Спирала

— Но нали централните компютри на Спиралата са унищожени?

— Да, но явно някой пренасочва през друг ЕКуб. Те могат да работят и независимо от сървърите, ако се случи невъзможното и щабквартирата в Лондон бъде унищожена — което всъщност стана.

Картър отново огледа пустинята. Не видя нищо подозрително, но това не означаваше, че опасността не се спотайва някъде наблизо.

— И какво сега, ще отговориш ли?

Наташа стисна леко ЕКуба и той оживя. Появиха се сини цифри. Тя присви очи към малкия поток данни.

СЕКРЕТНО FUS100176510 / КОДИРАНО SIU ОТ: МОЛИНО, Г., SIU23446 ДО: МОЛИНО, Н., SIU42880

— Боже мой — възкликна Наташа. — От Гол е.

— Невъзможно — уморено рече Картър. — Всички видяхме какво стана в Кения.

— Чакай… Помисли, Картър. Ако съобщението е от врага, от нексовете или който и да било, то досега щяхме да сме мъртви, нали? Нямаше да четем шибаното съобщение, а да се бием за живота си… — В гласа й имаше надежда, очите й внезапно бяха грейнали. От изтощението й не бе останала и следа — бе изчезнало като роса под лъчите на слънцето.

Картър погледна с подозрение ЕКуба и изсумтя:

— Това не ми харесва.

— Да не мислиш, че на мен ми харесва?

Картър не отговори, само й направи знак с браунинга да прочете съобщението. Наташа зачете:

ЗНАЯ, ЧЕ МЕ МИСЛИШ ЗА МЪРТЪВ. НЕ СЪМ. ОЦЕЛЯХ, СПИРАЛАТА МЕ СПАСИ В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ, НО ИЗГУБИХ ДИСКА С ПЛАНОВЕТЕ НА QIII.

В МОМЕНТА СЪМ В ЛОС АНЖЕЛИС, МОЖЕМ ДА СЕ СРЕЩНЕМ НА КООРДИНАТИ 034.626.555 — КАЛИФОРНИЯ СЛЕД 48 ЧАСА — СПИРАЛА_F Е ВСЕ ОЩЕ ЖИВА!

ЗНАЯ, ЧЕ ЩЕ СИ ПОМИСЛИШ, ЧЕ ТОВА Е КАПАН. АКО КАРТЪР Е ВСЕ ОЩЕ ЖИВ, КАЖИ МУ ЗА РАЗГОВОРА НИ В АФРИКА, КОГАТО ПУШИХМЕ ПОД ПОРТОКАЛОВИТЕ ДЪРВЕТА. ЧЕ СЪМ КАЗАЛ, ЧЕ МУ ПРОЩАВАМ ЗАРАДИ ЛЮБОВТА МУ КЪМ ДЪЩЕРЯ МИ. АКО УСПЕЕШ ЗА СРЕЩАТА, ПИТАЙ ЗА СЪОБЩЕНИЕ ДО КАРТЪР НА РЕЦЕПЦИЯТА // КРАЙ //.

— Казал е, че ти прощава?

Картър кимна. Изкачи съседната дюна и застана на оставените от гумите на мотора следи, загледан в безплодната пустош. Мамка му, помисли си, какво ли не бих дал за една цигара… и сега ли намери шибаният ЕКуб да ми напомня за това!

Наташа дойде при него и го хвана за ръката.

— Как си?

— Хм. Нормално.

— Това е капан, нали? Гол е мъртъв. Видяхме го как скача.

Картър кимна, гледаше Наташа в очите. Видя в тях отчаянието й, нуждата баща й да е жив. И все пак… възможно ли бе Гол да е жив? Да е оцелял след онова ужасно падане в реката? Да е бил спасен в последния момент от Спиралата и сега да е по следите на предателите на нейната кауза?

