— Мислите, че някой ги е поставил тук? — учуди се Уилкок.
— Сигурни сме в това — увери го Елъри. — Не знаем само кой и защо го е направил.
— Как смятате, колко време ще ви трябва да го установите?
Елъри вдигна рамене.
— Нямам представа.
— Длъжен съм да ви предупредя, че нямам никаква готовност да посрещам гости. — Уилкок се усмихна виновно. — Всъщност и досега живея в палатка.
— Няма нищо, аз мога да се настаня някъде на открито, докато пристигне екипът ми.
— Екипът ви?
— Аз съм само авангардът, така да се каже.
Пилотът махна с ръка на Елъри, професорът помаха в отговор и малкият самолет набра скорост, минавайки край тях, преди да се откъсне от тревата.
— Добре! — изрече енергично Елъри. — Ще ми покажете ли къде да търся тези камъни?
— Просто копайте тук — отговори Уилкок.
— Където съм застанал?
Уилкок изсумтя с отвращение.
— Навсякъде около вас в радиус две мили.
— Чудесно! — възкликна Елъри.
— Обядвал ли сте?
— Дори не съм закусвал — призна Елъри. — Бях прекалено развълнуван.
— Добре, да идем тогава в палатката ми и да приготвя нещо за хапване.
— Много приятно място — оглеждаше се наоколо професорът, докато извървяха милята разстояние до лагера на Уилкок. — Добре защитено от стихиите, със сигурен водоизточник, височина хиляда и шестстотин метра — значи през лятото няма да бъде прекалено горещо. Разбирам защо сте го избрали. Чудя се само кой ли си го е харесал преди вас.
— Напълно ли сте сигурен, че някой друг си го е харесал? — попита Уилкок със съмнение.
— Тези камъни не са тукашни, пък и в такова количество…
— И вие градите надеждите или теориите си — или каквото е там — единствено върху това?
— Не съвсем. Макар че камъните без съмнение са важен признак.
— Но не единственият?
Елъри поклати глава.
— Не.
— Какво още?
— Още някои неща, които би трябвало да са тук, но ги няма.
— Кои са те? — учуди се Уилкок.
— Дърветата.
— Дърветата?
Елъри кимна.
— При дадените условия тук би трябвало да има дървета, мистър Уилкок. Но огледайте долината — нито едно дърво, докъдето поглед стига.
— Това е една от причините да се спра на нея — обясни Уилкок. — Не исках да изгубя няколко месеца в изкореняване на дървета.
— Някой го е направил вместо вас.
— Откъде сте толкова сигурен? — настоя Уилкок.
Двамата бяха стигнали лагера му и Елъри с облекчение смъкна от гърба си огромната раница. Уилкок поведе госта си край навесите, под които се пазеше инвентарът му. В палатката той набра бързо поръчката на кухненския компютър и придърпа два стола за себе си и за Елъри.
— Вие сте стигнал дотук по суша, мистър Уилкок — каза Елъри. — Пропътувал сте стотици мили през земите на рако и сте спрял едва тогава, когато сте попаднал на нещо, което ви се е сторило равно пусто поле орна земя. Аз долетях дотук на самолет и когато ви засякохме, накарах пилота да описва постепенно разширяващи се концентрични кръгове, като използва реката за отправна точка. В радиус от седемнадесет мили има може би двадесет други долини като тази и всичките са покрити с дървета. Освен това огледах внимателно животните, които видяхме. Червени хълмове, рогати дяволи, витороги, бързоноги скокливци, три породи кафяви лосове — всичките се хранят с листа. Не видяхме никакви синьо-златни, нито кафяви бизони, нито каквито и да било тревопасни. Причината е, че те просто не се въдят в този район. А защо не се въдят? Защото тук няма савана. Тук има гори, храсталаци, от време на време блата, но вие се намирате на единствения тревист участък на стотици мили наоколо. — Той помълча. — Знаете ли колко е необичайно това, мистър Уилкок?
— Както виждате, не.
— Добре, тогава ще ви кажа, че само това обстоятелство е достатъчно да ме доведе тук, дори и да ги нямаше камъните.
— И какво очаквате да откриете? — попита Уилкок, като се отправи към кухничката и след миг се върна със сандвич за Елъри и две кутии бира.
— Някакво доказателство за друга цивилизация, която е била тук преди нас.
— Имате предвид цивилизация на змиите?
Елъри се отпусна на сгъваемия стол.
— Съмнявам се. Змиите не ми приличат на цивилизация на интелигентни същества, които са се върнали към варварството.
— Тогава?
— В галактиката има над десет хиляди разумни раси, мистър Уилкок, и повече от осем хиляди са излезли в Космоса преди нас. Подозирам, че някоя от тях е основала тук колония в миналото.
— Твърде смело заключение, като се има предвид, че то се основава върху няколко камъка и липсата на дървета — произнесе скептично Уилкок.
— Е, има и други причини. — Елъри отпи от бирата си.
— Например?
— Например образците от почвата, които ни изпратихте.
— И какво им е на образците?
— Твърде бедни са на хранителни вещества.
— Не разбирам…
— Може би си мислите, че сте единственият млад ентусиаст, тръгнал да си дири късмета в страната на рако, но всъщност преди вас има още към четиридесет такива. Много от тях са пратили образци от почвата в Мастабони или Атина, за да могат специалистите да ги анализират и да предложат най-добрата комбинация от култури и торове. — Елъри замълча и отхапа от сандвича си. — Във всеки случай техните проби съдържаха далеч по-голямо количество хранителни вещества от вашите.
— Значи съм попаднал на най-бедната земя в околността.
— Така е — само че трябва да има някаква причина земята ви да е по-бедна от тяхната.
— И каква е тази причина според вас?
— Струва ми се, че от всичко, което говорихме досега, би трябвало вече да ви е ясно. Тази земя е изтощена.
— Ама че късмет! — възкликна Уилкок с възмущение. — Похарчих и последния си кредит да купя нещо, което на вид изглежда най-идиличното кътче за фермера на тази планета, а се оказва, че от камъни не мога да засея нищо, пък и да засея, почвата не може да го храни.
— Няма за какво да съжалявате, мистър Уилкок — успокои го Елъри. — Ако открием това, което би трябвало да открием, правителството с радост ще ви настани на друг участък.
— Какво го интересува правителството дали тук е живял някой преди стотици или хиляди години?
— Ако теорията ми е вярна, ние не сме първата раса, колонизирала Рокгардън. Някой друг е бил тук преди нас.
— Разбирам, но това не обяснява защо правителството трябва да се интересува от тази работа.
— Мисля, че е очевидно, мистър Уилкок — усмихна се Елъри. — Те могат да се върнат. — И след кратка
