— QIII е най-мощният военен процесор на света — без изключение. Изпреварил е с години времето си, но най-големите постижения са в две основни области. Използва РИ — реален интелект, процесорът е по- съвършен мозък, а не изкуствена програма, следваща предварително написани процедури. Той може да мисли. Да мисли, мамка му. Но по-важното е, че притежава така наречения Световен код. Процесорът е в състояние да предсказва бъдещето…
— Да предсказва…
— С определена вероятност. Не е съвършен — нищо не е съвършено. Но действа на базата на нови вероятностни уравнения, създадени с неговата помощ; интелигентността му е изумителна.
Стигнаха тежка метална врата. Гол въведе необходимия код, вратата се плъзна настрани и видяха…
Огромна зала, пълна с оръжия и брони. Цели стелажи оръжия и бронежилетки. Бункерът бе издълбан в оранжевата скала, неравните груби стени бяха набраздени със следи от инструментите, използвани за създаването на подземни лабиринт.
— Избирайте — меко каза Гол. — Но побързайте, разполагаме с по-малко от двадесет минути.
Хакнатият му ЕКуб забръмча.
— Да? Добре. Задействайте противовъздушната отбрана.
— Пристигнали ли са? — с блеснали очи попита Картър.
— Скоро ще са тук. Повече са, отколкото си мислехме.
Картър се намръщи.
— И какво?
Гол преглътна.
— Добрата новина е, че идват по суша, както очаквахме. Противовъздушната ни отбрана е много силна и самолетите и хеликоптерите просто нямат шанс.
— А лошата?
— Докарали са танкове. Много танкове. Превозили са ги по въздуха от едно депо на Спиралата в Египет.
— И с какво ще се бием срещу танкове, мамка му?
— Ей там, в дъното — посочи Гол. Лишената му от хумор усмивка изглеждаше безкръвна на ярката бяла светлина. — Гранатомети. В края на краищата те са просто „Черньй Орел“ — руски Черни орли с тегло 50 тона и със 125-мм оръдие. Пратих съобщение до Лангън, в момента той е в Нигерия, да дойде и да ги пораздруса здравата с команчито… но може и да не успее да пристигне навреме. Ако ти се наложи да стреляш по някой от „Орлите“, не се цели в кулата, там няма екипаж. Цели се в предната част на корпуса. — Гол се изплю. — Копелетата са здравата защитени. Зареждането е автоматично. Не е нужно да пъхаш ръчно всеки снаряд.
— Но защо? — Наташа изглеждаше объркана.
— За по-добра скорострелност — горчиво отвърна Гол.
— Определено днес не ми е ден — обади се Картър.
„Никога не е бил, братко“ — прошепна Кейд в ума му.
„Значи си се върнал?“
„Да не би да си мислиш, че бих изпуснал подобно нещо?“
„Мислех си, че си пукнал в дупката си. Самотен и необичан от никого“.
„Подобни тежки думи направо разкъсват сърцето ми. А сега бъди добро момче и ме заведи при патлаците. При големите патлаци, а може и малко бомби. Отдавна не съм виждал горящи хора“.
„Ти нямаш душа“ — горчиво си помисли Картър.
„Тъкмо обратното. Аз съм част от твоята“ — отвърна Кейд.
Слънчевите лъчи достигнаха долината и червените им пипала затанцуваха през вдигнатия във въздуха прахоляк, Светлината докосна портокаловите дървета и се разпиля из тях. От време на време се чуваха крясъци на маймуни.
Мъжете и жените на Спирала_F чакаха.
Чакаха нексовете.
Чакаха сигнала.
Картър стоеше до една от огромните свине с автомат стърлинг в ръце. Беше подбрал оръжието внимателно, тъй като от много години не бе използвал автоматично оръжие, а залагаше най-вече на своя браунинг или в краен случай — на „Глок“ или „Валтер“. Не обичаше автоматите. Не приемаше масовото унищожение. То бе против моралните му принципи, доколкото ги имаше.
Гол подхвърли на Наташа бутилка кока-кола, после втора на Картър. Махнаха капачките и отпиха. Очите на Наташа не се откъсваха от малкия плазмен екран, закрепен на ниска стойка. На него се виждаше входът на каньона и африканските простори зад него, както и изображенията, предавани от камерата на един от стражите.
Бе облечена в пустинна бойна униформа и кубинки. Държеше автомата неумело. Погледът на Картър се плъзна по нервните мъже и жени — повечето се мотаеха напред-назд или стояха под прикритието на бронираните свине. Ясно разчиташе израженията им, виждаше страха, мрачните им предчувствия, разбирането, че на техния удобен — свръхсекретен, но въпреки това удобен — начин на съществуване внезапно е сложен край.
— Надявам се да не дойдат — тихо каза Наташа.
Приближи се до Картър, седна до него и изпъна крака. Сцената бе странна, чужда, несвързана. Портокалови дървета, белостенна къща с пълзящи растения и килим от пъстри цветя, ухаещи под слънцето… и тежки бронирани машини, пушки, картечници, мъже и жени с кубинки и бойно облекло…
— Ще дойдат — каза той и й подаде цигарата си.
Тя поклати глава.
— Отказвам ги.
— Как са ти раните? По дяволите, момиче, в Шотландия беше като игленик.
— Добре. — Усмихна се, но с усмивката си само се мъчеше да прикрие колко е нервна. — Тези на рамото ми създават най-много неприятности. Сякаш някакъв кучи син ме пробожда с нож всеки път, като мръдна ръката си. А ти как си?
— Ребрата още скърцат — ухили се Картър и вдигна двата си бинтовани пръста. — Поне това не ми пречи да дърпам спусъка. А имам ужасното предчувствие, че много скоро ще се наложи…
Зачакаха.
— Колко остава? — попита Картър.
Гол сви рамене.
— Десетина минути, — може би и по-малко. Картър провери амунициите и облиза изсъхналите си устни.
— Адски мразя подобни ситуации. Предпочитам да работя сам.
— Знаем — каза Наташа. — Но този път нямаме кой знае какъв избор.
Шаназ се появи от металния отвор, водещ към подземията. Носеше малък оптичен диск и се усмихваше широко. Метна диска на Гол.
— Заповядай, шефе.
— Всички данни ли са прехвърлени?
— Да. Фойхтер ще се изяде.
Картър рязко вдигна глава и очите му проблеснаха.
— Фойхтер? Оставих това проклето копеле да умира в Германия.
— Не е мъртъв, Картър. Хич даже. Спирала_F държи под око Фойхтер от доста време. Оплел се е в историята около QIII повече, отколкото краката на начинаеща курва около моряшки гръб. Той е начело на разработчиците и работи в Руб ал’Хали, в Саудитска Арабия. Но удряме на камък всеки път, когато се опитаме да разберем доколко е завършена играта му. Подозираме, че е свързан с отцепническата група, но не разполагаме с никакви твърди данни. Прекалено е добър — измъква се от наблюдателите, а освен това е почти недосегаем. А откакто взривиха шибаната щабквартира, стана доста трудно да се проверяват подобни факти. Цялата комуникационна мрежа е прецакана. На Спиралата здравата й го начукаха и се боя, че
