— И по-добре. — Картър го погледна в очите. — Получихме съобщение от Гол. Той е в Лос Анжелис. Иска да се срещнем.
Внимателно наблюдаваше лицето на пилота. Лангън като че ли се притесни.
— А бе как все оцелява тоя тип…
— Можеш ли да го потвърдиш? Чрез връзките ти със Спирала_F?
— Мога да опитам. Но цялата мрежа на Спирала_F излезе извън строя заедно с главната мрежа. Май можем да приемем, че имаме пробив в сигурността, нали? Идеята е следната — Спирала_F ще се свърже с мен с новини и нови назначения, когато решат, че е безопасно, освен ако не ме разкарат. Повярвай, в Лондон има доста вбесени хора… от оцелелите след експлозията имам предвид.
— Значи си временно свободен от задължения?
Лангън въздъхна и се почеса по врата.
— Така изглежда, приятел. Колкото до Лос Анжелис — не мога да те закарам в града. В момента там е същински кошмар, особено след войните. Адски е натоварено, навсякъде сноват вертолети на полицията, има военни по улиците — а бе, разбираш.
— Значи горе-долу като Лондон?
— Горе-долу — съгласи се Лангън. — Само дето някакви аматьори терористи не са взривили неволно шибана миниатюрна атомна бомба в Лондон. Виж, може би ще успея да се промъкна през Мексико, да те прекарам през границата и да те оставя нататък да се оправяш сам…
— Страхотно — каза Картър, отпи от кафето си и протегна чашата си за още захар.
— Картър?
— Да?
— Прилича ми на капан.
— Да бе. Знам. Само това ми е притрябвало — акъл от поредния шибан търговец на съвети.
— Просто се мъча да съм полезен.
— Просто ни изкарай от тази пещ живи!
— Ще се наложи да заредя.
— Да имаш и други добри новини, Лангън?
— Най-вероятно ще трябва да го направя в Египет.
Картър промърмори нещо мръсно над чашата си.
Команчито бе проектирано да побира двама души, които да се чувстват относително удобно в продължителни бойни условия. След като към тримата се прибави и Джесика, ситуацията започна да става малко безумна.
Картър бе решил, че може да имат полза от Джесика. В края на краищата Спиралата бе тясно свързана с QIII, а тя пък носеше плановете на процесора в раницата си — нещо, което според Картър можеше да се окаже доста полезно.
Докато летяха ниско над северните равнини на Руб ал’Хали и Лангън правеше всичко възможно да ги държи по-далеч от неприятности, на Картър му хрумна, че е
— Джесика?
— Да, Картър?
Носът й бе на десет сантиметра от неговия, задникът й бе настанен върху коляното му. Усещаше гъвкавите й крайници през тънката пижама, долавяше миризмата на къдриците й, които се люлееха пред лицето му. Правеше всичко възможно да потисне ерекцията си.
— Познат ли ти е QIII?
— Участвах в изграждането и програмирането му. Познат ми е, разбира се…
— Стига с тоя тон, че можеш да се окажеш насред Руб ал’Хали.
— Признавам — спасяваш ми живота, макар че ми се струваше, че ти се иска просто да ме оставиш и да вземеш плановете насила. Мисля обаче, че го направи, защото Наташа се застъпи за мен, и следователно именно благодарение на нейната подкрепа сега съм кацнала на коляното на един перверзник.
— Перверзник?
Джесика се прокашля и леко се размърда.
Наташа се разсмя. Не беше одобрителен смях.
Картър се изчерви.
— Все едно съм седнала на кол. А бе защо вие, мъжете на средна възраст, не можете да се контролирате?… Мислех, че ви трябва виагра или нещо такова. Нали се сещаш, за да го вдигнете.
— На средна възраст? — слисано повтори Картър. — Сериозно ли мислиш, че съм толкова дърт? Господи, знаех си, че трябваше да те зарежа в пустинята…
— Картър, нямаше ли въпрос към горкото малко момиче?
— Да бе. Ако можем да се доберем до този QIII, той ще има ли информация за Спиралата? И за хора като Фойхтер и Дюрел? Или пък за нексовете?
Джесика поклати глава в дъжд от къдрици.
— Това е процесор, Картър, а не база данни. Но ако свържеш към него подходящото оборудване, може да проникне във всичко…
При тези думи очите на Наташа грейнаха.
— Насочи го към компютър на Спиралата, и той ще си пробие път през кодовете му за секунда — продължи Джесика. — На света няма компютърна система, в която да не е в състояние да проникне — като се почне от компютрите на световните банки и се стигне до машините на ФБР, Уолстрийт, Скотланд Ярд и Новата ИРА. Именно затова е толкова опасен — нищо не е недосегаемо за него. Нищо не може да се скрие от него.
— С какви операционни системи може да работи?
Джесика сви рамене.
— С всички. Напълно е съвместим със системи от UNIX-IX и WIN512, през Def76 и Stable05 — ще декодира всичко от Base288 и 681270, та чак отвъд съвременните 256 и 512-гигабитови архитектури. Разбирате ли, не работи по този начин, но ако го правеше, би могъл да се сравни с 256-милиона-битов процесор…
— Схващам горе-долу — каза Наташа.
— Аз пък не — изръмжа Картър. — Я ми го изясни…
— QIII е толкова мощен, че е в състояние да декодира и кодира ДНК за една милионна от секундата. За същото на един обикновен компютър ще са му нужни стотици часове. Освен това му е качено едно нещо, наречено Световен код — невероятно разнообразие от статистики и уравнения, благодарение на които се предполага, че QIII е в състояние да предсказва бъдещето…
— Сериозно? Искаш да кажеш, че това наистина
— Използва вероятностна математика. Уравнения. Дава най-вероятния резултат за всяка ситуация — бяхме стигнали до 93%, но ставаше по-добре до деня, когато… — Джесика млъкна, изкашля се и се загледа към храсталаците и блатата долу. — На практика бяхме приключили работата си в Спирала_Q. Процесорът си беше напълно действащ. Работеше, при това добре — тъкмо преминаваше етапите на тестване.
— Значи унищожаването на Спирала_Q е било приемливо? Защото сте приключили работата си?
— Да. Но не разбирам
— Освен ако не ти е нужен
— Ужас! — тихо каза Наташа.
— Значи QIII може да ни каже какво целят Фойхтер и нексовете?
— Вероятно. Стига да се добереш до него и да му предоставиш достатъчно данни.
