машиностроене и технологии в Дака.
Шаназ им отправи прекрасна широка усмивка. Бе родом от Бангладеш и носеше косата си дълга — копринена паяжина, спускаща се до кръста й, сплетена и украсена с дървени мъниста. Устните й бяха тъмночервени и блестяха от светлината на пламъците.
Ръкува се с Наташа и Картър. Погледът на Картър срещна интелигентните й блестящи очи и той облиза устни, в очите й имаше нещо диво и животинско, обещаващо истинска тръпка.
Гласът й беше като мъркане, дълбок богат звук, приглушено ръмжене на излязъл на лов хищник.
— Слушала съм много за вас, господин Картър. Гол разказва с доста… страст, така да се каже… за подвизите ви.
— Не се и съмнявам.
— Наистина ли сте такъв, какъвто ви описва? Картър бе като хипнотизиран от прекрасните й очи и гърления, дълбок, магически глас. Осъзна, че още държи ръката й. Усещаше топлата й кожа; пръстите й галеха нежно дланта му.
— Ами… не съм сигурен.
— Недейте да скромничите, господин Картър. — Шаназ облиза блестящите си червени устни. Обърна се, намигна на Гол и отново погледна Картър. — Той казва, че сте същинско
Мъжете се закискаха. Наташа изгледа свирепо първо Шаназ, после Картър.
Шаназ прекъсна ръкуването. Облиза пръсти. Картър преглътна.
— А това е Джамал, също професионален хакер. Беше търсен не от друг, а от ФБР, докато не ги научи на това-онова в областта на защитата на данни. Така си купи свободата и уважението им.
— Здрасти, пич — каза Джамал и се ухили. Беше слаб и чернокож, с абсолютно кръгла глава, остригана нула номер. Цялото му лице сякаш бе една огромна усмивка. Ръкува се енергично с Картър.
— Много ми е приятно — каза Картър.
— И на мен, и на мен. Не обръщай внимание на Шаназ. Смахната кучка. Хубаво е да види човек нови лица. Заровили сме се тук в тая дупка и почти не получаваме нова кръв, която да ни разказва истории около огъня и да оживи вечерта…
— Джамал! — Гол се намръщи.
— Съжалявам! — каза той. — Не знаят ли?
— Още не. Спестявам им го — каза Гол и се усмихна на Натс и Картър над огъня. Обгръщаше ги опияняващият аромат на портокаловите дървета. — Нашата борба е да не позволим Спиралата да се превърне в онова, което се мъчи да унищожи. Във всяка организация съществува корупция. Тя се повява от безброй различни източници. Никога не можеш да си сигурен откъде точно. Ние се опитваме да спрем това. Преминали сме през специално сито. Толкова сме чисти, колкото е възможно изобщо. — Разсмя се на думите си. — Смешно, пали? Спирала_F е група хора, подбрани специално за тази цел. Да запазят добрите добри. Да запазят Спиралата чиста. Ние действаме извън политиката на Спиралата. Ние сме скритата камера зад решетката и се простираме много по-надалеч, отколкото е тази малка групичка тук… Аз съм само едно малко колелце от огромна машина, която наблюдава друга огромна машина.
Гол разпери ръце и се ухили. Когато заговори отново, гласът му бе тих, очите му гледаха огъня — мазнината цвъртеше и капеше, за да бъде погълната от пламъците и изплюта като черен дим.
— Спиралата е съставена от клетки. Отделни клетки, така че никой да не може да получи пълен контрол над организацията. Но система се разпада… една, а може би и повече клетки са се обърнали срещу Спиралата. И са силни.
Настъпи мълчание. Огънят пращеше. Гол гледаше пламъците, обхванат от меланхолия.
— Никога не ми е минавало през ума, че ще стане толкова бързо или толкова лошо — въздъхна той. — Две бази са унищожени. Ударните групи са направени на пух и прах. Предупредихме ги, но бе прекалено късно. А има и други, по-сериозни събития. Странни неща стават по целия свят — сигурно сте забелязали по новините. Опасен нов компютърен вирус, изчезнали ядрени подводници, прекъсвания на електрозахранването, катастрофирали изтребители, изключване на газови инсталации, деактивирано руско ядрено депо, финансови институции, губещи милиони долари, компютърна намеса в борсовите операции… всякакви гадости, приписвани на лошо написан софтуер или човешки грешки. Но причината не е такава. Свързваме много от случаите, проследяваме ги до източника им, но пътищата не са ясни. Има обаче нещо, за което сме
— QIII — прошепна Картър.
— Да.
— Значи го тестват, преди да бъде напълно завършен?
— Да. — Гол кимна. — Процесорът загрява. Пуска вътрешни диагностики. Проверява докъде са способностите му. Но това са дребни неща — изгубена подводница тук, електроцентрала там, поразена компютърна мрежа в лондонска банка и подмяна на информацията с „произволни данни“… Когато настъпи окончателният момент, ударът ще е ужасен. Всички гадости ще се случат едновременно, а шибаният процесор е в състояние да го направи.
— Защо тогава още не са го направили?
— Поради две причини — спокойно каза Гол. — Първо, ние знаем за тях, знаем за тази отцепническа група и в момента агентите ни са по следите им. Второ, QIII още не е напълно готов — той работи и проверява сам себе си, но още не е завършен. Една прибързана атака може да се окаже провал. А освен това разполагаме с плановете. Разбираме начина, по който работи. И можем да го спрем.
Картър погледна Наташа, после Гол.
— Разполагате с плановете на шибания процесор? Как сте се добрали до тях, по дяволите?
Наташа се усмихна горчиво.
— Беше дълга и тежка битка, Картър. Картър поклати глава и разтърка уморените си очи. Наташа се премести до Гол и сложи ръка на рамото му.
— Добре ли си, татко?
Гол се усмихна отпаднало.
— Да. Но вие ще трябва да се махнете оттук. Продължават да постъпват сведения. Ще пристигнат тук рано сутринта. Нексове със солидно подкрепление. Изглежда, искат онова, което смятат, че им принадлежи по право.
— Никъде няма да ходим — каза Наташа.
— Ще се бием — изръмжа Картър. — Нексове, казваш? Е, бягахме достатъчно дълго, мамка му. Стига толкова. Малко сме, но можем да обърнем нещата. Не би ли трябвало да действаме веднага?
— Сто души действат в момента. Не можем да направим повече от това, което вече правим. Но за това после. А сега да се поотпуснем, да пийнем, а после — после ще се подготвим. Не можем да напуснем това място, защото няма къде да избягаме… а и ресурсите ни не могат да се преместят без много дни тежък труд. Трябва да се защитаваме срещу неверниците… — Гол замислено поглади брадата си, без да сваля очи от Картър. — Казвате, че сте готов да се биете с нас, господин Картър… Питам се обаче…
— Какво?
— Душата ви готова ли е за рая?
— Ако не е, тогава ще ти го начукам в ада — изръмжа Картър.
Изстена, когато някой го разтърси. Отвори залепналите си очи и си представи каната — каната сладка златиста течност, на която бе обърнал толкова голямо внимание снощи. Пламтящи образи преминаха през ума му. Добра храна. Хубаво пийване. Весела и шеговита компания. Искрящото лице на Шаназ…
Отново изстена и изгледа ядно Гол.
— Какво?
— Събуждай Натс. След пет минути ви чакам отвън.
— Имаш ли цигари?
— Имам — изръмжа Гол. — Хайде, размърдай се. Скоро ще съмне. Остава ни малко време. Нексовете идат.
Изгревът наближаваше: слаба светлина озаряваше хоризонта на изток. Наташа тръгна след Картър,
