Спирала, записка 6
Копие на новинарско съобщение
Код Червено_Z
Преглед на необичаен инцидент 556126
Руско депо за ядрени оръжия бе напълно деактивирано тази сутрин. Процедурата по деактивирането продължила най-малко 180 секунди. Реакторите и останалото оборудване останали без мощност и охлаждане.
Повторното активиране се извършило автоматично. Техниците и учените нямат отговори относно този очевиден пробив в сигурността. След активирането всички системи и предохранителни мерки се рестартирали без външна намеса.
Това предполага или сложна софтуерна грешка, или е знак за хакерска/терористична атака.
Руският министър на технологиите Сергей Кесолов не бе открит за коментар. >>#
Спокойствие
14
Картър и Наташа изядоха донесената от Маркъс проста закуска от плодове, хляб, сирене и силно черно кафе с много захар, Картър направи знак на Маркъс да остане и огромният чернокож мъж седна на ръба на леглото, при което старата ръждясала пружина жално изскърца. Наля си чаша кафе и се ухили на Картър.
— Казват, че си бил гаден тип.
Картър сви рамене.
— И ти не изглеждаш по-различно.
Маркъс поклати глава и плитките му се разлюляха.
— Тук съм, човече, защото съм математик, при това добър математик. Помагам при оправянето на програмите на главния компютър на Спиралата. — Усмихна се и отпи от кафето си. Но нека Гол ти разкаже за това. Може да не иска аз да говоря.
— А аз пък си мисля, че си просто голям ментърджия. Натс, не ти ли прилича на ментърджия?
Натс кимна и хапна парче пъпеш.
— Извинявай, че те слагам в калъп, но това е заради мускулите.
— Мъжът трябва да се упражнява — каза Маркъс. — Кой иска да стане дебел? Стар, тлъст и без сили. Поддържам форма. Тичам и се бия. Казват, че си боец, Картър. Вярно ли е?
— Боксирах се навремето. В казармата.
— Какво ще кажеш за спаринг някой ден?
— Не зная. — Картър поклати глава. Посегна и опипа огромния бицепс на Маркъс. — Хмм. Може би някой друг път. Разбираш ли, имам счупени ребра…
Последните думи прозвучаха като хленчене на ученик.
Маркъс се ухили.
— Ще чакам с нетърпение. Трябва да тръгвам, че Гол ще ми отреже плитките. — Той стана, преметна автомата през рамо и излезе. След миг надникна пак. — Благодаря за кафето.
— Няма защо — усмихна му се Наташа. Вратата се затвори Математик значи. С какво ли се е захванал знаменитият ми татко тук в Кения, под чадъра на Спиралата?
— Сигурен съм, че с нещо незаконно — каза Картър.
— При Гол всичко е незаконно.
Облякоха се и излязоха под лъчите на изгряващото слънце. Гол седеше на стъпалата на верандата. Обърна се, усмихна им се, поглади посивяващата си брада и каза:
— Май извадихме късмет.
Картър се протегна и запали цигара.
— Късмет?
— Няма засечени сигнали. Сканирахме ЕКубовете чрез хакнатите сателитни връзки. Има доклади и за двама ви, че сте избягали от Великобритания, но никъде не се споменава в каква посока. Няма регистриран трафик относно Африка. Ако твоите врагове…
Картър изсумтя.
— Не се отпускай, Гол. Това, че не ги виждаш, не означава, че ги няма.
Гол се навъси.
— Зная, момче. И затова вземаме мерки. Операцията е много по-голяма, отколкото предполагаш… отколкото предполага който и да било. Засега изглежда, че не са ни открили. И следователно можеш да ни
— Да ви помогна? Как?
Гол се усмихна на Наташа.
— Още от самото начало знаех, че си гениално малко хакерче. Работеше върху QIII Proto в началните етапи на разработка и познаваш компютрите на Спиралата като линиите на дланта си. Имаме малък проблем с декодирането на информация, за който бихме могли да използваме помощта ти…
— С какво се занимаваш тук, мамка му? — попита Картър, седна на стъпалата и загледа портокаловите дървета, които леко полюшваха клони под полъха на топлия ветрец.
— Това е Спирала_F — каза Гол. — Ние сме тайната полиция на Спиралата. Тайна в тайната. Централните пластове на луковицата, обвити в други пластове и други пластове. Спиралата следи Спиралата, която следи Спиралата — ние сме централният механизъм, който трябва да не позволи да стане нещо лошо.
— Зная, че има тайна полиция. — Картър разтърка врата си и изгледа косо Наташа. — Но нямах представа, че и ти си намесен.
— Малко хора знаят. Прикриваме се като изследователски център. И вярно, наистина се занимаваме с изследвания в името на Спиралата. Но има и много повече… иронията е, че ние сме хората, които би трябвало да разполагат с всички отговори, а ето че се случват неща, чиито реални причини не можем да разберем. Онзи военен процесор, QIII… нещо не е на мястото си, има нещо фалшиво около него и не зная колко дълбоко отиват нещата. Искаш ли да знаеш какво правим тук, Картър? Решаваме проблеми. Просто и ясно. И след това ловуваме.
— Ловувате?
— О, да — потвърди Гол и тъмните му очи проблеснаха. — Ловуваме.
Беше нощ.
Гол бе прекарал част от деня в развеждане на Наташа и Картър из собствения си свят в скалистия каньон. Овощната градина процъфтяваше благодарение на труда на малка група жени от едно близко село, които идваха дотук пеш, за да се грижат за дърветата и да берат плодовете.
Сега седяха навън до едната страна на къщата, където бе стъкмено малко огнище. Картър се бе облегнал на стената. Наташа седеше до него. Гол се бе разположил от другата страна на огъня. Големи парчета месо бяха нанизани на шишове и мазнината цвъртеше над пламъците. Имаше и неколцина други членове на Спирала_F. С някои се срещаха за първи път. Гол бавно ги представи.
— Това е Маркъс. Мисля, че вече сте се срещали.
Маркъс се ухили, протегна ръка и се здрависа с Картър.
Дългите му плитки се разлюляха над огъня.
— Внимавай да не си опърлиш косата, приятел.
— Няма страшно, господин Картър. Случвало се е.
— Това е Шаназ. Нашият постоянен компютърен експерт, понастоящем заета с хакването на осъвременените компютри на Спиралата. Или по-скоро се занимаваше с това, докато не пратиха щабквартирата в химическо забвение. Придобила е уменията си в БУМТ — Бангладешкия университет за
