като мърмореше, че не си е доспала. Докосна леко раната на гърлото си, после опипа рамото.
— Болкоуспокоителните на Гол действат, но не са достатъчни.
— Още ли ти е зле?
Наташа се усмихна слабо.
— Ще оживея, сигурна съм.
Прекоси верандата и прегърна баща си.
— Какво да направя за теб, тате? На сафари ли ще ни водиш?
— Де да беше така — избоботи едрият побелял мъж и разроши косата й. — Радвам се, че си тук, момичето ми. Хубаво е, че отново си до мен. От това се чувствам по-млад!
— И аз. — Наташа се усмихна. — Караш ме да се чувствам като дете.
— Определено не си — меко каза той и хвърли поглед към Картър, който се беше облегнал на дървения парапет и пушеше настървено. — Хей, Картър, ела насам. Искам да ти покажа нещо.
— Това нещо включва ли и легло?
— Не. Но има общо с нексовете.
Гол ги поведе зад разнебитената паянтова къща с люпеща се боя и занемарен вид — чудесна маскировка. Минаха през дърветата, после през ивица храсталаци, и навлязоха в друга портокалова горичка. Стигнаха до ръждив люк, наполовина скрит от растителност, ниски храсти, нападали листа и клони.
— Вече не е секретно, тъй като периметърът ни е вече пробит от нексовете. Трябва да се подготвим — каза Гол. Беше сериозен до смърт. — Макар да съм силно впечатлен от факта, че ме открихте, вие двамата наистина си нямате представа с какво си имате работа… наистина не разбирате с какво се
Завъртя ръждясалото метално колело, което се задвижи изненадващо леко. Разнесе се съскане и люкът се отвори. Отдолу се показа малка секция от сребриста сплав. Гол свали ключа, който висеше на верижка на врата му, пъхна го в ключалката и го завъртя, след което отстъпи една-две крачки.
— Отстъпете.
Картър и Наташа се подчиниха.
Чу се далечно съскане, последвано от дълбок тътен — и земята започна да се тресе. Наташа сграбчи Картър за ръката, двамата се заоглеждаха нервно. Внезапно почвата се вгъна сама в себе си, подобно на огромен метален пъзел — вгъна се навътре и надолу, след което се завъртя нагоре в огромна сребриста спирала, която съскаше и се въртеше като перките на гигантски вентилатор, и видяха…
Масивен кръг с метални стени, огромна метална рампа, водеща дълбоко в земята.
От тъмнината долу блеснаха ослепителни светлини. Чу се рев на двигатели, отново се разнесе тътен и тримата отскочиха назад. От дълбините се появи шестколесно превозно средство с пустинна маскировка, огромен брониран вагон със стоманени капаци на прозорците и картечни цеви, надничащи през тъмни правоъгълни бойници.
Високите почти колкото Картър колелета изтрополиха пометалната рампа и загризаха пясъка. Тежката машина с трясък се понесе покрай тях, насочи се към бялата порутена къща и спря с включен двигател; бълваше облаци газове от огромния си брониран ауспух.
— Наричаме ги свине — надвика шума Гол. Блеснаха нови светлини. Появи се втора бронирана кола и с грохот се заизкачва по рампата, след което свинете започнаха буквално да
Картър облиза устни. Огромна огнева мощ.
— Да си го начукам — възкликна. — Не предполагах, че разполагаш с такива…
Гол се усмихна изнурено.
— Де да бяха достатъчни.
— Когато каза, че нексовете идват… колко точно имаше предвид?
Тъмните очи на Гол срещнаха погледа на Картър.
— Плановете. Искат ги на всяка цена, Картър.
— Но колко са на брой?
— Стотици — тихо каза Гол.
— Покажи ми къде са оръжията — мрачно каза Картър и Гол ги поведе по металната рампа към мрака на Спирала_F в недрата на Африка.
Битка
15
Картър стигна края на широката метална рампа и предпазливо пристъпи в огромната зала, изсечена в скалата. На едната страна проблясваха панелите на голям компютър в рязък контраст с грубата обстановка.
— Център за управление на противовъздушната отбрана. Имаме дори малко ракети. — Гол посочи към стените.
—
— Елате, ще ви покажа оръжейната. Останалите членове на Спирала_F са готови. Жалко, че решихте да си легнете толкова късно.
— Битката е едно, но не съм и предполагал, че се готвим за
Докато вървяха, Гол набързо им обясняваше, като жестикулираше разпалено. Очите му бяха широко отворени и съсредоточени. Минаха през много подземни кръстовища; понякога коридорите се разклоняваха в три или четири посоки. Гол избираше тунелите на пръв поглед случайно, но крачеше уверено, водеше двамата си спътници през…
— Лабиринт? — попита Картър.
— Нещо такова. Нямахме подобно намерение, но така се получи. Доста работа имахме тук под скалите. — Гол се ухили до уши.
— Личи си — тихо каза Картър, докато отмахваше някакви дебели паяжини от пътя си.
— Откъде да започна? — каза с дълбокия си мелодичен глас Гол. — Отговори ли търсиш? Изглеждаше изненадан, когато споменах ракети. Спиралата, която познаваш и обичаш, притежава петдесет и осем нефтени платформи на различни места на планетата. Спиралата е собственик на около милион и половина квадратни километра океан с нефт, полезни изкопаеми и благородни метали на морското дъно. Спиралата има милиони декари гора в Скандинавия и Русия, както и хиляди километри пустиня в Невада, а също така в Африка и на други места из Близкия изток… и всичко това тайно, под маската на различни концерни. Спиралата притежава много от по-големите световни компютърни фирми, занимаващи се от производство на софтуер, игри и операционни системи, до хардуер — процесори, комуникации, ДВД записвачки и последно поколение цифрово-оптични скенери, кубична памет, високочестотни лазерни периферии, кристални запаметяващи блокове и каквото още ти хрумне. Финансовите възможности на Спиралата са непостижими за ума ти. Както и за моя — замислено добави той. — Имат парче от всяка баница. Можеш ли да направиш пари от нещо, Спиралата също може. Злато, скъпоценни камъни, петрол, строителство, компютри. Спиралата е една от най-богатите организации на света — и същевременно най-тайната. И работи за доброто на човечеството, но…
— Винаги има едно „но“ — тихо каза Картър.
— Отцепническата група, за която говорихме снощи. Опитват се да овладеят QIII и с негова помощ планират да станат господари на света.
— Знаех, че според слуховете QIII е невероятно мощен, но…
— Няма „но“. Обясни му, Натс.
Натс — бе пребледняла — започна:
