положението.
— По какво обвинение?
— Измислете нещо и не отстъпвайте.
— Той не е нарушил законите на Каримон, а човешките закони тук не важат.
Тя замълча за миг, обмисляйки ситуацията, накрая изрече:
— Обявете военно положение в целия район. Повикайте на помощ от Атина силите за сигурност. Аз ще им съобщя, че нареждането е съгласувано с мене, и след три часа те ще бъдат тук. Арестувайте Макфарли за подстрекателство към насилие. Отнасяйте се с него учтиво, създайте му всички удобства, но го дръжте изолиран. Не искам да разговаря с когото и да било от тулабетите.
— Нужно ми е някакво законно основание за обявяване на военно положение — забеляза Ролс.
— Основанието е сигурността на планетата. Получили сме сведения, че канфорийците могат да ни нападнат всеки момент. Естествено ние не бихме позволили прекъсване на жизненоважното производство заради създалото се напрежение. Затова ти имаш основание да мобилизираш всички работоспособни змии и да ги пратиш на работа в мините.
— Не бих искал да защитавам подобна версия пред някой съд в Републиката — подметна Ролс.
— Републиката няма нищо общо — отговори Вайълит. — Каримон не влиза в Републиката. Той е независима планета, сключила договор с частна компания.
— А ако окажат съпротива?
— Няма такава опасност.
— И все пак…
— Тогава поставете Джаланопи под стража — за негова защита — и направете същото с всяка змия, която има достатъчно власт да призове към стачка. Отнасяйте се с тях учтиво, но не им позволявайте да влизат в контакт със своите. — Тя отново помълча. — Утре по някое време ще пристигна и ще поема работите в свои ръце.
— Може би е по-добре да си останете там — предложи Ролс — или да се върнете в Атина. Тук може да стане опасно.
Тя поклати глава.
— Те не са имали време да се организират. Отстранете Джаланопи и Макфарли и ще видите, че до неприятности няма да се стигне. — И добави с кисела гримаса: — Този път.
Стачката продължи три дни.
Тулабетите, които отначало не бяха съвсем наясно защо трябва да работят в мините, сега не разби-
раха защо трябва да спрат. Ролс арестува петимата, които на пръв поглед бяха инициаторите, макар да беше сигурен, че нарежданията идват от Джаланопи. После отмени всички придобивки, с които тулабетите вече бяха свикнали. Когато това не даде очаквания резултат, той нареди на силите за сигурност да отведат под стража в мините стотина тулабетски мъже и ги освободи едва когато изпълниха дневната си норма. На следващия ден отведоха двеста, на по-следващия — триста, и още преди броят на работоспособните мъже в зоната да достигне шестстотин, стачката на практика беше прекратена.
Ролс почака още една седмица, за да се увери, че повече проблеми няма да има, сетне освободи Джаланопи и ръководителите на стачката със строгото предупреждение, че ако отново се стигне до безредици, арестът и този път им е сигурен.
Два дни по-късно той посети църквата на Макфарли, където преподобният беше напълно изолиран от самото начало на стачката. Стражата въведе Ролс вътре. Макфарли седеше на стъпалата към катедрата, зачетен в Библията под слабата светлина, процеждаща се през високите прозорци.
— Добро утро, преподобни Макфарли — поздрави го Ролс.
— Какво търсите тук? — отзова се подозрително Макфарли.
— Нося ви добри вести — отговори Ролс с усмивка. — Извънредното положение е отменено и Мастабони вече не се подчинява на военни закони. Свободен сте да вървите където искате.
— Потушили сте стачката — изрече Макфарли. Това не беше въпрос.
— Стачка ли? — повтори Ролс. — Каква стачка?
— Я не ме разигравайте! Нали затова ме затворихте, заради стачката в мините.
Ролс сви вежди в недоумение.
— Не знам за какво говорите, преподобни. Затворихме ви, за да осигурим собствената ви безопасност поради напълно реалната заплаха от нападение на Пети канфорийски флот. За щастие Космическият флот на Републиката успя да предотврати нападението.
— И колко дълго продължи това?
— Те се оттеглиха едва тази сутрин, така че извънредното положение по мои изчисления е продължило дванадесет дни.
— Много добре знаете какво имам предвид — изрече Макфарли с раздразнение. — Колко време продължи стачката?
— Продължавате да говорите за стачка. Когато мината се срути, имаше известно вълнение, но всички се върнаха на работа веднага щом влизането в забоя стана възможно. Мога само да се възхищавам на мъжеството и твърдостта на вашите енориаши.
— А Джаланопи?
— С вас не може да се излезе на глава! Какво Джаланопи?
— Жив ли е?
Ролс се изсмя.
— Разбира се, че е жив! Сигурно лапа бубулечки под глупавото си дърво. Можете да го навестите.
— Още ще си говорим, да знаете! — Макфарли се изправи на крака и отупа праха от дрехата си.
— И на мене така ми се струва, преподобни — съгласи се Ролс. — Никой не може да знае предварително кога ще дойде следващата канфорийска заплаха. Просто ще трябва да останем в състояние на готовност.
— Къде е Вайълит Гарднър? Искам да говоря с нея.
— Тя е в болницата в Атина. Казаха ми, че няма нищо сериозно. Сигурен съм, че с удоволствие ще си поприказва с вас, щом излезе оттам. Това ще стане утре преди обяд, струва ми се.
Макфарли обходи с поглед църквата.
— Казахте, че мога да си вървя?
— Никога не бихме ви задържали пряко волята ви — увери го Ролс.
— Както направихте в последно време за кажи-речи две седмици.
— Собствената ви безопасност го налагаше, преподобни. Вие може и да се мислите за змия, но ние знаем най-добре, а хората винаги защитават собствения си вид.
— Колко утешително! — жлъчно произнесе Макфарли.
— Радвам се, че го оценявате, сър — отвърна Ролс.
— Мога ли вече да се движа без ограничение?
— Разбира се, сър. Свободен сте да отидете където пожелаете.
— Дори да напусна планетата?
— Безусловно. Нямаме никакво желание да ви задържаме на Каримон. Всъщност, да ви кажа честно, това ще бъде най-разумното. Вие вършехте благородно дело тук, но вече е време да дадете път на специалистите.
— Благодаря ви, господин Ролс. — Макфарли не се опитваше да скрие неприязънта си към този човек. — Тогава, ако бъдете така добър да не ми препречвате пътя, бих искал да изляза.
— Мога да ви закарам до кораба, стига да желаете, сър.
— Смятам най-напред да навестя моя приятел Джаланопи. И не дай си боже да открия, че сте му навредили по някакъв начин, веднага ще информирам Комисията по външна политика на Делурос VIII.
— Това е ваше право, сър. Ако Джаланопи се оплаче, че е бил физически малтретиран, аз лично ще издиря и ще накажа виновника.
Макфарли понечи да каже още нещо, но се отказа, мина по пътеката между скамейките и излезе от църквата. Ролс кимна на войника до вратата, който направи крачка встрани и пропусна преподобния.
