Прераждането на убиеца

Мъжът продължаваше да пристъпва внимателно, издал напред лявата си страна. Найтхоук не дочака нова покана, а рязко се приближи към него и светкавично заби шест удара в корема му. Всичко стана толкова внезапно, че повечето зяпачи така и не забелязаха последните четири крошета. Побойникът се строполи на земята, поемайки си пресекливо въздух.

Найтхоук се огледа с надеждата, че все някой ще го поздрави за победата, ще му предложи питие или пък ще покаже поне някакъв знак за солидарност с човека, който току-що рискува живота си в името на Ибн бен Калид. Вместо това от тълпата се отделиха още трима с извадени пистолети — два звукови и един лазерен.

— Дори не подозирах, че Касиус Хил е толкова известен — каза с крива усмивка Найтхоук.

— Не даваме и спукана пара за някаква си политика — отвърна единият от тях. — Но ти едва не преби до смърт наш приятел.

— Той ме нападна пръв!

— Това не променя нашите чувства към него.

— Тогава си го приберете и му кажете повече да не участва в политически спорове.

„И не ме принуждавайте да го убия!“

— Преди това трябва да решим какво да правим с теб.

— Просто си вървете по пътя. Аз нямам какво да деля с вас.

— Само че ние имаме какво да делим с теб — рече водачът на тримата. — Видях много добре как се биеш, ти не си аматьор. Трябваше или да го предупредиш, или да намериш начин да се измъкнеш.

— Аз му се извиних — отвърна Найтхоук. — Готов съм да се извиня и на вас, ако това ще ви поукроти — той млъкна за миг. — Но да знаете, че искам извинение само веднъж. А сега си вървете!

— Говориш така, сякаш ни превъзхождаш по нещо! — рече отново водачът.

Найтхоук беше готов да отвърне и на това предизвикателство, когато се разнесе оглушителна експлозия. Отгоре му се посипаха парчета мазилка и трески, а земята потрепери под краката му. Той се хвърли по корем, прикривайки главата си с ръце. Какво ставаше, по дяволите! Близо до себе си чуваше предсмъртните викове на агонизиращ, а само миг по-късно една от сградите с трясък рухна на земята.

Сетне усети ръка, която не принадлежеше на човешко същество, да го стиска за рамото и да му помага да стане.

— Добре ли си? — попита Петкан.

— Да — отвърна Найтхоук и огледа картината на пълното разрушение наоколо. Улицата беше покрита с разкъсани и обезобразени тела. Двама от нападателите му лежаха напълно неподвижно, а по странните им пози той се досети, че са вече мъртви. — Какво става, по дяволите?

— Видях трима мъже, които те заплашваха с оръжията си.

— Да не искаш да кажеш, че ти направи всичко това?!

— То е точно по моята специалност.

— Дори не подозирах, че си взел някакви експлозиви със себе си — каза Найтхоук, попивайки струйката кръв от лявото си ухо.

— Никъде не тръгвам без тях — отговори Петкан.

В този момент дотича запъхтян и Киношита.

— Какво става? — трескаво попита той.

— Тоя задник взриви цяла сграда — отвърна Найтхоук.

— Спасих ти живота.

— Животът ми не е бил заплашен нито за миг!

— Ах ти, идиот такъв — нахвърли се Киношита срещу чуждоземеца. — Виж само какво си направил! Сега как ще се свържем с хората на Ибн бен Калид?!

Постепенно мъжете и жените по улицата взеха да идват в съзнание и неуверено да се изправят на крака.

— Това е по-лесната задача — рече Найтхоук, после се обърна към Петкан. — Нищо от стореното не може да се поправи, затова се връщай веднага обратно в хотела… Не, тръгвай към кораба и стой там, докато не ти се обадя! Ито, намери Синеокия и го покрий! Отведи и него на кораба и го задръж там. Същото се отнася и за Мелисанда.

— Ти няма ли да дойдеш?

Найтхоук разтърси глава.

— Не веднага. Имам да довърша още нещо тук.

— Тогава поне ни позволи да ти прикриваме гърба!

— И ти ли започна?! — сряза го Найтхоук. — Не ми е нужна никаква помощ. Ще сте по-полезни, ако отведете извънземните на кораба и ги задържите там!

— Добре тогава — примири се Киношита. — Не забравяй обаче, че току-що много хора на Ибн бен Калид бяха или избити, или осакатени и това се пише на твоята сметка. На твое място щях да си плюя на петите.

— Само че не си.

— Сега вече не виждам как ще успееш да се добереш до него.

— Като си стоя мирно и кротко на мястото — отряза го Найтхоук. После погледна надолу по улицата. — Неговите хора сами ще ме намерят!

Четиринадесета глава

Найтхоук стоеше сам върху развалините и чакаше търпеливо.

Не се наложи да чака дълго. Само след няколко минути го наобиколиха свирепи, покрити с белези мъже, насочили оръжието си към него. Наоколо свистяха линейки, които се носеха над улицата и сновяха между единствената болница и мястото на експлозията.

Не се виждаше и следа от полицай или човек на реда, затова пък отнякъде изскочиха двамина с вид на ловци на глави. Те обаче бързо загубиха интерес към него, разбрали, че за главата му не е обявена награда. Постепенно шумът и суетнята утихнаха и Найтхоук се озова лице в лице с мъж на средна възраст, когото си спомняше от кръчмата.

— Защо съм задържан? — попита той.

— Само се огледай и ще разбереш.

— Нямам вина за случилото се. През цялото време бях пред очите на всички и те могат да потвърдят, че се защитавах срещу онзи човек. Това е.

— Тук преди малко имаше един червен хуманоид. Той ни трябва.

— Какво общо имам аз с това?

— Знаем, че ти е приятел.

— Аз нямам приятели.

— Той е поставил експлозивите. Чули са го да казва, че го е направил, за да те спаси. Това ни стига.

— Каквото е направил, си е лично негова работа. Аз нито съм взривявал бомби, нито съм убил, когото и да било. Нямате право да ме задържате.

— Искаме да разберем къде изчезна червеният. Според нас ти можеш да ни кажеш. — Мъжът се наклони към него. — Чух те какво каза в кръчмата. Разбрах, че вярваш в каузата на Ибн бен Калид.

— Е, и какво от това?

— Това, че червеният изби шестима от хората на Ибн бен Калид.

— Много съжалявам за случилото се — отвърна Найтхоук. — Защо не ме оставите аз лично да убия този злосторник.

— Той работи за теб. Или заедно с теб. Ако те пуснем, ти просто ще отидеш при него и двамата ще изчезнете от Целестра.

— Колко прозорливо! Излиза, че за теб не е тайна какво бих или какво не бих сторил — каза Найтхоук. — Ако и останалите последователи на Ибн бен Калид са като теб, май ще размисля дали да продължавам да го поддържам или да се откажа.