Спирала, записка 4
Копие на новинарско съобщение
Код Червено_Z
Преглед на необичаен инцидент 554781
Извадка от местен вестник, Нанчан, Китай:
Днес няколко големи града в Китай изпаднаха в хаос, след като всички автоматични банкомати, принадлежащи на подемите банки на Шанхай, наскоро възстановения Циндао, Ченджоу, Нанчан и Кунмин, избълваха цялото си съдържание в краката на изненаданите минувачи. Избухна паника и започнаха боеве, докато машините продължаваха да изстрелват монети като куршуми от картечница. Полицейски части разпръснаха тълпите. Говорителят на Националната банка на Китай Чжоу Лиен заяви: „Това не е просто проява на някаква грешка в софтуера. Разследваме твърдения за злонамерен служител с богат опит в областта на компютрите. Нашите банкомати са добре защитени както със софтуер, така и с други, по- традиционни методи; да се види нещо, подобно на ставащото, е пълна пародия. В момента най-добрите ни специалисти работят върху проблема“.
Нито китайското правителство, нито Министерството на икономиката и промишлеността не излязоха с официално изявление по случая. >>#
Гол
11
Джем стоеше на хълма и се въсеше. Зад него мълчаха шокираните Ники и Слейтър. Пътят пред тях се спускаше към кратер, изникнал на мястото, където някога се бе заровила Спирала_Н преди жестокото й химическо изчукване.
— Не мога да повярвам — тихо каза Джем, извади цигара и запали. Димът обгърна лицето му и се заизвива в студент въздух.
— Путки скапани. — На лицето на Слейтър бе изписана животинска гримаса. Слюнка блестеше между зъбите му.
— Прав си — изръмжа Джем. — Но кои по-точно?
Заслизаха бавно по склона. Под краката им хрущеше стъкло. Трескавата дейност непосредствено след взрива се бе успокоила — около зоната на разрушението вече нямаше спасителни екипи, сред развалините не бродеха стотици хора, машини не вдигаха изкорубени бетонни плочи и грамадни стоманени греди. По- голямата част от отломките около кратера вече бе разчистена. Всички открити тела бяха откарани.
— А можехме да сме тук — каза пребледнялата Ники. Стомахът й се свиваше. — Това бе
Джем кимна едва-едва. Всичките му сили го бяха напуснали. Всяко желание за борба бе изчезнало.
Около мястото на атентата бяха опънати полицейски ленти. Тримата спряха пред тази фалшива бариера и веднага станаха обект на подозрителните погледи на неколцина полицаи, които тръгнаха към тях, набрали увереност от присъствието на петдесетината войници на Правосъдните войски, въоръжени с тежки автоматични оръжия.
— Какво има?
— Нищо… Много ли са спасилите се? — тихо попита Ники.
— Нито един — любезно отвърна полицаят. Усмивката му бе изпълнена с добрина; очите му блестяха от чутите ужасни истории и болка. Очевидно си имаше свои собствени кошмари, с които да се бори.
Полицаят се отдалечи, а изгаряните от болка Джем, Слейтър и Ники останаха да стоят вцепенени. Погледите им блуждаеха из планината развалини, оглеждаха почернялата изкорубена настилка, разбитите плочки и стопения асфалт. Около ръбовете на кратера се виждаха останките от живот и работа — овъглен диван, половин бюро… Разнебитена и опустошена от пламъците кантонерка. Обгоряла коркова дъска за бележки. Развалините на бизнес център, станал свидетел на най-ужасната от предизвиканите от човешка ръка катастрофи — бомбата.
— Трябва да ги пипнем тия шибаняци — тихо каза Слейтър.
— Да — съгласи се Ники.
— Да ги накараме да си платят.
— Точно там е проблемът — ядосано изръмжа Джем. — Колко кора са умрели тук? Триста? Четиристотин? И искате да отмъстите за това? Не можете. Дори да пипнете виновниците, техните шефове или маймуните, поставили взрива, няма да можете да ги накарате да платят за толкова изгубен живот.
— Наистина иронично — горчиво се обади Ники.
— Кое?
— Спиралата. Експерти по взривове и унищожение. А щаб-квартирата им е заличена в типичен за Спиралата стил. Може да са го направили и собствените ни хора.
— Ние не отнемаме живот с бомби — кисело възрази Джем. — Винаги сме предприемали единствено хирургически удари срещу терористи и военни цели.
— Момчета с играчки — изсумтя Ники. По бузите й се стичаха сълзи. — Нещата винаги тръгват не както е било замислено. Винаги умират хора. Просто така е устроен шибаният свят. Но това… това… — Тя махна с ръка.
— Това е било направено, за да се унищожи централата и изследователският персонал. Да видят сметката на шибаните компютри — затова са нападнали Спирала_Н.
— Имам една идея — обади се Слейтър.
— А стига бе!
— Трябва да видим Свещеника. Той ще знае отговорите и е единственият човек, на когото бих се доверил в момента.
Думите му бяха посрещнати с гробно мълчание.
— Той е абсолютно побъркан — каза най-сетне Джем; гледаше в уморените и изпълнени с ужас очи на Слейтър. Огромният мъж сви рамене и обърна глава към развалините.
— Той е шефът на
— Стига все още да е жив — каза Ники.
— Жив е, разбира се. Ще е нужно нещо повече от неколцина убийци, за да се види сметката на Свещеника. А и в края на краищата Бог е на негова страна. — Слейтър се усмихна мрачно.
Обърнаха гръб на развалините, камъните и проблясващото на слабата слънчева светлина стъкло и закрачиха обратно към хълма, по-далеч от разбитите мечти, смазаните светове и детонирания живот. Бусът ги чакаше. Потеглиха в пълно мълчание.
Пътят бе студен, лъкатушещ и тъмен. Бусът ръмжеше през дъжда, жълтите светлини на фаровете разрязваха абсолютния мрак. Джем, Слейтър и Ники се бяха сгушили на широката предна седалка, повече от ужас от враждебната обстановка, отколкото от реалната нужда да споделят топлината си с другия.
— Сигурен ли си, че е натам? — съкрушено попита Ники.
— Да. Идвал съм. Нали, Слейтър? — Слейтър изсумтя в съня си и Джем го побутна, с което само промени тоналността на хъркането му, без да успее да го събуди. — Ах ти шибан дебелак с дебелак.
Шофираше предпазливо. Минаваха покрай орди сгушени една в друга овце, през огромни локви на местата, където водата не можеше да се оттече. Дъждът продължаваше да се лее и Джем започна да се пита дали решението за тази среща е най-доброто.
Бусът спря със скърцане.
Ники погледна картата.
— Би трябвало да е тук. Вляво.
— Много добре си го спомням — навъсено каза Джем.
Превключи на първа и потеглиха. Ники бе права — скоро стигнаха черен път, който отбиваше вляво, и Джем подкара буса по хлъзгавия наклон. Забоксуваха, после грайферите успяха донякъде да зацепят и
