Прераждането на убиеца

— Защо просто не го убием и да приключваме с това! — изрева един от мъжете.

— Аз съм един от привържениците на Ибн бен Калид и вие много добре знаете, че не съм заложил бомбата. Въпреки това искате да ме убиете. Чудя се какво ли би казал по този въпрос Ибн бен Калид, ако беше наблизо.

— Сигурно щеше да заповяда да те убием — дочу се глас от наобиколилите го главорези.

— Ако е така, значи Касиус Хил няма за какво да се тревожи — отвърна Найтхоук. — Вярвам в справедливостта не по-малко от вас самите.

— Тогава ни предай червения хуманоид.

— Няма да стане.

— Защо се инатиш, щом не си участвал във взривяването на бомбата?

„Ето сега е моментът да го кажеш! И прибави повечко плам в погледа!“

— Знам какво се каните да правите с него. Хората постъпват по един и същи начин с извънземните видове още от деня, в който са открили, че не са сами в галактиката. Аз обаче нямам намерение да участвам в подобно нещо.

— Но той е убиец!

— Дори те заслужават да бъдат съдени справедливо — отговори Найтхоук. — Това обаче би станало само при условие, че е човешко същество. Ако ви кажа къде се крие, ще го застреляте или обесите още преди да е отворил уста да се защити.

— Можеш задника да си заложиш, че точно това ще направим! — закани се първият от говорещите. — Той изби шестима наши!

— Добре де, поувлякъл се е малко и затова заслужава да отиде в затвора. Но аз няма да го оставя в ръцете на банда фанатици, величаещи се незаслужено като човеци и изгарящи от нетърпение да го линчуват!

— На кого викаш фанатик, бе!

— На този, който заплашва да ме убие, ако не предам чужденеца! — изстреля в отговор Найтхоук.

„Дали ще се хванат на тая въдица? По лицата им нищо не може да се разгадае. Дявол да го вземе, та аз нямам представа какво е отношението на Ибн бен Калид към същества, които не са от човешки род! Ами ако не им съчувства от цялата си душа и сърце?!“

— Виж какво, приятел, който и да си ти — започна поомекнал първият от мъжете, — ако не намерим червения, тогава оставаш само ти и ще отговаряш за взрива.

— Чудесно — каза Найтхоук. — Обесете ме, защото няма да ви предам чужденеца, докато не се уверя, че ще се озове право в затворническата килия и ще бъде съден от справедлив съд.

— Ние нямаме затвор, бе! — избухна мъжът. — И какви са тия глупости за някакъв справедлив съдебен процес?! Знаеш, че това е мираж дори за Олигархията!

— Нали точно затова дойдохме на Границата — изкрещя в отговор Найтхоук. — За да се махнем от правителства, дето не дават никакъв шанс на същества, които не са от човешката раса!

Мъжът го изгледа дълго и мълчаливо.

— Добре тогава — каза накрая. — Какво търси тоя чужденец тук в края на краищата?

— Дошъл е по работа.

— И каква ще да е тая работа?

— Питайте него.

— Дявол да те вземе, не виждаш ли, че се опитвам да действам разумно! Твоето приятел че току-що срина цяла сграда и изби повечето от приятелите ми!

— Съжалявам. Сигурен съм, че ако разполага с достатъчно време да обмисли стореното, и той ще съжали. Червеният просто мислеше, че така ми спасява живота.

— Мислеше?! — повтори като ехо другият мъж. — Та той за малко не взриви цялата планета!

— Щом ти го казваш.

— А ти не мислиш ли така? — продължи онзи. — Дявол да го вземе, дори Перфектния убиец в разцвета на силите си не би могъл да се измъкне жив оттук.

Найтхоук повдигна рамене и нищо не отговори.

— Да се върнем на случилото се — обади се пак първият от мъжете. — Ти напусна кръчмата и Ригби тръгна след теб. А после какво стана?

— Той поиска да му се извиня и аз го направих.

— Тогава защо те нападна?

Найтхоук се загледа в неподвижното тяло на своя противник, проснато на земята.

— Представа нямам защо ми се нахвърли. Питайте го като дойде на себе си.

— Предпочитам да го изясним сега — защо те нападна?

— Не хареса мнението ми за Касиус Хил — отговори Найтхоук. — Или пък не му се понрави какво мисля за Ибн бен Калид. В края на краищата и двете доведоха до един и същи резултат.

— И ти го просна на земята?

Найтхоук посочи лежащия в безсъзнание Ригби.

— Ето ви го цял-целеничък.

— А после какво?

— Трима от неговите приятели ми се нахвърлиха с насочени пистолети. Не мисля, че наистина щяха да стрелят. Тъкмо се канех да обсъдим спокойно положението, когато моят приятел прецени, че животът ми е в опасност и направи всичко възможно да ме защити.

— Да не искаш да кажеш, че шестима от нашите загинаха само защото ти си защитавал водача ни?!

— Е, това е малко опростено тълкувание, но щом така предпочитате, ще се съглася с вас.

— Ето че възникна нов проблем — продължи мъжът. — Ти си се сбил, защитавайки човек, когото ние ценим и уважаваме. Някои от нас дори го боготворят. Но отказваш да ни предадеш червения чужденец, докато не му гарантираме справедлив съдебен процес.

— Какъвто и да е, но да е съд! — уточни Найтхоук.

— Какъвто и да е съд — поправи се мъжът. — Ние уважаваме искането ти, но това няма да съживи шестимата ни другари.

— Ибн бен Калид е обявил война на Касиус Хил — започна Найтхоук. — А във военно време се случват и непредвидени злополуки.

— Известно ми е. Ето това трябва да се обмисли по-внимателно.

— Обмисляй го колкото си искаш, но аз пак няма да ти предам чужденеца. Дори да съм седмият, пострадал при случайна злополука! Ако ти кажа къде е той сега, по нищо няма да се различавам от Касиус Хил.

— Явно ще трябва още да обсъждаме този въпрос — рече мъжът и се обърна към двама от по-младите мъже в групата. — Хари, Джейсън, дръжте го под око, докато реша как да постъпя.

Двамина от групата пристъпиха напред и насочиха дула право в Найтхоук, докато останалите мъже и жени се отправиха към кръчмата. Найтхоук стоеше неподвижен, привидно забравил за присъствието на охраната. Това продължи десетина минути. В дрехите си имаше скрити още три по-малки пистолета и незабележимо се увери, че са на мястото си. Всеки момент можеше да убие или поне да обезоръжи пазачите си. Но въпреки това той не предприе нищо, тъй като в плана му влизаше да дочака решението на мъжете и жените, които в момента обсъждаха неговата съдба.

Най-накрая групата излезе от кръчмата и мъжът на средна възраст, който очевидно беше водачът им, се приближи до Найтхоук.

— Уверихме се, че си готов да загинеш в името на своите принципи — започна той. — Решихме, че заслужаваш да живееш заради тях.

— Нещо не схващам смисъла — отговори Найтхоук, макар да беше разбрал чудесно казаното.

— Искаме да се присъединиш към нас, за да се борим заедно за една велика кауза.

— Ами извънземният?

— Щом е убил, ще трябва да умре. Но ние сами ще го открием.

— Това вече е справедливо решение — съгласи се Найтхоук. — Как и къде бих могъл да се запиша във