Гол наистина бе много находчив човек. Може би бе скочил на някоя скална площадка или се бе закачил за някакво алпинистко въже? Замисли се мрачно и за Наташа. Ако Фойхтер бе казал истината, ако тя наистина работеше за враговете на Спиралата, за „предателите“, значи бе невероятно добра актриса.

— Ще идем.

Наташа стисна ръката му.

— Наистина ли?

— Да, но не храни големи надежди. Освен това ще го направим по моя начин. Разбираш ли ме?

— Картър, знам, че си мислиш, че аз…

— Шшш… Фойхтер излъга, зная. Но имам лошо предчувствие… И все пак, ако Гол е жив, ако е оцелял след онова падане, успял е да се изплъзне на нексовете и да се присъедини към членовете на Спирала_F… е, те са горе-долу единствените съюзници, с които разполагаме. Не че Фойхтер ни осветли кой знае колко… разполагаме само с едно име от него — Дюрел.

Чу шум и рязко се извъртя с насочен пистолет.

Беше Джесика.

— Извинявай, навик. — Усмихна се.

Тя махна с ръка.

— Няма нищо. Но чух едно име и…

— Да, Дюрел. Той е — беше — една от най-големите клечки в Спиралата. Отначало беше в Австрия, близо до границата с Германия. Занимаваше се с генетични изследвания и медицина. Вероятно връзката му с QIII се дължи на полуорганичния му състав. Чувала ли си за него?

Джесика кимна.

— Чувала съм, срещала съм се с него, отказах предложението за секс с това слизесто влечуго. Макар че едва не ме уволниха. — Тя се засмя невесело. — Ще ми се да го бяха направили.

— Какво знаеш за него?

— Почти нищо. Често посещаваше Спирала_Q. Наперена дребна хлебарка. Груб, гаден и нахален… но да бяхте видели очите му…

— Изглежда симпатяга — каза Картър и отново огледа околността.

— Искате ли да научите какво е другото изумително съвпадение?

Картър я погледна в очите. Джесика се усмихна.

— Вярно, подслушах. Но мисля, че бихте искали да го знаете… на няколко пъти подочух разговори между Дюрел и Фойхтер по време на посещенията му — казваше, че е дошъл направо от Щатите.

— Да не би случайно от Калифорния? — намръщи се Наташа.

— От Лос Анжелис — потвърди Джесика.

— Ама че съвпадение — навъсено отбеляза Картър.

— И сега какво? — попита Наташа. Картър прочете лицето й. Разбираше какви са опасностите, знаеше какви са шансовете им, знаеше колко вероятно е всичко това да е номер, капан, заговор. Но същевременно искаше — трябваше — да разбере дали баща й е все още жив.

Стръвта бе хвърлена.

И изглеждаше доста примамлива.

Ама че хитри и манипулативни копелета, помисли си Картър. Или пък Гол е по петите на Дюрел… жив е и е подгонил лидера на онези, които са решили да сложат край на Спиралата…

Време бе за решение.

За решения.

Почеса брадата си. Потупа Наташа по ръката.

— Отиваме — каза тихо. И се усмихна. — Имам много приятели в Лос Анжелис.

Когато БМВ-то стигна мястото на срещата, нощта вече се спускаше. Лангън ги чакаше — бе запалил най-малкия от малките огньове. Кафеникът — запазената му марка — тихо къкреше над пламъците.

— О, Картър! Да не би пак да си си счупил носа?

— А бе… — отвърна Картър и погледна към Наташа. — Кафето готово ли е?

Лангън кимна и извади три чаши. Погледна Джесика и намигна на Картър.

— Май пак си се правил на палавник, а?

— Хм. Лангън, можеш ли да ни закараш до Америка?

— А ключа от квартирата ми не искаш ли?

— Ще ти платя. Колкото искаш. Колкото и да струва.

— Работя за Спиралата. Гол каза да ти помогна и ти помагам. Не ми трябват парите ти, Картър.