— Не съм искал помощ, а само оръжие — възпротиви се Джаланопи.
Вайълит му се усмихна.
— Нали затова са приятелите?
— Колко дълго ще останат на Каримон вашите сили за сигурност?
— Толкова, колкото ще е нужно да се утвърдите като най-могъщия крал на най-могъщия народ на планетата.
Джаланопи изслуша превода и се обърна към Макфарли:
— Истината ли казва, човеко Андрю? — попита той, а в това време на тридесет метра над главата му семейство клатиопашки започна да пищи срещу един златист гущер, който пъргаво се стрелкаше нагоре по огромния дънер.
— Да — отговори Макфарли, — само че не казва цялата истина.
— И каква е тя?
— Ти ще бъдеш най-могъщият крал на най-могъщото племе на Каримон. Но не бива да забравяш, че тя не е крал, а „Спирал Арм Дивелъпмънт“ не е племе, нито народ.
Джаланопи се замисли върху казаното от човека.
— Значи тя очаква от мене да бъда кукла в ръцете є?
— В общи линии това е целта є.
— И аз ще трябва да се съглася, така ли? — продължи Джаланопи, притваряйки очи пред напора на топлия вятър, донесъл нов облак прах. — Защото ако откажа, тя ще направи същото предложение на краля на фаните. — Той се вгледа изпитателно в Макфарли, но не получи отговор и продължи: — Мога още сега да ги избия всичките.
— Тогава ще изгубиш войната с фаните и рако — ти и в този момент я губиш. А и за убийството на Вайълит Гарднър ще последва жестоко наказание.
— Колко жестоко? — поинтересува се Джаланопи, като продължаваше да обмисля възможните варианти.
— По-жестоко, отколкото си в състояние да си представиш. Нямаш никакъв избор, Джаланопи.
— В този момент — поправи го кралят. — Ще сключа договора, защото съм принуден, но аз ще опозная врага си и ще открия слабите му места, както нощният убиец следи стадата витороги и си избира най- слабите за жертва. Те също не може да нямат слаби места и аз ще ги открия.
— Ти вече си победен, приятелю — изрече Макфарли с горчивина. — Ти никога досега не си се сблъсквал с нещо подобно, но за хората — и по-точно за Вайълит Гарднър — това е ежедневие. Тя е минала през всичко и е открила начини да се пребори, каквото и да измислиш.
— Но досега не се е сблъсквала с Джаланопи — твърдо заяви той. — И ще дойде ден, когато ще пожелае никога да не го е правила. Това мога да ти обещая, човеко Андрю. — Той се обърна отново към Вайълит. — Кажи є, че с радост ще приема нейните воини, които, разбира се, ще бъдат под мое командване.
— Тя никога няма да се съгласи на това, Джаланопи.
— Въпреки това є го кажи.
Макфарли преведе думите му.
— Моите хора имат оръжия и правила, с които вие не сте запознат, кралю Джаланопи — отговори Вайълит. — За тях ще бъде много по-добре да останат под командването на собствените си офицери.
— Настоявам те да се подчиняват на моите заповеди, докато воюват на страната на моето племе — заяви Джаланопи.
Вайълит сведе поглед надолу, където в краката є две бубулечки водеха война на живот и смърт, и след няколко минути размисъл отново вдигна глава и кимна в знак на съгласие.
— Щом толкова държите, силите ми ще бъдат под ваше командване.
— Убедена ли сте, че това е добро хрумване, мадам Гарднър? — прошепна Грюнинг.
— Не сега, мистър Грюнинг! — отвърна тя неопределено, без да отмества поглед от Джаланопи.
Грюнинг не посмя да каже нищо повече.
— И така — продължи Вайълит, — в замяна на нашата помощ и в знак на приятелство вие ще отстъпите изключителните права върху рудодобива на „Спирал Арм Дивелъпмънт“.
— Оценявам вашето желание да ми се притечете на помощ в този дребен сблъсък с моите врагове — отговори Джаланопи. — Това наистина е приятелски жест… но едва ли заслужава да ви отстъпя цялото си рудно богатство.
— Готови сме да платим за това, което получаваме.
— Слушам ви — заяви Джаланопи.
— Първо, за изключителното право да разработваме рудните находища на вашата планета ще ви дадем още две хиляди оръжия — най-мощните карабини, които човекът е изобретил.
— А какво ще кажете за другите оръжия?
— Какви други оръжия?
— Онези, за които ми разказа човекът Андрю. Съветникът ми Паратока ги е видял при посещението си във вашата Република — лазерни карабини, звукови пистолети, молекулни детонатори.
— Законът ни забранява да даваме такова оръжие на която и да било раса, нечленуваща официално в Републиката. Но аз мисля, че нашата помощ и оръжията ни ще се окажат напълно достатъчни за нуждите ви. — Тя направи пауза. — Освен това всяко първо число на месеца ще получавате по пет хиляди кредита, и така докато сме тук.
— Те още нямат календар, мадам Гарднър — прекъсна я Макфарли.
— Как тогава определят сезоните?
— Имат дълги дъждове и къси дъждове.
— Кажете му тогава, че ще му давам по двадесет и пет хиляди кредита в първия ден на дългите дъждове и в първия ден на късите дъждове, през цялото време, докато хората добиват руда от неговите хълмове.
Макфарли бързо пресметна наум и я погледна.
— Това е капка в морето — заяви той.
— Вие преводач ли сте или посредник? — раздразнено попита тя. — Превеждайте това, което ви казах.
Макфарли преведе предложението є.
— Ти на какво мнение си, човеко Андрю? — попита Джаланопи.
— Че това е капка в морето.
— Не разбирам.
— Много е малко.
— Колко трябва да поискам?
— По милион кредита преди всеки дъжд — отвърна Макфарли. — Проблемът е, че няма за какво да ги харчите.
— Ще намеря нещо — заяви Джаланопи и устните му се разтеглиха.
— Така ли?
— Май че и канфоритите правеха оръжие?
Макфарли се обърна към Вайълит и є предаде контрапредложението на Джаланопи.
— Това е ваша работа! — заяви тя с упрек.
Макфарли я изгледа мълчаливо и тя продължи:
— Първо, те имат само по три пръста на ръката си. Вижда ми се доста неправдоподобно да са измислили десетична система, пък и как би се сетил Джаланопи да ми излезе с такава хубава кръгла сумичка?
— Много ви сече умът, мадам Гарднър — призна Макфарли с крива усмивка. — На мене ми трябваше близо месец, докато схвана начина им на броене. — Внезапно усмивката му изчезна. — Още не сте отговорила на контрапредложението му.
— Не знам дали ще ми повярвате, преподобни, но нямам никакво желание да бъда ваш враг, нито пък на Джаланопи — увери го Вайълит. — Кажете му, че приемам неговите условия и ще му плащам милион кредита, или тяхната равностойност, всеки първи ден на дъждовете.
— Тяхната равностойност ли? — веднага се заинтересува Макфарли. — В какво? В конски тор, в хлорни
