таблетки или в гранит?
— Много недоверчива личност сте. Това е лоша черта у един човек, особено у свещеник. Ще плащам договорената сума в републикански кредити или в равностойна валута.
— Интересно къде ли е тук клопката?
— Няма клопка. Съгласна съм всичко да се оформи в писмен договор с Джаланопи. Всъщност моите инвеститори даже ще настояват за това. Всички договори трябва да бъдат документирани. Сигурна съм, че с радост ще представлявате Джаланопи, ако той не умее да чете на нашия език.
— Нямам нищо против.
— Вярно ли е, че тулабетите нямат писмен език?
— Вярно е.
— Тогава им кажете, че приемам техните условия и ще изготвим документ, под който ще поставим имената си. Договорът ще бъде в четири екземпляра. Той ще вземе единия, у мене ще се пази вторият, третият ще остане у „Спирал Арм Дивелъпмънт“, а последният екземпляр ще се съхранява в Комитета по външните работи на Делурос VIII.
Макфарли предаде предложението на Джаланопи.
— Това е най-добрата сделка, която ще сключиш — добави той от свое име. — Мисля, че би трябвало да приемеш.
— Къде са тези документи? — попита Джаланопи, като се огледа — никак не беше сигурен какво означава „документ“.
— Веднага щом се съгласиш, те ще бъдат изготвени на кораба на мадам Гарднър. После тя ще се върне, ние ще прочетем договора дума по дума, за да няма недоразумения, и тогава, ако и двете страни са съгласни, всеки ще постави знака си върху всичките екземпляри.
— И човешките закони я задължават да се подчинява на договора? — попита Джаланопи.
— Точно така.
Устните на Джаланопи се разтеглиха и от тях се изтръгна висок съскащ звук, който Макфарли не можа да изтълкува.
— Моите закони също ме задължават — изрече най-сетне кралят. — Само че има една разлика — аз сам си правя законите и мога да ги променям по своя воля. Тази жена има още много да учи, човеко Андрю.
— Аз останах със съвсем друго впечатление. Тази жена почти няма какво повече да научи — мрачно изрече Макфарли.
Той преведе отговора на Джаланопи и групата хора се върна за един час на кораба. Когато се появиха отново, те носеха документите, упълномощаващи официално човешката раса да започне разработката на рудните находища на Каримон.
Джаланопи постави знака си върху договора, Вайълит се подписа, после се подписаха Паратока и някои от хората, в това число и Макфарли, в качеството си на свидетели. Преди залез слънце Вайълит Гарднър и нейният екип вече бяха на път към близката планета Беламин. Беше дадено нареждане пет хиляди души от силите за сигурност на компанията да бъдат прехвърлени от Голдстоун на Каримон.
И вече нищо нямаше да бъде същото.
Официално това бяха Силите за сигурност на компанията „Спирал Арм Дивелъпмънт“, но скоро започнаха да ги наричат Колоната. Тя наистина беше внуши-
телна колона — дължината є достигаше близо три мили.
Джаланопи замина да се запознае с положението на северната си граница и взе със себе си Макфарли като преводач. Това, което видя, не му хареса, и той незабавно прати да повикат Линъс Ролс.
— Човеко Линъс — рязко изрече Джаланопи, — настоявам за обяснение. Споразумяхме се да пратите пет хиляди човека. Тук са поне тридесет хиляди, а съветниците ми докладват, че още толкова са тръгнали на юг срещу рако.
— Ако прочетете внимателно договора — спокойно отговори Ролс, — ще видите, че сме обещали сили за сигурност с численост пет хиляди души. Така и направихме. Тук са три хиляди, готови да влязат в бой с фаните веднага щом получат заповед, а на юг има още две хиляди, решени да защитават кралството на Джаланопи от рако.
— А аз ви казвам, че тук са не по-малко от тридесет хиляди войници! — настойчиво повтори Макфарли, без да изчака отговора на Джаланопи.
Ролс хвърли поглед към обширната савана, където хората му се разполагаха на лагер за обяд.
— Грешите, преподобни Макфарли. Тук има само три хиляди войници от Силите за сигурност. Всички останали са обслужващ персонал.
— Каква е разликата?
— Само войниците ще участват в бойните действия. Такова беше нашето споразумение и ние възнамеряваме да го спазим до най-малката подробност. Останалите са шофьори, готвачи, лекари, артелчици и така нататък. Много от тях дори не са въоръжени.
— А след два или три дни, когато приключите с фаните и рако, всички те ще станат миньори, нали?
— Защо, някои ще станат фермери, предполагам — проточи Ролс. — На ваше място повече щях да се притеснявам дали боевете ще свършат само за два дни.
— С вашето оръжие? — изсмя се презрително Макфарли.
— Все още не сме се добрали до фаните — осведоми го Ролс. — Цялата информация, която имаме, е, че са на близо двеста мили северозападно оттук и че силите на Джаланопи търпят сериозно поражение.
— Кога ще влезете в бой с тях?
— Веднага щом получим заповед — отговори Ролс. — Прочетете си договора.
Той се запъти към походната столова да си поръча обяд.
— Ти очакваше ли това, човеко Андрю? — попита Джаланопи, след като Макфарли му предаде същината на разговора.
— Не точно това. Знаех, че са подли, но не предполагах в каква форма ще се прояви подлостта им.
— А аз го очаквах от момента, в който се съгласиха хората да бъдат поставени под мое командване.
— Боя се, че при това положение нищо не можеш да направиш.
— Мога да издам заповед да атакуват.
— Не знам техните кодове. И бъди сигурен, че ще се получи голяма каша.
— Какво значи това?
— Значи, че не мога да предам заповедта по радиостанцията.
— Че нали са тук! — учуди се Джаланопи. — Аз ще издам заповед, а ти ще я преведеш.
— Не мисля, че ще се подчинят.
— Длъжни са. Така пише в техния любим договор. Повикай човека Линъс, той ще ме подкрепи.
— Съмнявам се.
— Ти приятел ли си ми или си ми враг? — разсърди се Джаланопи.
— Знаеш, че съм ти приятел.
— Тогава повикай човека Линъс.
Макфарли се запъти към походната столова и след малко се върна заедно с Ролс.
— Какво мога да направя за вас, Джаланопи? — любезно се осведоми последният.
— Доведи ми най-високопоставения офицер тук — нареди Джаланопи.
— Това не е армия, а сили за сигурност — отвърна Ролс. — Ние нямаме офицери.
— Ти си играеш с думите. Доведи ми войника, който командва всички останали.
— Веднага — съгласи се Ролс и повика един набит посивял мъж с брада, който се приближи и застана мирно.
— Джаланопи, това е Честър Майкълс — човекът, с когото искахте да говорите.
— Човеко Честър — каза Джаланопи, — знаеш ли за договора, който подписах с човека Вайълит?
— Не съм го чел, но същината му ми е известна, сър — отговори Майкълс.
— Знаеш ли, че твоята армия е под мое командване?
— Аз нямам армия, сър. Имам сили за сигурност.
