информацията ни бе отказана. А като се има предвид, че Центърът бе унищожен…
Фойхтер кимна едва-едва.
— Какъв е напредъкът на работната група по ускорената фаза?
— Достигнахме 95% реакционни фактори.
— Трябва да са 98%.
— Да, сър.
— В рамките на следващите два дни.
— Да, сър.
— Някакви новини за плановете на QIII Proto?
— Не, сър. Още си остава загадка. Господин Дюрел се обади няколко пъти и пожела да говори с вас веднага щом се върнете.
Фойхтер остави антуража си и влезе в асансьора и така желаната тишина. Кабината изсъска и го свали до най-долния етаж, заеман единствено от него. Свали обувките си, метна сакото си на ниското канапе и се запъти покрай различните резби и статуетки към щестметровото абаносово бюро. Извади скъпа кубинска пура — Вегас Робайна Дос Алехандрос — от гравираната кутия от палисандър, наля си бренди и се отпусна в мекото кожено кресло. Комуникаторът избръмча.
Той дръпна дълбоко от пурата — наслаждаваше се на аромата, изпълващ сетивата му с богатството си — и натисна копчето.
— Да?
— Няколко неща, Фойхтер. Колко време ще ти трябва да завършиш кубичните математически изчисления?
— Два дни. Нужни са само някои настройки.
— И ще можем да видим как се решават онези вероятностни уравнения?
— Да. Обещаха ми, че ще работят с точност 98%.
— Приключена ли е обработката на световните фактори? Световният код?
— Най-добрите ми хора ме уверяват, че е постигнат успех. Световният код ще е в състояние един вид да предсказва бъдещето. Всички предсказващи алгоритми са завършени.
— Добре. Как се чувстваш, след като опита куршума?
— Бил съм и по-добре.
Ухили се гадно. Изтръска пурата, отпи глътка бренди и завъртя креслото към екстравагантната маслена картина, изобразяваща Пустия полумесец. Обичаше това място. Обичаше спокойствието, обичаше усещането за култура и история. Можеше да си представи маршируващите сред пясъка древни армии на Александър, умиращите от жажда македонски войници, прекосяващи огромните простори на Великата пясъчна пустиня и изправящи се срещу други армии… сраженията, бойните викове, звъна на мечове, писъците на умиращите…
— Имам добри новини за теб. Онзи човек, Картър. Открит е, Проследен е. В момента е в Африка — в Южна Кения, недалеч от границата с Танзания. Въпреки всичките му опити да ни се изплъзне, по всичко личи, че базираните на QIII импланти работят. Проследихме го, но целта му е съвсем очевидна — ще се опита да се свържа с Гол в онзи задръстен преден пост на Спиралата, за който не бих искал да си спомням.
— Гол — повтори Фойхтер сред облак дим. — Отдавна не бях чувал това име.
— Надявах се, че е мъртъв — разнесе се мекият глас от комуникатора. — Но пък Картър почти ни прави услуга. Открили са местоположението на плановете. И по силата на някакво изумително съвпадение, явно именно Гол е човекът, който се опитва да създаде своя версия на процесора.
— Ама че глупак — изсумтя Фойхтер. — Това би му отнело години!
— Да — каза Дюрел, — но си остава фактът, че разполага с работеща теория, има достъп до технологията и копия на начина, по който работи QIII на най-ниско машинно ниво. Плановете са ни нужни — трябва или да се доберем до тях, или да ги унищожим. Можем да убием с един изстрел два заека.
— Колко некса ще пратиш?
— Достатъчно. Не могат да окажат чак толкова сериозна съпротива. В края на краищата те са само хора. — Дюрел тихо се засмя. — Нексовете ще им видят сметката.
— Добре.
— Нашето време наближава, Фойхтер. Усещаш ли го? Нашето шибано време наближава и когато се сдобием с пълен контрол, няма да злоупотребяваме със силата си, няма да прахосваме ресурсите си като Спиралата и няма да позволяваме на злите да управляват света. Ще бъден справедливи и честни… а не слаби и безгръбначни… Но за да се стигне до там, първо трябва да се мине през хаоса…
Тъмните очи проблеснаха. Настъпи мълчание. Дълбоко мълчание.
— Имам една молба — най-сетне се обади Фойхтер. Все още гледаше маслената картина на стената, но вътре в него нещо се бе променило. Нещо странно. Нещо изгарящо. Неизвестно защо, точно сега цветовете го разочароваха. Жадуваше не за друго, а за реалност.
— И каква е тя? — попита Дюрел.
— Картър. Искам гаранция. Искам го мъртъв тоя кучи син.
— Ще видя какво мога да направя — каза Дюрел.
Нощта се бе спуснала над пустинята.
Температурата рязко спадна. Небето бе идеално чисто, звездите блестяха като скъпоценни камъни, разпилени по най-фина черна кожа. Фойхтер продължаваше да седи в стола си, обгърнат в мрак, и само огънчето на пурата в ръката му издаваше, че все още е в разположения дълбоко под земята кабинет — буден, нащрек, с проблясващи тъмни очи. Почеса се полусъзнателно по белега на корема.
Взираше се в изображенията на черната пустиня на монитора. Нищо не помръдваше. Нямаше светлини, нямаше движение, нямаше неканени гости. Това място бе насред нищото. Това място бе празнота. Спирала_Q бе невидима. Несъществуващо място. Пустиня насред пустинята.
Усмихна се.
В тишината почти усещаше забързания кошер около себе си. Хиляди работници — програмисти, хардуерни дизайнери, хакери, най-добрите компютърни умове на света, работещи заедно като добре смазана машина върху най-съвършения компютърен проект, създаван някога…
QIII Proto. Първият кубичен процесор в историята.
Първият в историята
Прототипът на електронния
В комбинация със Световния код той щеше да е в състояние да предсказва действия, реакции, военни инструкции. Щеше едва ли не
Щеше да ги направи богове.
Въздъхна и издиша облак дим в мрака. Асансьорът тихо изщрака и малко островче светлина нахлу в тъмнината. Някаква фигура излезе от кабината, после вратата се затвори. Чуха се тихи приближаващи се стъпки.
Фойхтер се загледа в некса, който бе гол, с перфектно оформено тяло — мускулесто и стегнато. Облиза устни и срещна бакърения му поглед. Този бе женски — разузнавач, по-дребен от воинската каста, не толкова смъртоносен, но също атлетичен и много по-добър, когато ставаше дума за издръжливост. Слаба яка малка курва.
Погледът му се плъзна надолу и отново се вдигна нагоре по идеално оформените бедра, хълбоците, корема и гърдите, за да се спре на бледото лице с пламтящите бакърени очи.
Това лице беше прекрасно.
Студено и прекрасно.
И съвсем леко деформирано.
Фойхтер се усмихна. Странна, изкривена усмивка.
— Ела — каза той и разпери ръце. Усещаше как желанието и страстта заливат тялото му. Нексът се
