реалност, мигаха с чиста синя светлина на равни интервали.
Тя седеше зад блестящо метално бюро, доставено от Републиката, а множеството компютри и видеофони оставаха извън полезрението на влезлия.
— Тук е къде по-хубаво от офиса ви в Мастабони — одобрително произнесе Ролс, оглеждайки обстановката. — Само че не виждам договора.
— Той е невалиден, ако случайно си спомняш — каза тя сухо.
— Спомням си. Имате ли нещо против да седна?
— Заповядай. — Тя направи знак и един стол плавно се приближи към него. — Предполагам, че господин Гонт си е заминал?
— Да, вчера.
— Чудесно. Беше започнал ужасно да не ми харесва.
— Имам чувството, че това е взаимно.
— Без съмнение — съгласи се тя.
— И така — изрече Ролс след кратко мълчание, — каква ще бъде следващата ни стъпка?
— Ясно е, че няма да започваме съдебно дело. Нямам време за губене, дори и да бях напълно здрава и да ми бяха гарантирали, че ще живея двойно по-дълго от нормалното.
— Мисля, че можем да игнорираме нареждането. Не си представям, че е възможно Космическият флот да получи заповед да нападне хора, които разработват чужда планета.
Вайълит поклати глава.
— Това е глупаво, Линъс. Имаме работа с фанатик, който е подкрепян от едно от най-могъщите учреждения в Републиката. Той ще представи работите така, че за Космическия флот ще бъде въпрос на чест да постъпи точно по този начин. — Тя изсумтя презрително. — По дяволите, това може дори да го прати на изборна длъжност. Не искам подобно нещо да ми тежи на съвестта.
Ролс се изсмя.
— Тъкмо имахте случай да му направите тази услуга. — Той изведнъж стана сериозен и се наведе напред. — И така, какво смятаме да правим по-нататък?
— Смятаме да се подчиним изцяло на едикта на господин Гонт.
— Нали не мислите сериозно, че можем да се оттеглим от планетата? — изрече Ролс настоятелно. — Достатъчно добре ви познавам. Вие никога в живота си не сте бягала от битките.
— Кой говори за оттегляне? Каримон сега е мой дом. Аз имам намерение да прекарам живота си тук, в мир и спокойствие, надявам се.
Ролс се облегна назад успокоен.
— Вие всичко сте пресметнала. Знаех си, че няма да ви е нужно цяло денонощие, за да вземете решение. И как смятате да атакувате?
— Ти какво би направил, Линъс?
— Аз ли?
Тя кимна.
— В близките дни ще се стигне до криза — докато аз съм в болницата или на посещение на някоя друга планета. Ти си работил с мене най-дълго от всички. Ще ми се да вярвам, че си в състояние да не мислиш за убийството на беззащитни животни известно време, за да можеш да поемеш работите в свои ръце, ако се наложи.
Ролс се размърда на стола, обмисляйки отговора си.
— Добре, ясно е, че не можете да разчитате да умилостивите Гонт. А Макфарли по-скоро ще танцува на гроба ви, отколкото да си мръдне пръста за вас. Тогава остава Джаланопи. — Той се намръщи. — Но ще трябва да го откъснете от Макфарли, а имате само месец на разположение.
— Така е.
— Чакайте малко. А Катрин Нджобе? Тя все още е на Каримон. — Ролс отново сви вежди. — Но какво общо може да има тя с всичко това, по дяволите? Тя е един обикновен картограф.
Вайълит обърна глава и се загледа в модела на Спиралния ръкав.
Накрая уморено произнесе:
— Ех, Линъс, та това е просто като две и две! Като носа ти и като рогата на твоите трофейни животни. Мисли!
Той наведе глава и се замисли, но само след миг се изправи и възкликна:
— Извинявайте! Днес малко бавно съобразявам, нали? — Той се усмихна. — Тук правенето на карти няма нищо общо. Става дума за нейното предложение, нали?
— Точно така.
— Това ме обърка за момент. В проклетите земи на фаните няма нищо, което си заслужава да се добива.
— Ти го знаеш, знам го и аз… — Вайълит отново се усмихваше.
— Но Джаланопи не го знае, нито пък Макфарли! — довърши тържествуващо Ролс. — Ето защо ще сключим нов договор, този път с фаните, и ще вдигнем много шум около намерението си да прехвърлим цялото предприятие там. Ще затворим магазините на компанията и местната лечебница, ще изключим електричеството, ще направим всичко, та Джаланопи да остане с впечатление, че е изгубил нашите пари, нашите оръжия и всичко останало, за да бъдат облагодетелствани фаните.
— Мисля, че това ще свърши работа — кимна Вайълит. — Всъщност Републиката почти ни помоли да останем тук.
— Но има няколко проблема — продължи Ролс. — Дори Джаланопи да поиска да се върнем, Министерството на външните работи в никакъв случай няма да даде благословията си за нов договор с него. — Той замълча. — А и след всичко, което Гонт наприказва, не виждам как ще успеете да прокарате такъв договор зад гърба му.
Вайълит се усмихна.
— Има голяма разлика между подписването на договор с фаните и пускането на слух сред тулабетите, че смятаме да подпишем такъв договор. Колкото до Джаланопи, за какво ни е притрябвало да се договаряме с него? — продължи тя с престорена наивност. — Ние сме твърдо решени да преместим предприятието при фаните, разбираш ли? Джаланопи ни е докарал немалко главоболия със собственото ни правителство, и ние нямаме намерение да му дадем нито кредит отсега нататък.
Ролс изглеждаше озадачен.
— Тогава не ми е съвсем ясно…
— Постави се на мястото на Джаланопи, Линъс. Той иска да ни види как си заминаваме, но ние няма да напуснем планетата. Нещо повече, ние имаме намерение да вложим всичките си пари при фаните. Неговите хора не само не знаят къде да разположат и как да експлоатират мините — а Макфарли не е човекът, който ще ги научи на това — но дори и да успеят да добият някакво количество руда във вече разработените мини, те нямат пазар за нея. На Каримон само ние имаме космически кораби, а Макфарли така и няма да разбере къде да отиде, за да получи някакви пари за това, което искат да продадат. — Тя замълча. — Е, добре. Ти си Джаланопи и всичко това ти е известно. Виждаш как фаните стават богати и могъщи, а собствените ти мини са изоставени от единствените същества, които могат да върнат господството ти над планетата. Какво ще направиш при това положение?
— Ще търся инвеститор. Човек.
— Точно така.
— Само че тук няма такива. Макфарли няма никакви пари, а всички останали хора на планетата работят за нас или вече са похарчили всичките си пари, за да емигрират на Каримон.
— Тук грешиш.
Той я изгледа заинтригуван.
— Кого пропуснах? — И изведнъж на лицето му отново се разля широка усмивка. — А тя дали ще го направи?
— Нали ти є прави финансовата проверка? Какво мислиш?
— Катрин Нджобе, тридесет и седем годишна, неомъжена, цялата є кариера е протекла в Комитета по картография — заизрежда Ролс. — Спестявания — седемдесет и две хиляди кредита.
— Не е кой знае какво за петнадесет години, нали? — подметна Вайълит. — Особено ако є дам
