Спирала

Но ироничното беше, че докато ме спасяваха, ме принудиха да пусна диска. И той се изгуби, така че Фойхтер остана единственият, разполагащ с работещ процесор. От Спиралата бяха много точни — бяха ме проследили и чакаха, когато се метнах в името на шибаната вяра. Грабнаха ме от небето като муха.

Картър го огледа. Брадата му бе мъничко по-къса, старателно подстригана. Във всяко друго отношение обаче Гол си бе точно какъвто го помнеше. Усмихна се криво.

— Изглеждаш доста добре за мъртвец — каза и свали браунинга. — Наташа ще се разтрепери от вълнение.

— Ах, моята сладка малка Наташа! Мислех, че ще я доведеш, но… а, да. Капан. Помислил си ме за мъртъв. Ха! Нима нямаш вяра на стария си приятел от Спиралата — дори когато ме остави на смъртта в Прага… — Очите на Гол проблеснаха и той направи крачка напред. — Но да не задълбаваме отново в стари работи, какво ще кажеш?

Картър се усмихна, без да сваля поглед от очите на Гол.

— Какво ще кажеш за едно питие? Или ще се наслаждаваш на брендито си, без да ми предложиш? След всички лайна, през които минахме с Наташа през тези дни…

— Да, чух за подвизите ти. Спирала_F с интерес следеше действията ти — макар и винаги с няколко крачки назад, признавам. Как е онзи разбойник Лангън?

— Идеално. — Картър прибра браунинга, но продължи да стиска тайно гранатата. Взе чашата бренди и отпи една глътка.

Погледът на Гол се задържа върху чашата и Картър се насили да не се намръщи, когато отново се обърна към прозореца. Нещо не е наред, изкрещя някакъв глас в главата му. Внимателно изплю брендито обратно в чашата…

Гол се обърна — бързо, с малък черен пистолет в огромната си ръка.

— Съжалявам, Картър. Наистина съжалявам.

Тъмната страна на душата22

Джем, Ники, Слейтър и Свещеника стояха до двата хеликоптера на въздушната площадка на Камъс–5 и гледаха в товарните отделения на шибаните от дъжда машини.

— Превозват сандъци е муниции — тихо каза Джем.

— Да, но виж това. — Свещеника скочи вътре и изби капака на един сандък. Вътре имаше големи снаряди, проблясваха застрашително на слабата светлина.

— Доста големи куршуми — рече Слейтър.

— Снаряди — поправи го Ники.

— Сто двайсет и пет милиметрови — каза Свещеника и изгледа многозначително ударната група. Тримата местеха погледи от трескавите му очи към снарядите и обратно.

Джем сви рамене.

— Ще се наложи да ни осветлиш.

— Използват ги бойните кораби — каза Свещеника. — С такива стрелят бордовите оръдия. Това е оръжие за унищожение.

— Значи да търсим боен кораб?

— Изоставили са Камъс — продължи Свещеника. — Може ли да има по-добра изходна база за действия от тази? Е, ако имаш голям кораб, зареден с всичко необходимо, ставаш напълно мобилен. В оперативната зала на Камъс открих карти. Повечето бяха на Баренцово море и Северния ледовит океан.

— Това е адски много вода, мамка му — отбеляза Джем.

Свещеника кимна.

— Така е, но да сте забелязали огромните варели нафта в склада? По пода има следи, което означава, че доскоро е имало още повече, но са ги взели. Варелите носят фирмения знак на доставчика — „Корпорация Кастевски“.

— Руснаци?

— Да. Фирмата работи от остров Вайгач и покрива Баренцово и Карско море. Спиралата винаги я е използвала за доставчик, когато действа в този район.

— Значи имаме отправна точка — каза Слейтър.

— Ще изпратя останалите тактически групи да претърсят района. Това е най-сигурната следа, с която разполагаме. Трябва да съберем останалите ударни групи и да ги държим в готовност, когато идентифицираме новата заплаха. Само тогава ще можем да предприемем нещо спрямо инвазията на нексовете.

Джем кимна и запали цигара.

— Ако си прав и търсим свързан с предателите кораб, ще ни трябва оръжейна мощ. При това голяма. Можем да координираме действията оттук — Слейтър и Ники могат да извикат ударните групи в Камъс чрез ЕКубовете. Разполагаме с гориво и оръжия. Това е идеалният плацдарм. Ти ще откриеш врага и ще установиш точното му местоположение, а аз…

— Сериозно? Как си решил да изкръшкаш този път, Джем?

Джем се ухили.

— Аз трябва да се видя с един човек относно една бомба.

— Съжалявам, Картър — каза Гол. — Наистина съжалявам.

Картър се ухили гадно. Още държеше чашата бренди, а браунингът бе в джоба му.

Тъпо, помисли си. Със свален гард…

Тъпо.

— Е, жив ли си, мъртъв ли си, или какво? Нексовете ли те спипаха?

Гол бавно поклати глава.

— Всичко е много по-сложно, господин Картър. Много по-сложно, отколкото можете да си представите. Е, вярвам, че плановете на QIII са у вас. Бих искал да ги получа. Те са наши. Те ни принадлежат и би трябвало да бъдат унищожени в Руб ал’Хали, също като вас.

Картър си позволи да се намръщи.

— Знаеш как беше, когато работихме заедно, в Египет. Помниш ли Луксор? Когато бяхме заобиколени от араби с картечници на онази веранда над бушуващото в разгара на бурята море. Помниш ли?

Гол кимна. Но Картър го забеляза. Пробяга за миг по лицето му. Миг на…

Объркване…

— Имаш предвид така наречената Пета нощ ли?

Картър кимна.

— Гол, припомни ми какво ми каза, преди да атакуваме ония шибаняци. Кажи ми дума по дума онова, което ме из: пълни с увереност в онази черна нощ, когато и двамата бяхме сигурни, че това е краят ни.

— Нямам време за такива глупости, Картър. Дай ми плановете.

— Ти не си Гол.

Гол се усмихна, белите му зъби проблеснаха през сивата му брада.

— Мамка му, Картър, пред теб съм. И какво от това? Аз съм Гол. Част от него. Но няма да ме разбереш. Бях инструктиран да не те убивам. Има доста хора, които биха искали… да речем, да побъбрят с теб. Но първо трябва да ми дадеш плановете.

Картър видя как пръстът на Гол — или на имитацията на Гол — леко се стяга около спусъка. Обираше отпуснатата корда; дебнеше момента, когато ще дръпне рязко въдицата с голямата мятаща се риба на кукичката…

Усмихна се.

Разтвори дясната си ръка и показа гранатата.

— Изненада, приятел.

Метна гранатата и видя как очите на Гол внезапно се облещват и устата му се отварят в едно безмълвно „Мамка му!“

Рефлексите влязоха в действие — място за мисъл нямаше. Едрият мъж протегна ръка да хване гранатата…