Дулото на пистолета се отклони.
Браунингът вече стреляше. Картър се метна към банята. Претърколи се по дебелия килим, куршумите от пистолета му се забиха в стената, после пръснаха прозореца…
Гол тичаше.
Картър насочи браунинга от банята…
И в този момент гранатата избухна.
Стаята за миг се преобрази от нормално помещение в шантавото сърце на вилнеещо торнадо. Мебелите се разхвърчаха, тряскаха се в стените. Подът се тресеше и трепереше; пръскаха се стъкла; чуваше се скърцане на греди и писък на извиваща се стомана. Картър се сви зад стената на банята, сбърчил нос от силната воня на химикала; през вратата летяха прахоляк и отломки. Внезапно с ужас осъзна, че ако вместо стена бяха сложили само гипсова преграда, щеше здравата да си го начука. Чу се стържене и стената се огъна над главата му…
Погледна нагоре, опрял върха на пистолета в носа си, примигваше от внезапната прашна буря.
Разнесе се трясък на падащо дърво и гипс.
Можеше да чуе биенето на собственото си сърце. Собственото си дишане.
Тихото
Погледна наляво. Някаква греда бе препречила вратата на банята. Във въздуха се носеше гъст облак прах. Едва сега Картър осъзна, че ушите му пищят…
Пеят…
Песента на болката.
Противопожарната система внезапно оживя и прахта бързо се слегна.
Картър скочи и надникна през вратата. Стаята приличаше на сцена от военен филм. Всички прозорци бяха отнесени заедно с черчеветата. Килимът бе разкъсан, оплетен около разбитите мебели. Стените бяха разбити и изкорубени. Част от тавана бе паднала…
Гол тичаше към коридора…
— Гол? — изкрещя Картър и избърса от лицето си студената вода от пожарогасителите.
Гол блъсна тежко входната врата — бе оцеляла като по чудо, но се бе изкривила и се бе заклещила.
— Мамка ти… — чу Картър.
Излезе от банята. Гол лежеше на една страна. Десният му крак бе почти откъснат и се държеше само на няколко мускулни влакна. Половин секунда по-рано — и Гол щеше да стигне до убежището на коридора и защитата на истинската тухлена стена…
Картър се ухили гадно и опря дулото на браунинга в лицето му.
— Кой си ти?
— Не съм Гол.
— Е, не очаквай награди за този отговор. Кой си, мамка ти! — Картър натисна дулото в бузата му. — Отговаряй — поне си все още жив…
Чу изсвистяване и усети ужилване. По бузата му потече нещо топло.
Рязко вдигна ръка и се пипна. Погледна. Пръстите му бяха в кръв…
— Мамка… — успя да изпъшка, докато се мяташе в банята. Още три куршума изсвистяха над главата му. Стиснал зъби, Картър изпълзя по-надалеч от прозореца.
Куршумът на снайпериста бе отнесъл ивица кожа от бузата му и късче от ухото му.
Вдиша дълбоко, мъчеше се да успокои бясно биещото си сърце.
Размина му се на косъм…
На косъм…
Мамка му, нали дишаше…
— Имаш ли отговор, Гол? — изкрещя той през писъка в собствената си глава.
Куршумът на снайпериста улучи имитацията на Гол в лицето и заби главата му в килима. Огромното тяло сякаш се сви, после застина неподвижно.
— Мръсник — изсъска Картър.
Запълзя през стаята и хаоса от боклуци. Някъде в далечината се чуваше вой на сирени. Пожарната и полицията. Можеше ли да се довери на тях? Едва ли.
И тогава чу писък — някъде отвън, от покрития с дървена ламперия коридор. Автоматичен откос разтресе вратата и Картър се метна обратно в банята и се сви под обсега на снайпера — за щастие, донякъде защитен от матовото стъкло.
Чу в коридора тропот на кубинки…
Метна втора граната и ги чу как побягнаха.
В мига, в който експлозията разтърси стаята, Картър стреля в прозореца на банята. Сякаш целият свят бе полудял. Изпълзя до перваза. Куршумът бе минал диагонално през бузата му и надолу към мекото на ухото. Това означаваше, че снайперистът се намира над него и вляво…
Видя го — на съседния покрив. Идеално…
Намери опора на покрития със счупени стъкла перваз, прицели се и започна да стреля…
Пет, шест, седем, осем куршума.
Виждаше как облицовката на съседната сграда се пръска.
Дванадесет, тринадесет. Смени пълнителя, измъкна от джоба си едно малко устройство, лепна го под перваза, направи крачка назад, хвърли една ГВН насред банята и скочи през прозореца…
Няколко неща се случиха едновременно…
Петима облечени в черно нексове изскочиха иззад ъгъла, въоръжени с автомати…
Снайперистът скочи, крещеше от болката в рамото, с мъка вдигна оръжието си и се опита да го насочи…
Гранатата експлодира.
Картър се блъсна жестоко в стената на три метра под прозореца, увиснал на въжето — стандартно за Спиралата устройство…
Банята експлодира.
През зейналата в стената дупка полетяха отломки. Картър се завъртя на въжето и, както беше увиснал, изстреля още един пълнител към снайпериста.
После натисна копчето за освобождаване.
Вятърът засвистя в ушите му и земята се понесе насреща му; тупна до басейн с олимпийски размери и неколцина случайни свидетели, които бяха зяпнали нагоре към внезапно и спешно овакантената стая. От дупката блъвна огнен език. Изкорубен горящ стенен шкаф с плясък се стовари в басейна и засъска; вдигнаха се облаци пара.
Картър хукна към най-близкото прикритие, сменяше в движение пълнителя. От храстите видя полицейските коли и две огромни пожарни — летяха по улицата с пуснати сирени. Стигна до тротоара, мушна браунинга в джоба си и побягна.
В момента инстинктите бяха неговият мотор. Шестцилиндров.
Затича с всички сили по тротоара. Когато излезе на Ел Камино, видя светлини на фарове и изруга. Метна се зад близката ниска стена и загледа как колите — три големи черни пикапа „Дженеръл Мотърс“ — прелитат с рев покрай него.
Лошо, помисли си.
Наистина лошо.
Продължи да тича.
След две минути, плувнал в пот, стигна до корвета. Скочи вътре, запали и натисна газта до дупка. Мощният автомобил изрева, остави черни димящи следи от гума върху бетона и полетя към края на опушената от пожара пресечка и към шосето…
Пикапите обикаляха, дебнеха, търсеха. Двигателите им нададоха вой и мощните коли се втурнаха по магистралата след корвета като преследващи агне вълци.
С писък на гуми и скърцане на ресори четирите автомобила поднесоха на широкия завой и се озоваха на „Уилшир“. Прелетяха покрай пожарните и Картър, приведен зад волана и плувнал в пот, изруга
