нещата само ще се влошават.
Картър се почеса по наболата брада.
— Фойхтер — тихо каза той. — Този мръсник определено е в играта. Усещам го с кокалите си. Беше готов да ме убие в Германия. Явно е станал още по-неудържим…
— Никой нямаше време да реагира на доклада ти — каза Наташа.
Картър кимна и сведе поглед.
Наташа отново се загледа в плазмения екран.
— Какво знаеш за Спирала_Q?
В очите на Картър се бе появил блясък. Мисълта за Фойхтер събуди лоши спомени. Той знаеше, че някой ден — някой ден — отново ще се срещне с него. Щяха да си поговорят. Да потанцуват. Да си спомнят доброто старо време със символична прегръдка…
Гол се намръщи.
— QIII се разработва в Руб ал’Хали под егидата на отдела Спирала_Q, която според слуховете е разположена южно от Аш Шуайбах в Саудитска Арабия. Неотдавна спецификации на дизайна изтекоха в Мрежата и имаше някои доста вбесени хора… особено след като се сдобихме с плановете на този изключително опасен процесор. — Гол се засмя горчиво. — След като посещението на нексовете приключи, бихме могли да отскочим да кажем едно здрасти на Фойхтер и другите разработчици на QIII. Сигурен съм, че могат да ни предложат доста интересни неща за нашето разследване. Но като се има предвид каква игра играят, онова място сигурно се пази по-ревниво и от оная работа на девственица…
— Стига, тате — нацупи се Наташа. — Не забравяй, че тук има и дами.
— Да бе. Дами, въоръжени с пушки и напълно способни да свалят опасни мъже и жени без оглед къде ще се разпилеят мозъците и костите им…
Наташа изсумтя и пак се обърна към екрана.
— Мамка му — внезапно изсъска Гол и се надигна. — Нещо не е наред.
Погледът му се стрелна към плазмения монитор, но на него не се виждаше нищо. Нямаше промъкващи се нексове, нито пък танкови дивизии на хоризонта.
— Още сме в безопасност — несигурно се обади Наташа.
— Не, не сме. Точно това е. ПП — пристъп на паника. — Гол измъкна малко черно устройство, на което светеше червена светлина. Облиза устни и вдигна очи към Картър и Наташа.
— Използваме го само за пробив… Тия гадове сигурно са заобиколили електрониката… но как? Мамка му! Вижте, ако се случи нещо, имаме място на среща при извънредни ситуации. Координатите са 551.222.222.340; ЕКубът може да ги разчете, но не забравяйте, че защитата на устройствата е разбита — ще предавате на врага.
Картър извади браунинга си и вдигна автомата…
Устата му внезапно стана суха като земята в пустинния каньон.
Усети дълбоко в себе си нещо да се размърдва, подобно на гущер след вековен сън под скала.
Засвистяха куршуми, един откос мина на сантиметри от главата на Картър и остави вдлъбнатини в бронирания борд на бойната машина. Чу се звук от попадане на метал в плът и един войник, който седеше върху свинята, пушеше и чистеше оръжието си, бе прерязан на две и от него избликна буен фонтан кръв. Горната половина на тялото му изчезна някъде зад огромната машина, а краката му паднаха на земята, ритаха и оставяха алени следи.
— Залегни! — изкрещя Картър. От всички страни се разнесе стрелба. Изведнъж
В каньона.
Защо да се използват танкове, щом хитростта може да свърши по-добра работа?
Разбра — танковете са блъф. Средство да се отклони вниманието им. В края на краищата кой
Стовари се тежко на земята. Наташа залегна до него.
Гол се залепи за свинята. Отвсякъде ревяха двигатели, трещяха автоматични откоси, куршуми пищяха сред облаците газ. Картър хвърли поглед наляво и очите му едва не изскочиха от орбитите. Рояк от стотина некса се появи от дърветата и се понесе с невероятна пъргавина през откритото пространство между гората и машините…
Картечниците затрещяха с пълна сила.
— Целете се в главите! — изрева Гол и като се приведе ниско, се втурна зад бронираната машина към стената на къщата. Картър се претърколи по корем, прицели се с автомата и пусна един откос. Един некс излетя във въздуха и рухна на земята с дупка на мястото на лицето. Картър намръщено задъвка устна. Една от свинете обърна и се понесе срещу нексовете, картечниците й трещяха. Предната броня блъсна двама нападатели и тежките колела минаха отгоре им, трошаха крайници и гръдни кошове. Чу се изщракване, последвано от мощна експлозия. Бронираната машина подскочи във въздуха, преобърна се настрана и се блъсна в едно дърво. От вътрешността блъвнаха пламъци. Към небето се понесе черен дим.
Картър чу писъците на хората.
Настъпи истинско безумие. Нексовете прииждаха отвсякъде, втурваха се към бронираните машини с ревящи оръжия. Последваха още експлозии. Картър и Наташа отстъпиха към бялата къща, която първоначално бяха взели за дома на Гол. И двамата стреляха, автоматите подскачаха в ръцете им. Картър пусна откос по линия наближаващите нексове, но не улучи нито един. Откосът привлече вниманието им и от стената зад него се разлетяха парчета камък и мазилка.
— Мамка му! — изкрещя той, падна на колене и трескаво смени пълнителя. Нексовете нападнаха, но бяха спрени от една от бронираните машини — тя се нахвърли върху тях и ги разпръсна, изстрелите ги пратиха високо във въздуха като безжизнени парцалени кукли.
А после нексовете тежко се стовариха на земята.
Повечето на крака.
„Тук съм“ — внезапно се разнесе триумфиращото грачене на Кейд.
„Не си необходим!“ — озъби се Картър на лудницата в ума си. Изтри потта от очите си, избърса длани в панталоните си и изстреля откос от четири куршума към нексовете, които стреляха иззад дърветата — много от тях бяха отблъснати от мощния огън на бронираните машини.
„Необходим съм ти, Картър. Пусни ме, остави ме да свърша онова, което мога най-добре…“
„Разкарай се от мозъка ми, Кейд!“
Картър примигна.
Нещо тъмно и застрашително запълзя в душата му, подобно на ядрена зима — върху красотата пред него падна тъмна завеса, каквато не бе виждал никога. Сетивата му се изостриха, времето се забави, всичко стана…
— Трябва да отстъпим, да отстъпим в къщата… — изсъска той.
Наташа кимна, стискаше здраво оръжието си.
Запълзяха покрай стената. Куршумите летяха от всички посоки, няколко от бронираните машини се бяха преместили пред къщата, картечниците им не преставаха да стрелят. Земята бе осеяна с телата на мъже и жени. От една улучена машина се носеха кълба черен дим.
— Какво има?
— Танковете идват — горчиво отвърна Картър. Внезапно стрелбата се прекрати. Трясъкът на картечниците замлъкна. Разнесе се далечен рев на двигатели. Силна експлозия изтътна в каньона и разтърси стените му.
Последва ответна стрелба.
Слънцето печеше безмилостно. Картър избърса потта от веждите си. Устата му бе суха — твърде суха, ребрата и няколкото други по-незначителни порязвания напомняха за себе си. Най-зле беше носът — бе чупен прекалено много пъти и затрудняваше дишането му, а и болеше.
Разнесе се гръм на оръдие.
Една от бронираните машини сред дърветата внезапно изчезна, превърна се в хиляди парчета
