В какво си се превърнал?
Спиралата го бе преместила. Беше го пратила от Лондон да работи върху специален нов проект. Спирала_F.
Изсъска през стиснати зъби.
Продължи да върви, вече по скалите, прескачаше от камък на камък, докато не се озова на друга пътека. Тя водеше през билото и се виеше като изсушена червена змия под слънцето към редицата скрити детектори и противопехотни мини…
Спиралата…
Имаха да отговарят за много неща. За
Стигна до края на пътеката. Погледна назад и навлезе под хладната сянка на дърветата. Залязващото слънце продължаваше да пече, макар вече да се спускаше зад хоризонта.
С приближаването на дома си се отпусна. Щабквартирата на Спирала_F — проста варосана постройка, в която се пазеше струваща милиарди долари техника, скрита дълбоко под повърхността във високотехнологични подземия: оръжейни системи, хангари за модифицирани превозни средства и…
Очите му блеснаха.
И
Между клоните на портокаловите дръвчета полъхна лек ветрец.
Колко много се промени светът, помисли си той. Как затъна в блатото на престрелки, войни и насилие.
Потрепери.
Колко много съм се променил
Зърна проблясващото между дърветата бяло и скоро пред очите му се появи схлупената разнебитена къща. Тръгна предпазливо, в опит да изненада Крал Джордж, огромния чернокож, който стоеше на стража с автомата си. Великанът го забеляза отдалеч. Гол се ухили и му махна.
— Добре ли си, шефе? — изръмжа Крал Джордж и се усмихна.
— Просто се мъчех да те издебна — каза Гол.
Крал Джордж поклати глава.
— Това не може да стане. Крал много хитър. Има много набито око. Затова ми плащаш, нали, момче?
Гол се ухили още по-широко. Как можеше някой да нарича
Ама че невзрачна маска, помисли си.
Истинска маскировка, криеща оборудване, за което светът дори не бе започнал да разбира.
Обувките му затропаха по дървения под — напукан и огънат на места от сухите години. Енергично изкачи паянтовите стълби и зави наляво по широкия коридор с олющена боя и покрай някои лични вещи, които бяха по-скоро за показ, отколкото с някаква сантиментална стойност — Гол не беше от хората, които пазеха вещи от миналото. Носеше любовта и болката в сърцето и душата си.
Спря до една секция от разнебитената, олющена и огъната дървена ламперия. Отвори малък капак и набра няколко цифри на металния панел, който рязко контрастираше с останалия интериор. Облицовката се плъзна настрани и Гол се вмъкна в грубо изсечения в скалата тесен кладенец. Металното стълбище се спускаше надолу и надолу до прашния нисък коридор, водещ към…
Към Подземието.
Добре завърнал се в рая, помисли си той.
Свечеряваше се. Картър насочи самолета през искрящия океан източно от Кения. Наташа седеше, отпуснала глава на рамото му. Изведнъж кабината слабо завибрира и се чу тракане.
Тя се размърда и погледна Картър.
— Какво става?
Тракането се повтори, придружено от кашлицата на двигателя. Картър се наведе напред да види показанията на уредите.
— Само не ми казвай, че имаме проблем.
— Имаме — със стиснати зъби отвърна Картър. — Горивните помпи. Мамка му!
Двигателят се закашля пак, Наташа се вкопчи още по-силно в Картър и очите й се разшириха от страх. Картър пое дълбоко дъх и насочи чесната на юг.
— Ще се наложи да кацнем.
Познаваше Африка — и особено Кения — изключително добре: беше изпълнил не една и две явни и тайни мисии из прашния опустошен континент. Полетя покрай брега на петнайсетина километра южно от Момбаса и избра едно място, за което се бе договорил навремето с един земевладелец със съмнителна репутация.
Спусна се ниско над морето. Тюркоазените вълни искряха под тях. Бяла пяна танцуваше върху огромните извити гребени. Прелетяха покрай дълга редица наредени покрай брега палми и широк пуст плаж с бял пясък. Чесната се насочи към широка дълга поляна между високи скали, плавно докосна земята и се понесе с друсане по тревата към високата ограда и поразителната белостенна къща зад нея. Бръмченето на двигателя бе като дразнещо цвърчене в този неочакван рай. Къщата бе голяма, от дърво и камък, високият покрив се поддържаше от огромни колони — бе завързан за тях с дебели въжета, умело оплетени от грамадни листа и суха трева.
Неколцина мъже идваха към самолета. Бяха въоръжени.
— Комисия по посрещането, а? — попита Наташа.
Картър се усмихна.
— Тук ме познават. Не се безпокой.
Изключи двигателя, той постепенно заглъхна и перките лека-полека спряха. Картър помогна на Наташа да излезе от кабината и да слезе по ниската стълба на тревата…
Където жегата се стовари отгоре им.
— Ама че жега — прошепна отмаляло Наташа. — Точно каквото е нужно на една ранена жена, за да се възстанови, докато поправиш самолета.
— Намираме се съвсем до екватора. Какво очакваш?
— Просто е шок след
Картър поздрави мъжете и им обясни положението на някаква невероятна смесица от суахили и английски. Двамата с Наташа бяха ескортирани до къщата под дулата на доста съмнителната сбирщина.
Тъкмо стигнаха верандата и отвътре се появи мъж, с широка риза, развята от силния бриз, къси панталони и маратонки „Адидас“. Гледаше безумно и в очите му се четеше омраза и неизмерим гняв. Държеше автомат със заглушител.
— Джъстъс, имам проблем.
Огромният мъж се ухили широко и магията на ужаса изчезна.
— Татко Картър! — изкрещя той. — Как си бе, човече? Още ли си онзи дърт пръч, дето и орлите му завиждат? Ела да те прегърна!
Престоят им бе кратък, приятен и съвсем делови. Едната от двете горивни помпи бе излязла от гнездото си, металните карантии бяха притиснали и изкривили металната й основа, с което бяха намалили капацитета й. Трябваше да я сменят, Джъстъс обеща да направи каквото е по силите му.
С наличните оскъдни медицински средства Картър заши раните на Наташа и смени превръзките, а на себе си би инжекция антибиотик. Бинтова счупения си пръст и двамата взеха по един бърз душ, за да отмият вонята от пътуването, боя, потта и кръвта.
Щом бяха готови, зачакаха на верандата на огромния дом на Джъстъс. Нощта вече бе настъпила. Шум на двигател наруши тишината. Появи се огромна тойота лендкрузър, очукана и изподраскана от пясъка. Ярките й фарове режеха мрака на парчета. Автомобилът спря, мощните ресори изскърцаха и Джъстъс изскочи от купето. Ухили се до уши и тупна Картър по гърба толкова силно, че той изстена от болка.
