оръжие, което действа, а не като онова, дето го пробута на тулабетите. Освен това е съгласна да плаща на миньорите несравнимо повече, отколкото им плащаше тук. — Ролс замълча за миг. — Имала е на разположение две седмици, за да плати на някой и друг политик на Делурос, който є е дължал услуга. Според мене тя е успяла да прескочи Гонт и да си осигури благословията на Комисията по външна политика. — Той отново се загледа в Макфарли и Джаланопи с нескривано недоверие. — Ама вие наистина ли не знаехте?
— За пръв път чувам за това — заяви Макфарли, свивайки вежди.
— Колко оръжие ще им даде? — попита Джаланопи.
Ролс отново вдигна рамене.
— Не знам. Двадесет хиляди, може и тридесет. А може и повече.
— Защо се отказахте да работите при нея? — попита Макфарли недоверчиво.
— Независимо какво си мислите, ние се разделихме като приятели — отговори Ролс. — Тя е необуздана жена. Няма да спре, докато не изгради напълно своята империя в Спиралния ръкав, но ще умре, преди да е приключила. Един ден обмислих сериозно положението и разбрах, че аз не съм от необузданите. Имам достатъчно пари, за да преживея спокойно остатъка от живота си, пък и изведнъж ми хрумна, че съм по- близо до края, отколкото до началото. Време е да се насладя на плодовете на труда си, а за времето, което прекарах с Фуентес, открих кое ми харесва най-много.
— Тогава защо трябва да започвате ловен бизнес? Защо просто не заминете и не посветите на лова остатъка от живота си?
Ролс се усмихна.
— Може и да не съм необуздан, но не съм и глупак. Не владея изкуството и нямам нужната репутация, за да сключвам договори с огромните музеи на Републиката като Фуентес, но не виждам защо и аз да не спечеля нещо от хобито си, стига да мога.
За миг настъпи тишина, която Джаланопи наруши.
— А какво ще стане с Атина? Тя не може да премести цял град в страната на фаните.
— Не мислете, че си имате работа с някой любител — каза Ролс. — Тук става дума за Вайълит Гарднър.
— Какво искате да кажете? — попита Макфарли.
Ролс се ухили.
— Щом не може да премести Атина при фаните, тогава ще закара фаните в Атина.
— Не разбирам — изрече Джаланопи.
— Миналата седмица границата на фаните официално беше преместена двеста мили на юг, а някъде там има една специалистка по картография от Републиката, която е с около пет милиона кредита по-богата от миналия път, когато я видяхте.
— Не ви вярвам — каза Макфарли.
— Имам копия от картата в кабинета си в Атина, подпечатани с печата на Комитета по картография. Ще наредя да ви изпратят едно.
— Но това е незаконно! — извика Макфарли.
— Доколкото това е в сферата на дейност на Комитета по картография, то е напълно законно — отговори Ролс. — Е, можете да се обърнете към съда или да накарате господин Гонт да го направи вместо вас, но Катрин Нджобе е в състояние да протака толкова, колкото и Гонт с договора. Всички ние ще бъдем мъртви и погребани, преди да излезе съдебното решение.
— Тогава ще си върна земята с война — заяви Джаланопи.
Ролс имаше развеселен вид.
— Как? Оръжията ви ще убият повече тулабети, отколкото фани.
Макфарли го изгледа изпитателно.
— Защо ни казвате всичко това, мистър Ролс? — попита той.
— Защото ме питате и защото е в мой интерес да разберете, че аз съм единственият източник на републикански кредити, с който разполагате. Ако Джаланопи иска да купи оръжие или да си върне някои удобства, с които хората му вече са свикнали, можете да се договорите и с мене, преди да започнат да го упрекват, че е изгонил Вайълит Гарднър.
— Имаме доста информация, върху която трябва да помислим — каза Джаланопи. — Ще ти дам отговора си след десет дни.
