— Запознах се обстойно с цялата ви кариера, мадам Гарднър — каза Гонт. — В случаите с Доксус II и Шугърмун сте имали подкрепата на Министерството на външните работи, но ви уверявам, че сега нещата стоят по-иначе.
— Вашата подкрепа винаги е добре дошла, но не е чак дотам необходима. Повтарям ви: аз имам законен, валиден договор с Джаланопи.
— От този момент нататък нямате — изрече неумолимо Гонт. — Ако искате да се обърнете към съда да отмени нареждането ми, никой не може да ви попречи. Министерството ще се противопостави на всяко ваше действие в тази насока. По мои пресмятания ще са ви нужни не по-малко от тридесет години, за да си извоювате отмяна на разпореждането ми, а може би и повече — ако въобще успеете да постигнете нещо. На ваше място щях да насоча усилията си не към безогледна експлоатация на чуждите раси, а към помощта, от която се нуждаят.
— Мистър Гонт — изрече Вайълит, — извинете ме за прямотата, но вие сте един канцеларски плъх и говорите глупости. Аз правя точно това — помагам на туземците от планетите, контролирани от „Спирал Арм Дивелъпмънт“, да се издигнат на по-високо ниво, и то без да ги бомбардирам, както неведнъж вече е правила Републиката, опитвайки се да покори някоя планета. Аз не издигам марионетни правителства — друг любим номер на Републиката — и не намирам за нужно да търся подкрепата на Космическия флот, за да защити шепата хора, емигрирали тук. Аз правя това, което вашето любимо министерство би трябвало да прави, и съм възмутена от вашата късогледа, враждебна позиция, както и от незаконното ви вмешателство. Надявам се, че и аз бях достатъчно ясна?
— Вие ми бяхте ясна още в момента, в който сложихте ръка на първата планета и се заехте да експлоатирате наивните туземци — заяви Гонт с нескривана враждебност. — Становището на министерството е, че вие сте изфабрикували условията, принудили Джаланопи да подпише договора с вашата компания, че съзнателно сте го заблудили относно степента на правомощия, които договорът ви дава, че сте потушили законна стачка на местните работници и че незаконно сте задържали един човек и шестима тулабети, в това число и крал Джаланопи, за да облагодетелствате финансово компанията си. — Той млъкна да си поеме дъх и я погледна право в очите. — Договорът е невалиден. Вие имате законното право да оспорвате решението, но докато то не бъде отменено по съдебен път, вие ще бъдете третирана като престъпник, ако се опитате да предприемете на Каримон някакви действия, основаващи се на правата, които договорът ви дава. — След кратка пауза той добави: — Давам на всички хора един месец да се споразумеят лично с крал Джаланопи или да напуснат планетата. — Гонт се обърна към Джаланопи. — Устройва ли ви това, кралю Джаланопи?
— Да, човеко Гонт — отговори тулабетът, който внимателно слушаше превода на Макфарли, тъй като все още не владееше земния език достатъчо добре.
— Не ви питам дали сте съгласна с моето нареждане, мадам Гарднър, а дали го разбирате?
— Разбирам го — отговори Вайълит.
— Имате ли намерение да го спазвате?
Тя го погледна, но не каза нищо.
— Повтарям, имате ли намерение да спазвате нареждането ми?
— Не отговарям на въпроси, целящи да ме оскърбят — заяви Вайълит и се обърна към Катрин Нджобе: — Какво общо има Комитетът по картография с всичко това?
— Досега говорехме така, сякаш Джаланопи е владетел на цялата планета — започна Нджобе. — Нещата обаче стоят по-иначе. Той е крал на тулабетите, но на Каримон има и други племена. Когато Картографията получи информацията за решението на Министерството на външните работи, дадено ни беше нареждане да изработим карта, на която да бъдат нанесени границите между различните племена на планетата. — Тя млъкна и се усмихна притеснено. — Републиката си дава сметка, че вече сте направила значителни капиталовложения на Каримон, и смята, че може би ще пожелаете да сключите споразумение с някое от другите племена, вместо да се оттеглите напълно от планетата. — Тя неловко пристъпи от крак на крак. — Такова споразумение, разбира се, ще трябва да получи одобрението на Комисията по външна политика.
Вайълит се усмихна развеселена.
— Това е тя, Републиката! Оставя господин Гонт и неговото министерство да ме бие през дясната ръка, а в същото време ме кара с лявата да се окопавам и да є спестя грижата да завоюва сама Каримон след петдесет или седемдесет години.
— В общи линии е така.
— По този въпрос може да се спори — прекъсна ги Гонт. — Като се има предвид досегашната ви дейност, мога, струва ми се, да ви гарантирам, че моето ведомство ще погледне с лошо око на всеки договор, който бихте подписали с чуждопланетна раса. От съседния Беламин оплакване не е постъпвало, така че нямаме основание да се месим там, но преди да си замина днес следобед, вие ще получите официален едикт, с който ще ви бъде наредено да съгласувате с Комисията по външна политика всеки следващ договор до влизането му в сила. — На лицето му се мярна високомерна усмивка. — Надявам се, че сте доволна от империята, която сте създала на гърба на потиснатите чуждопланетни раси, защото тя няма да се разширява повече.
— Ще видим — Вайълит се обърна отново към Катрин Нджобе: — Колко време ще ви е необходимо, за да приключите работата си тук, госпожице Нджобе?
— Три-четири дни. Доколкото вече се ориентирам в политическата структура на Каримон, действителните граници постоянно се менят. Аз ще изработя изчерпателна обобщена карта, с която всички племена да са съгласни, после ще командироваме двама специалисти от Комитета по картография да я доуточнят и допълнят в подробности. Надявам се, че с помощта на местните правителства те ще могат да изработят за половин година подробна всеобхватна карта.
„Страхотен шанс — помисли си Вайълит. — Никой от тези владетели змии и понятие си няма къде са му границите.“
А на глас изрече:
— Имам апартамент в Мастабони и къща в Атина. Те са на ваше разположение по време на престоя ви тук.
— Благодаря — отговори Катрин Нджобе.
— Ще ви дам водач из земите на тулабетите и ще ви осигуря охрана за онези граници, които се смятат за опасни.
— Много великодушно от ваша страна, мадам Гарднър.
— С Комитета по картография нямаме никакви противоречия — увери я Вайълит. — Дори се надявам да обядваме заедно преди отпътуването ви оттук.
— Стига да имам време.
— Мистър Гонт, имаме ли нещо друго за обсъждане с вас?
— Не, това е всичко.
— Тогава, ако не възразявате, ще ви оставя. — Тя се обърна към Макфарли: — Доволен ли сте, преподобни?
— Безусловно! — отвърна той с тържествуваща усмивка.
— Чудесно.
— Защо ме гледате така?
— Просто искам да запомня тази усмивка — отговори тя с най-любезния си тон.
После се обърна и се запъти към автомобила си.
Вайълит се върна в Атина веднага след като срещата приключи и на следващата сутрин повика Ролс при себе си. Той пристигна в току-що завър-
шеното є жилище точно преди обяд и беше въведен в частния є кабинет. Помещението беше украсено със свидетелства и фотоси на документи от Републиката, холографии на домакинята в компанията на хора и на чуждопланетни владетели, както и всевъзможни награди, които беше спечелила с делата си през всичките тези години. Холографиите на родителите є бяха разположени на бюрото, а на около метър над пода плаваше триизмерен модел на Спиралния ръкав. Планетите, открити и присъединени от Вайълит, искряха в яркозелено, а онези, които тепърва предстоеше да бъдат погълнати, за да превърнат бляна є в
