Спирала

Картър насочи пистолета към скалите.

— Ако ме ядосаш и ме накараш да те гоня, обещавам ти много бавна смърт. Имаш три секунди. Три, две, едно…

Жената бавно се изправи, с вдигнати ръце. Беше по пижама и носеше малка раница. Картър й направи знак с пистолета.

— Ей там, да те виждам.

Заобиколи я, за да се увери, че е сама.

Жената имаше дълга къдрава кестенява коса и будни млади очи. Изглеждаше уплашена, дори ужасена. Нервно облиза устни и помоли:

— Не ме убивайте.

Картър спря и я огледа от глава до пети.

— Как така си се озовала насред пустинята в този вид, по дяволите?

— Дълга история. — Тя се усмихна измъчено. Свали бавно ръце, но Картър й направи знак да ги вдигне отново. Отиде до нея и я претърси за оръжие.

Отстъпи крачка назад.

— Какво има в раницата?

— Нищо.

— Да видя.

Джесика отвори раницата и му показа, че е празна.

— А предният джоб?

Джесика дръпна ципа и бавно извади малкия сребрист диск, Картър моментално насочи браунинга към лицето й. Очите й се разшириха и по бузите й потекоха сълзи.

— Ето, вземете го.

— Какво е това, мамка му? — изсумтя Картър.

— Значи не сте от Спирала_Q?

Картър се усмихна криво.

— Да кажем, че имахме кратка връзка с един човек на име Фойхтер.

Джесика подскочи.

— Къде е той?

— Мъртъв е. Ще отговориш ли на въпроса ми?

— Това са плановете на процесора QIII. Значи не сте дошли да ме убивате?

— Дори не зная коя си, мила. Хайде, тръгвай към мотора. Май здравата те е напекло.

Джесика тръгна. Картър вървеше като хищник няколко крачки зад нея и непрекъснато се оглеждаше. Наташа й се усмихна топло и най-сетне й бе позволено да свали ръцете си.

— У нея са плановете на QIII — каза Картър.

Наташа се ококори.

— А стига бе! Шегуваш се!

— Не. — Картър се обърна към Джесика. — Значи си работила там?

Джесика кимна.

— Фойхтер нареди повечето служители да бъдат избити. Успях да се измъкна… Взех плановете като залог. Значи наистина не сте от Спирала_Q?

— Ако смятах да те убивам, сега нямаше да разговаряме — каза Картър. — Хайде, намествай се на мотора. Искаш да се махнеш оттук, нали?

Джесика кимна и се намести зад Картър. Наташа седна най-отзад, при стелт тръбите на двойния ауспух.

— Къде да те хвърлим? — попита Картър. — Можем да ти оставим мотора след два часа, ако искаш…

— Просто някъде извън Руб ал’Хали — изтощено въздъхна Джесика.

— Ще видим какво можем да направим — усмихна се любезно Наташа.

Скриха се за малко в сянката на някакви скали, огладени от носения от вятъра пясък. Картър седна, отметна глава и отпи глътка от манерката.

— Запасите ни приключват.

— Лангън вече не е много далеч — спокойно каза Наташа.

Картър кимна.

Джесика седеше малко встрани, погледът й бе зареян из пясъците. Пижамата й бе разкъсана и мръсна — като цяло представляваше жалка гледка. Картър я повика и й подаде манерката.

— Как така знаете за процесора QIII? Това е свръхсекретен проект — попита тя, след като му я върна.

Картър сви рамене.

— Дълга история, скъпа. Повярвай, по-добре да не те товарим с тази информация. Фойхтер бе човекът с отговорите, а сега е на кайма. Печена кайма.

— Значи сградата е взривена?

— И още как. — Картър се ухили гадно. — Кажи ми, този QIII наистина ли работи?

— Процесорът ли? О, разбира се. Работи идеално. Невероятен е в онова, което може да прави. Което може да предсказва.

Картър си спомни думите на Фойхтер.

„QIII. Той е толкова мощен, толкова неимоверно мощен… Световният код изплю списък с имена, които биха компрометирали самото съществуване на процесора. Използва вероятностни уравнения, посочи кои ударни групи са най-опасните и кои трябва да се унищожат. Твоето име също бе в списъка“.

Картината започна да му се изяснява. Фойхтер и онзи Дюрел бяха действали като ренегати срещу Спиралата на базата на информацията, получена от процесора-предсказател, целящ да осигури на себе си дълговечност, а на тях — сила и власт. Нексовете бяха пратени да го убият, както и да унищожат онези членове на ударните групи, които са били сметнати за опасни от Фойхтер и Дюрел. Опитали се бяха да премахнат Гол, защото бе разполагал с плановете на процесора и следователно е бил в състояние да го възпроизведе и да се изправи срещу тях с копие на собственото им оръжие. И го бяха убили. Бяха убили и мнозина други в този поход към властта…

А сега? Каква щеше да е следващата им стъпка?

Каква бе крайната им цел?

Идиоти, кисело си помисли Картър.

— Какво знаеш за нексовете? — попита той и разтърка уморените си очи.

— Нексовете? Имате предвид хората с бакърените очи ли?

Картър облиза устни и впери поглед в Джесика.

— Знаеш ли за тях?

Тя поклати глава.

— Бяха изпратени да избият екипа на Спирала_Q.

— Хм… — Картър почеса брадясалата си буза. Сърбеше го ужасно и надушваше собствената си воня. Богове, какво ли не би дал за що-годе свястна тоалетна! И душ! И студена бира! Или глътка „Лагавълин“…

— Ох, мамка му — изсъска Наташа, скочи, бръкна в джоба си и измъкна ЕКуба.

Картър и Джесика я зяпнаха.

— Да не те ухапа? — озъби й се Картър. — Изкара ми акъла!

— Вибрира — каза Наташа.

— И какво от това?

— Приемник е и сега приема данни.

— Аха. — Картър огледа с безпокойство околността и небето. — Значи изпращачът знае точно къде сме?

— Напълно вероятно.