— Боя се, че трябва да го знам утре — възрази Ролс, който реши, че е дошло времето да сложи стръвта на кукичката и да я размаха пред тях. — Моят партньор настоява да бързаме. Ако не успеем да се сдобием с ловна концесия тук, ще трябва да се договаряме с фаните или с рако. — Той замълча за миг. — Аз имам предпочитание към равнините Баски. Фуентес казва, че това е най-добрият ловен район на планетата.
— Кой е партньорът ви? — попита Макфарли. — Вайълит Гарднър?
— Казах ви, вече не съм свързан с Вайълит Гарднър.
— Тогава кой е?
— Мисля, че нищо не ми пречи да ви кажа — заяви Ролс, след като си даде вид, че обмисля въпроса. — Партньорът ми е Катрин Нджобе. Тя не вижда никакви причини да работи за едната заплата след късмета, който є се падна миналата седмица, и иска да вложи парите си на Каримон. Аз нямам нищо против да почакам десет дни, но тя никога досега не е разполагала с толкова пари и, както се казва, ръцете я сърбят да ги намести някъде. Иска всичко да стане от днес за утре. — Той се усмихна. — Знаете ли, най-нелепото е, че тя въобще не обича лова. Смята, че е неморално да обикаляш и да стреляш животни, освен ако не ги използваш за храна. Обаче иска парите є да започнат да работят за нея, а мисълта да бъде един от дребните акционери на мадам Гарднър никак не я привлича. Може да се бои, че Вайълит ще намери начин да постъпи с нея така, както постъпи тя с границата — изсмя се той.
— Да-а… — произнесе замислено Макфарли.
Ролс се вгледа в лицата на двамата — на човека и на тулабета, които се опитваха да скрият какво става в главите им, и реши, че си е свършил работата.
— Трябва да се върна в Атина и да приключа с някои документи — това е последният ми официален акт като служител на компанията „Спирал Арм Дивелъпмънт“ — и може би няма да съм в състояние да се върна по-рано от утре вечер. Катрин би трябвало да кацне в Мастабони късно днес следобед. Тъй като тя осигурява основно парите, освен това е единствената, която знае точните граници на равнините Баски, правото да сключи окончателния договор с вас се пада на нея.
— Ще помислим за една среща с нея — каза Джаланопи.
— Това е добре — съгласи се Ролс. — Може да сме имали известни противоречия в миналото, но ще видите, че моето делово предложение ще облагодетелства и двете страни. Разчитам на едно дълго и ползотворно сътрудничество с вас.
— Ще видим — каза Джаланопи.
— Само си помислете добре какви други възможности ви се предлагат. Нищо друго не искам.
Пътувайки обратно към аеродрума, Ролс беше сигурен, че те правят точно това — разглеждат възможностите, които им се предлагат. И много преди да пристигне Катрин Нджобе, щяха да стигнат до извода, че единствената друга алтернатива е да се превърнат в икономическа и военна провинция, докато фаните процъфтяват благодарение на измисления договор с компанията „Спирал Арм Дивелъпмънт“. Начинът да се избегне това беше сключването на сделката със специалистката по картография при възможно най-добри условия.
И не за пръв път той изпита нещо като съчувствие към онези, които бяха достатъчно глупави да се изпречат на пътя на Вайълит Гарднър към осъществяването на нейния блян.
На сто осемдесет и третия ден от 1826 галактическа година Джаланопи, крал на тулабетите, подписа договор, с който даваше на новооснованата „Каримон Дивелъпмънт Корпорейшън“, собственост на Катрин Нджобе, ограничени права върху земеделието и заселването и неограничени права върху рудодобива в кралството на тулабетите, както и ловна концесия в равнините Баски, срещу вноска от пет милиона кредита годишно, която да се изплаща без прекъсване на Джаланопи и неговите наследници.
На сто осемдесет и шестия ден от 1826 галактическа година компанията „Спирал Арм Дивелъпмънт“ изкупи всичките сто процента от акциите на „Каримон Дивелъпмънт Корпорейшън“, в това число всички
