Спирала, записка 5
Копие на новинарско съобщение
Код Червено_Z
Преглед на необичаен инцидент 455827
Между 5:00 и 5:25 ч по Гринуич различни високотехнологични реактивни самолети и бойни хеликоптери от най-различни страни, сред които Германия, Италия, Япония, САЩ, Норвегия и Израел, се разбиха в страните си през няколко минути един след друг.
Всички те са модерни бойни машини, в това число МИГ–24 и наскоро обявените прототипи Команчи NV. Всички летателни апарати са били на учение и екипажите им са загинали.
До момента на катастрофата нито един пилот не е съобщил за неблагоприятни условия, технически проблеми или други подозрителни фактори.
Американски военен говорител направи следното изявление: „САЩ работят в тясно сътрудничество с другите страни, преживели подобни трагични събития. В момента сравняваме логистичните данни, в това число метеорологичната обстановка, и обединяваме усилията си в разчитането на записите от черните кутии. Надяваме се през следващите няколко дни да намерим отговорите. Не е изключено трагедиите да са резултат на терористична дейност.“ >>#
Некс
12
Огромният Боинг 747 проблесна на слънчевата светлина и двигателите му завиха, за да намалят скоростта. Самолетът се насочи плавно надолу, за да се приземи сред и сякаш
Боингът обърна и спря, наблюдаван летаргично в жегата от единствения автомобил за спешни случаи, паркиран до грубия каменист край на пистата. Огромен черен ландроувър се понесе по спечената пръст, докато двама едри мъже забутаха ръждясала стълба към люка на самолета.
Единственият пътник на боинга пристъпи навън и заслони очите си от слънчевата светлина. Беше едър, с прошарена със сиви кичури черна коса. Посивяващата му брада бе спретнато подстригана и поддържана. Човекът бе със скъп немски костюм и най-фини ръчно изработени италиански обувки. В едната си ръка носеше малка чанта. Спусна се по стъпалата с премерена предпазливост, очевидно без да обръща внимание на вълната жега, която така драматично контрастираше с прохладата в доскоро херметизирания салон на самолета.
— Добре дошли, граф Фойхтер. — Посрещачът, облечен в пустинна бойна униформа, произнесе думите със силен акцент. Фойхтер кимна и изглежда, не обърна внимание, че мъжът носи автомат.
Шофьорът на черния ландроувър отвори вратата и Фойхтер влезе в прохладната кабина. Вратата изщрака и се затвори плътно, изолира го от тормоза на слънцето. Мъжът с униформата се качи от другата страна и миг по-късно мощният автомобил се понесе с друсане покрай примитивната писта и излезе от малкото пустинно летище, издълбано в планините.
Пътуваха мълчаливо. Отначало пътищата бяха тесни, прашни, явно рядко използвани. Караха през тесни проходи с остри завои и по издълбани с взрив каньони по пътища, които представляваха просто коловози в пръстта, оградени с изсъхнали храсти и трънливи дървета. Стигнаха равнините и ландроувърът продължи да се друса и да подскача, докато най-накрая не се озоваха в някакъв град. През цялото време Фойхтер седеше на мястото си, без да помръдне, със затворени очи и напълно спокойно лице.
Минаха покрай големи жилищни блокове, някои стари и порутени, опасани с огради от бодлива тел. Дрипави деца се разпръсваха пред автомобила, ландроувърът излезе от предградията и продължи през прашна селска местност, лошо напоявана и обитавана от съсипани от бедност работници, които вдигаха глави, за да проследят минаващия покрай тях нелепо луксозен автомобил — изглеждаше съвсем не на място в тази част на Саудитска Арабия. Фойхтер се насили да се усмихне на контраста. Мисълта за него му доставяше удоволствие.
Наложи се да спрат веднъж — някакъв пастир беше извел стадото си на пътя. Човекът махна извинително с ръка и бавно — мъчително бавно — разгони смесеното стадо от кози и мършави крави пред автомобила и не след дълго Фойхтер отново на път, без на лицето му да се изпише и най-малкият признак на каквато и да било емоция. Тъмните му очи гледаха право напред.
Минаха през покрайнините на малко градче. Ниските, обрулени от пясъка и избелели от слънцето сгради бяха от тухли, камъни и цимент. Много от тях се издигаха недовършени. Кокошки се разбягваха пред колата, като кудкудякаха като полудели, а хората се обръщаха да ги гледат, заслонили очите си от яркото слънце.
Фойхтер наблюдаваше. Интелигентните му очи проблеснаха, когато някакъв човек изпусна трите си камили и се хвърли след тях сред пясъка и храсталаците, покрай разклатените огради от гофрирана ламарина и паянтовите колиби.
После се отпусна назад…
Затвори очи…
И заспа.
Пътуваха още часове.
Не минаха през други селища.
Ландроувърът поднасяше и подскачаше по безименен път в пустинята, насочил се към нищото.
Фойхтер не сънуваше. Никога не беше сънувал. За него сънят бе чиста форма на регенерация, толкова близка до смъртта, че между двете почти не можеше да се направи разлика. А сънищата… сънищата бяха нещо, което се случва на другите хора.
— Сър.
Фойхтер разтърка очи. Чувстваше се отпочинал. Климатикът в колата работеше безупречно.
— Стигнахме ли?
— Да, сър.
Ландроувърът спря до висока ограда, по която течеше ток. Размахаха се пропуски, въоръжените стражи огледаха вътрешността на колата, след което ги пуснаха да минат. Ландроувърът продължи по дълъг извиващ се бетонен път, мина между два пясъчни хълма с изсъхнали храсти и се озова в кръглата падина, където се намираше единствения видим етаж от камък, стъкло и стомана на комплекса Спирала_Q.
Колата бе посрещната от група тежковъоръжен полувоенен персонал. Фойхтер слезе и мъжете му отдадоха чест. Той им се усмихна в отговор и заедно с малкия си антураж мина през стоманената врата, която се отвори със съскане при приближаването им.
Вътре бе прохладно. Контролирано. Мраморният под се губеше в далечината на огромната приемна зала. Приличаше почти на хотел, с ниски канапета и високи растения в саксии, наредени на стратегически интервали. Огромното бюро на рецепцията се простираше покрай едната стена, а стъклените асансьори се спускаха по чистите шахти към земните недра, където при контролирана температура и влажност се провеждаха разработките на компютърни чипове и други хардуерни продукти.
Фойхтер се здрависа с Адамс, началника на развойния отдел.
— Как сте, сър?
— Добре, като се има предвид, че неотдавна бях прострелян.
— Чух за станалото, сър. Всички се радваме на бързото ви възстановяване. Наистина ли бе опит за покушение? Срещу вас или срещу племенницата ви?
Фойхтер го изгледа яростно и Адамс внезапно пребледня.
— Аз… аз… исках да кажа…
— Никога повече не споменавайте за племенницата ми — тихо каза Фойхтер.
— Да, разбира се, граф Фойхтер.
— Какво е положението с връзките ни с другите секции.
— След експлозията в Лондон като че ли никой не е наясно какво става. Връзките между много от секциите са прекъснати. Опитахме се да разберем дали не сте били в Лондон по време на експлозията, но
