бара, бръкна зад плота и извади една бутилка синиянски коняк. После я отвори и отпи здрава глътка.

— По-леко с това питие — предупреди го Синеокия. — Всяка бутилка ми струва двеста новобомбайски рупии!

— На теб не ти струва нищо! — отвърна Найтхоук. — След като вече знаеш кой съм, мисля че е време да ми кажеш кой плаща тия двеста рупии и защо действаш от негово име.

— Още ли не си се досетил?

— Никога не оставям нещата на случайността. Аз също задействах моите връзки, пък и създателите ми са доста влиятелни хора. Това е Ибн бен Калид.

— Улучи от първия път — каза Синеокия. — Всички приходи отиват за неговата организация.

— Още колко заведения по Вътрешната граница държи?

— Барове, ресторанти, лаборатории за проба на рудата, хотели, пансиони — около триста. Може и да са малко повече.

— Когато пътува, със своето име ли се представя?

— Зависи от настроението му.

— Идвал ли е някога тук?

— По веднъж през няколко години.

Внезапно драконът се озова пред смразяващото дуло на сонарния пистолет.

— Успя ли вече да му кажеш, че го търся?

Синеокия бавно посегна и отмести дулото на пистолета от лицето си.

— Ако го бях направил нямаше да успееш да стигнеш от кораба си дотук, без да те нападнат.

— Бях следен.

— Не е бил човек на Ибн бен Калид — отвърна Синеокия. — Можеш да разчиташ на това.

— Добре тогава — рече Найтхоук. — Но нали работиш за него, защо не си му докладвал за мен досега?

— Погледни ме и ми кажи какво виждаш.

— Един дракон, който ще бъде взривен на части много по-скоро, отколкото подозира.

— Важната дума в случая е „дракон“, приятелю. А не „човек“. Какво ми пука на мен, ако Ибн бен Калид е замислил да свали някое човешко правителство и се кани сам да управлява? И какво ще ми стане, ако се провали? Нито едното, нито другото е моя работа, нито пък ме засяга.

— Започвам все повече да ценя твоята позиция — каза Найтхоук. — Единственото, което би ти се отразило, е неговата смърт. В такъв случай „Синия дракон“ ще има нов собственик, не е ли така?

— Къде е казано, че алчността е присъща единствено на човешката раса?

Найтхоук отпи нова глътка от коняка.

— Тъй като това все още не е твоя собственост… — той затвори бутилката и я върна обратно зад бара. — Има ли други претенденти за „Синия дракон“ и хотела?

— Това ще се реши от начина, по който умре Ибн бен Калид — отвърна Синеокия. — И каква част от неговата организация ще оцелее.

— Хич не ме е грижа за неговата организация. Искам само да си свърша работата и да се махна оттук.

— В такъв случай ще се появят и други претенденти за заведенията. Защо питаш?

— Исках да си наясно, че докато имаш желание да ми помагаш, аз ще стоя зад теб. — Той помълча. — Мисля, че е добре да имаш съюзник като мен на своя страна.

— Много мъдро го каза — отвърна Синеокия. — А какво ще стане, ако в един момент реша, че вече нямам желание да ти помагам?

— Ще бъда много натъжен от смъртта ти.

— Няма какво повече да се каже за едно сътрудничество, което се крепи на взаимното доверие — заключи драконът.

— По-добре ли щеше да е, ако те бях излъгал?

— Предпочитам да не започваш нашето партньорство със заплахи.

— Първо на първо, аз не започнах със заплаха, а