Спирала

касапницата и ми осигури още няколко дни живот. Разбираш ли ме?

— Прекалено е шантаво — каза Наташа.

— Не се плаши. Имам пълен контрол…

— Не се плаша. И ти вярвам — прошепна Наташа. Целуна го по ухото, прегърна го и остана така, докато не го усети как заспа и дишането му стана равномерно. Пръстите й нежно чертаеха шарки по гърба му и от време на време изписваха спирала. Спирала в плътта му. Спирала, водеща…

Надолу.

Картър се събуди в мрака. Наташа го бе прегърнала в топлите си обятия и спеше. Внимателно се освободи от прегръдката й, обу си гащетата, открадна цигарите и запалката й и излезе.

Пред вратата стоеше въоръжен страж с дълги до кръста плитки — казваше се Маркъс. Голите му гърди бяха покрити с многобройни белези. Огромният мъж му се ухили глуповато с една от онези усмивки, които сякаш казваха: „Вие двамата определено не знаете как да не вдигате тупурдия“. Картър му се ухили в отговор, зашляпа бос по коридора и излезе навън.

Прохладен ветрец погали кожата му. Той запали цигара, седна на дървените стъпала и се загледа към притихналите портокалови дръвчета, които проблясваха в сребристо в тъмнината. Звездите ярко светеха на черния балдахин над земята и Картър отметна глава и издуха дима да се понесе към безкрая на топлото нощно небе. Никотинът се просмука в мозъка му, силният тютюн изгори дробовете му. През дърветата се разнесе мек глас:

— Как сте, господин Картър?

Той се обърна и се усмихна на Гол, който стоеше с ръце на кръста и вдишваше дълбоко изпълнения с аромат на любов нощен въздух. Очите му бяха неразгадаеми, прошарена та му брада — вече по-скоро сива, отколкото черна, забеляза Картър — бе грижливо сресана и лъскава. Долови слабата миризма на кокосово масло.

— Много по-добре.

— Какво ще кажете да се поразходим?

— Нощта е прекрасна. Ще ми е приятно.

Слязоха от верандата на бялата къща. Босите крака на Картър докоснаха меката успокояваща песъчлива почва. Закрачиха под дърветата, вдишваха аромата им. Отначало вървяха малко сковано — недоверчиво. Картър предложи на Гол цигара. Запалиха и спряха в един малък кръг между дърветата, вдигнаха глави и се помъчиха да уловят и най-слабия ветрец, който да изсуши потта им.

— На доста топло местенце сте избрали да живеете — най-сетне наруши тишината Картър.

— Да — сковано избоботи Гол. Цигарата изглеждаше съвсем миниатюрна в огромната му ръка. — Но не винаги имаме възможност за избор. Спиралата е сурова господарка. Тя заповядва, а ние, простите смъртни, се подчиняваме.

Усмихна се — лишена от хумор, безкръвна усмивка в нощта. Последва мълчание. Нещо изписка в мрака. Вятърът прошепна между клоните.

— Мисля, че следвам стъпките ви — каза Картър.

— Да. Тъкмо разучавах вашите неотдавнашни… да ги наречем подвизи… в Германия и Шотландия. Разбира се, Наташа попълни някои детайли. Както личи, вие сте доста желан човек, господин Картър.

— Желан мъртъв, ако това имате предвид.

— Хмм. Това е само една от възможностите. У мен обаче се таи друга мисъл — че сте използван. Че ви е скроен номер. Че са ви превърнали в ловджийско куче, чиято функция е да доведе някого до мен. В края на краищата ударните групи бяха избити от трима некса — а при вас е бил пратен само един. Странно, не мислите ли?

— Да.

— Освен това на голямата игрална дъска, която наричаме Земя, бяха направени и други ходове.

— В смисъл?

— Унищожена е още една база на Спиралата.

Настъпи дълго мълчание. Гол се наслаждаваше на цигарата си.

— Преди четиридесет минути Спирала_M също е била изтрита от лицето на земята. В момента тя представлява само купчина развалини, около която сноват спасителни екипи и храбри мъже и жени дават всичко от себе си, за да намерят някой оцелял.

— Мамка му.

— Съвсем точно изразихте и собствените ми чувства — меко каза Гол.

— Но…

— Картър, зная със сигурност, че Спиралата не те иска мъртъв. Имаме много по-сериозни проблеми… А онзи некс, който ти пратиха… боя се, че Спиралата вече не използва тези убийци — не ги използва от много, много години, въпреки че са се появили именно от нейните кресла.

— Тогава кой ги е изпратил? — попита Картър. Внезапно цялото му чувство за хумор се бе изпарило.

— Не зная — въздъхна Гол и почеса брадата си. Хвърли цигарата на земята и я стъпка. — Макар че имам някои подозрения.

— Аз също имам няколко шибани подозрения — озъби се Картър. — Сега вече знам, че ме искаш мъртъв, Гол. И не мога да кажа, че те обвинявам след онова, през което преминахме — помислих, че не съм те преценил правилно, когато пристигнахме тук.

— Наистина е така — меко каза Гол.

Картър погледна огромния мъж. Гол полусъзнателно търкаше белега на крака си. Картър забеляза движението и с леко смущение си спомни, че именно неговият куршум бе оставил тази рана.

— Ти си Картър, най-находчивият човек на Спиралата, или поне беше. Вече не търсиш поръчкови убийства. Оттегли се, скри се далеч в шотландските планини с кучето си в компанията на самия себе си. И въпреки това притежаваш ненадмината дарба да проследяваш хората — и да ги убиваш… Мислех да те убия — все така меко каза Гол. — Тук, сега, в Африка… но мога да намеря по-добро приложение на уменията ти.

Картър запали нова цигара. Предложи и на Гол, но той отказа.

— Нима?

— Гневът ми изчезна. Ти обичаш Наташа. И заради любовта ти към нея ти прощавам. Оставям настрана разногласията в този труден момент… Наташа има нужда от теб. Спиралата също. Картър, някой се опитва да унищожи Спиралата. Защо? Защото Спиралата е онова, което препречва пътя към хаоса. Спиралата е последната защита. Спиралата е куршумът в цевта на света. Спиралата е смърт за онези, които се противопоставят на всичко, което е добро.

Картър се намръщи. Гол бе един от най-големите фанатици, които бе срещал. У него нямаше и най- малка жилка слабост — Гол бе убивал спящи хора, ранени хора, умиращи хора. Картър не би представлявал никакъв проблем за него… и именно това затвърдяваше усещането му, че Спиралата е затънала в лайна.

— Какво става, по дяволите? — тихо попита Картър и огледа дърветата наоколо. — Кой се мъчи да ни прати на оня свят? Към кого са насочени подозренията ти?

Гол сви рамене, но Картър долови нещо — нещо неизречено, нещо, което почти улавяше, но го изпускаше в тъмнината. Гол криеше нещо. Нещо лошо.

— Две огромни поделения на Спиралата са унищожени — избоботи Гол и пак се почеса уморено по брадата. — Но има и нещо повече — само за последните четиридесет и осем часа са избити почти тридесет ударни групи.

Обърна се и погледна Картър в очите. Устата на Картър себе отворила в беззвучно смаяно „О!“

— Тридесет? — прошепна ужасено той.

— Да, тридесет. И нашите приятелчета търсят нещо. Нещо, взето от Наташа и предадено за съхранение на мен Така изниква нова вероятност, Картър — че може би си бил подгонен насам. Тази база е свръхсекретна… Наташа знаеше местоположението й, но в никакъв случай и ти. Това място е извън границите на обичайната дейност на Спиралата.