възможност да спечели милион кредита само за един месец.
— На мене ми звучи добре — каза Линъс. — Как ще го направим? Да основем фиктивна корпорация от нейно име, да вложим няколко милиона и да ги изплатим чрез нея на Джаланопи като израз на добра воля за подписването на нов договор…
— След което тя ще ни продаде правата, които е откупила — довърши Вайълит. — Ще има законно сключен договор с тулабетите, а ние ще се договаряме направо с нея, без въобще да си имаме работа с Джаланопи, и по този начин ще спазим решението на господин Гонт безпрекословно.
— А ако тя откаже?
— Тогава спокойно ще є обясня, че ще отлетя за Голдстоун и ще се върна с първия човек, който се съгласи, и единствената разлика ще бъде, че някой друг ще прибере милиона, предназначен за нея.
Ролс си запали една бездимна цигара и тъжно поклати глава.
— Бедната змия! — изрече той. — Така и няма да разбере какво точно се е случило.
— Той ще бъде „бедната змия“, ако оставим Републиката да ни изрита от планетата — поправи го Вайълит. — Имам намерение да го направя крал на най-могъщата държава на една планета от първостепенно значение. Ако Джаланопи беше обмислил добре нещата и не беше слушал глупаци като Макфарли и Гонт, щеше да разбере, че с нас е много по-добре, отколкто без нас.
— Знам ли… — произнесе Ролс.
— Какво искаш да кажеш?
— Дали не е бил по-щастлив, преди да дойдем ние? Кралството му може да е било само едно дърво и парче безплодна земя, но думата му е била закон и никой не му е нареждал какво да прави.
— Разбира се, че е бил по-щастлив, преди да дойдем ние — каза тя с раздразнение. — Точно както хората са били щастливи, когато са нямали друга грижа, освен да си напълнят стомасите и да се скрият на топло и сухо. Тогава не са познавали неврозите, не са водели войни, не са се тревожели за дреболии. — Тя помълча. — Затова пък са губели повече от половината си деца още в ранно детство, ставали са жертва на всяка болест, която минавала покрай тях, не са имали език, нито история, нито пък изкуство — вместо това са ставали плячка на всяко по-голямо и силно същество. Може и да са били по-щастливи, но не са били по- добре. В живота доброто и злото си съпътстват, Линъс.
— Сигурно — съгласи се той. — Но това ме навежда на един друг въпрос.
— Да?
— Ние какво сме — добро или зло?
— Зависи.
— От какво?
— От това кой пише историческите книги.
Бяха изминали две седмици след този разговор, когато Линъс Ролс пристигна под дървото на Джаланопи, слезе от автомобила и се запъти към мястото, където кралят и неговият съветник човек го очакваха.
— Добро утро, Джаланопи — поздрави Ролс, като леко наклони глава. — Добро утро, преподобни.
— Надявах се, че предишната ни среща е била последна, мистър Ролс — изрече Макфарли с неприязън.
— Точно по този въпрос съм дошъл да поговорим — безгрижно се отзова Ролс. Той се обърна към Джаланопи: — Знам, че учехте нашия език. Овладяхте ли го вече достатъчно, за да разговаряме направо, или предпочитате преподобният Макфарли да превежда?
— Можеш да говориш направо, човеко Ролс — отвърна Джаланопи. — Ако нещо не разбирам, ще попитам човека Андрю.
— Чудесно — съгласи се Ролс. — Ако говоря прекалено бързо, кажете ми.
— Ще го направя. — Джаланопи се вглеждаше в Ролс с оранжевите си котешки очи. — Защо си дошъл, човеко Ролс?
— Тук съм, за да обсъдим една работа — Ролс измъкна от джоба на жилетката си дълга пура, внос от Антарес, и я запали.
— Наредено ни е да не влизаме в делови отношения с Вайълит Гарднър или с нейната „Спирал Арм Дивелъпмънт“ отсега нататък — гневно изрече Макфарли. — Струва ми се, че господин Гонт от Министерството на външните работи го каза съвсем ясно.
— Аз вече не работя за нея. Тук съм по свой въпрос.
— Разногласия в лагера на крадците? — подметна Макфарли.
— Да го наречем преоценка на целите — отговори Ролс. — Тя си има свои цели, а аз — мои.
— Не искам да си имам работа с никой от хората — отсече Джаланопи.
— А, не се и съмнявам — невъзмутимо заяви Ролс. — Ни най-малко не се съмнявам. — Той сви рамене. — Но ако не искате да ме слушате, това си е ваш проблем. Благодаря ви, че ми отделихте от времето си, и съжалявам, че ви обезпокоих.
Той понечи да си тръгне, но Джаланопи го спря.
— Чакай!
Макфарли се обърна към Джаланопи.
— Защо го спря? — попита той на тулабетски.
— Да чуем какво има да ни каже. Държанието му не ми харесва. Вижда ми се прекалено самоуверен.
— Не трябва да го слушаш — предупреди го Макфарли. — Запомни: Министерството на външните работи е на наша страна.
— Така е — съгласи се Джаланопи. — Но нищо не ми пречи да го изслушам. Искам да разбера защо говори така самонадеяно. — Той се обърна към Ролс и изрече на неговия език: — Ще чуя предложението ти, човеко Ролс.
— Благодаря. Мисля, за никого не е тайна, че искам да организирам ловен бизнес на Каримон. Вече бях предприел някои предварителни стъпки по времето на нашето малко стълкновение преди две седмици. Все още имам желание да открия своя фирма и бих искал да взема под наем района, който наричате равнините Баски.
Джаланопи схвана най-същественото, но въпреки това се обърна към Макфарли за точен превод.
— Какво ме засяга това? — попита той, след като чу превода. — Наредено ми е да не влизам във взаимоотношения с вас.
— Изслушай ме поне — настоя Ролс. — Готов съм да ти плащам наем сто хиляди кредита годишно и десет процента от брутната ми печалба. Това не е договор, както ще ти каже и преподобният Макфарли. Става дума за единична сделка. Земята си остава твоя. Всичко, което искам, е изключителното право да ловувам на нея.
— Това, което искаш, не ме интересува, човеко Ролс, пък и ти нямам доверие.
— Виж сега — настоя Ролс. — Ако те притеснява Вайълит Гарднър, съгласен съм да се споразумеем, че никой от нейните хора няма да стъпи в равнините Баски.
— Те така или иначе си тръгват след дванадесет дни най-късно — прекъсна го Макфарли. — За какво им е притрябвало да стъпват в равнините Баски?
— Ама вие не сте ли чули? — учуди се Ролс. — Тя прехвърля предприятието си при фаните.
Макфарли и Джаланопи се спогледаха изненадани.
— Не — каза тулабетът. — Не сме чули.
Ролс кимна.
— Така е, тя си прибира всичко, което е нейно в Мастабони — хората, машините, генераторите. Предполагам, че ще трябва да ви остави пътищата, дори и да няма нито една кола, която да ги използва.
— Тя не може да сключи договор с фаните — възкликна Макфарли. — Господин Гонт ни увери в това.
— Господин Гонт си седи на Делурос VIII и няма представа какво става тук. Освен това си мисля, че предупреждението му е хванало място. Тя предлага на фаните далеч по-изгодни условия. Нещо от рода на пет милиона кредита годишно, безплатни болници и училища и повече оръжие, отколкото могат да носят —
