сякаш тялото му щеше да бъде смазано до земята от собствената си тежест. Когато свърши да го гледа, тя кимна сериозна, сякаш беше говорил, и след това развърза парцала, който носеше за сари и се изтегна до него, гола. След това в съня той заспа, изгаснал и студен, като че някой е извадил щепсела, и когато се засънува отново буден, тя стоеше пред него с тази разпусната бяла коса и облеклите я пеперуди: преобразена. Тя все още кимаше с унесено изражение на лицето, получавайки вест от нещото някъде, което тя наричаше Джебраил. След това го остави лежащ там и се върна в селото, за да направи своето излизане на сцената.
Така, сега имам жена насън, сънуващият си възвръща в достатъчна степен съзнанието, за да мисли. Какво, по дяволите, да правя с нея? — Но това не зависи от него. Айша и Мишал Ахтар са заедно в голямата къща.
От рождения си ден насам Мирза Саид беше изпълнен със страстни желания, „сякаш животът започва истински на четиридесет“, чудеше се жена му. Техният брак стана толкова деен, че слугите трябваше да сменят чаршафите три пъти дневно. Мишал тайно се надяваше, че това нарастване на либидото на съпруга й ще доведе до зачеване, защото беше на твърдото мнение, че ентусиазмът е от значение, каквото и да казват лекарите против, и че годините в мерене на температурата всяка сутрин преди да стане от леглото и след това нанасянето на резултатите на милиметрова хартия, за да установи кривата на овулацията си, всъщност са разубедили бебетата да бъдат родени, донякъде защото беше трудно да бъдеш подходящо енергичен, когато науката си ляга заедно с теб, и отчасти, по нейно мнение, защото никой самоуважаващ се зародиш не би искал да влезе в утробата на толкова механично програмирана майка. Мишал все още се молеше за дете, въпреки че вече не споменаваше този факт на Саид, за да му спести усещането, че я е провалил в това отношение. Със затворени очи, преструвайки се на заспала, тя призоваваше Бог за знак и когато Саид стана толкова любещ, толкова често, тя се чудеше дали не е това. В резултат странната му молба отсега нататък, когато идват в Перистан, тя да възприема „старите нрави“ и да се оттегля в пурдах,155 не беше приета с отвращението, което заслужаваше. В града, където държаха голяма и гостоприемна къща, заминдарът и жена му бяха известни като една от „най- модерните“ и „дискодвойки“ в околността; те колекционираха съвременно изкуство и организираха щури купони, като канеха приятели за натискане в тъмното, докато гледаха софтпорно на видео. Така че когато Мирза Саид каза: „Мишу, няма ли да бъде някак си възхитително, ако ние пригодим нашето поведение да подхожда на тази стара къща“, тя трябваше да се изсмее в лицето му. Но вместо това отговори, „Както желаеш, Саид“, защото той й даде да разбере, че това е един вид еротична игра. Той дори намекна, че неговата страст към нея е станала толкова завладяваща, че той може да има нужда да я изрази във всеки миг и ако по това време е навън на открито, това може да смути служителите; сигурно пък нейното присъствие щеше да направи невъзможно за него да се съсредоточава върху която и да е от неговите задачи и между другото в града „ние ще бъдем напълно съвременни.“ От това тя разбра, че градът е пълен с разсейващи Мирза неща, така че изгледите й да зачене бяха най-големи точно тук, в Титлипур. Тя реши да стои затворена. Тогава покани майка си да дойде и да остане, защото ако вземеше да се затвори в зенана156, щеше да има нужда от компания. Мисис Курейши пристигна тресяща се от закръглено настървение, решена да хока зетя си, докато не се откаже от тези пурдах-глупости, но Мишал учуди майка си с молбата: „Моля те, недей.“
Мисис Курейши, жената на директора на държавната банка, самата беше твърде светска жена.
— Мишу, всъщност през цялото ти тийнейджърство ти беше сивата гъска, а аз хипарката. Мислех, че сама се измъкна от това блато, но днес виждам, че те е бутнал отново вътре. — Жената на финансиста винаги е била на мнението, че зетят й е таен скръндза, мнение, което оцеля, въпреки че беше оставено да се задуши без нито късче подкрепящо го доказателство. Пренебрегвайки ветото на дъщеря си, тя придружи Мирза Саид в симетрично подредената градина и го нападна, тресейки се по обичая си, за да подчертае казаното. — Какъв живот живеете? — попита тя. — Дъщеря ми не е за заключване, а за извеждане! За какво е цялото ти богатство, ако също го държиш под ключ? Синко, отключи и двете: жена и портфейл! Отведи я някъде, обновете любовта си на някаква приятна екскурзия! — Мирза Саид отвори уста, не намери отговор, затвори я отново. Объркана от собственото си красноречие, от идеята за ваканция, която беше родила изцяло под напора на момента, мисис Курейши се запали по темата си. — Просто се пригответе и тръгвайте! — настоя тя. — Тръгвайте, човече, тръгвайте! Заминете с нея или искате да я заключите, докато тя си замине — тук тя ръгна заплашително пръст в небето — завинаги?
Мирза Саид виновно обеща да обмисли идеята.
— Какво чакаш? — извика тя тържествуващо. — Мекушавец такъв! Хамлет такъв!
Нападките на тъща му предизвикаха един от периодичните пристъпи на самопорицание, които измъчваха Мирза Саид, откакто убеди Мишал да сложи фереджето. За да се утеши, той се залови да прочете романа на Тагор „Домът и светът“, в който един заминдар убеждава жена си да излезе от пурдах, след което тя избягва с един политически агитатор в кампанията свадеши157 и заминдарът свършва мъртъв. Романът веднага го развесели, но след това подозренията му се върнаха. Беше ли искрен в причините, които изтъкна на жена си, или просто търсеше начин за разчистване на терена за своето преследване на мадоната на пеперудите, епилептичката Айша? „Някое крайбрежие — помисли си той, спомняйки си мисис Курейши с очите и на обвиняващ ястреб, — нещо чисто.“ Присъствието на тъща му, доказваше той на себе си, беше допълнително доказателство за неговата bona fide158. He беше ли окуражил положително Мишал да прати да я повикат, въпреки че отлично знаеше, че старата дебелана не можеше да го понася и ще го заподозре във всяка възможна лукавщина под слънцето? „Щях ли да бъда толкова запален да дойде, ако планирах някоя шмекерия?“, зададе си въпроса той. Но заядливите вътрешни гласове продължаваха: „Всичката тази скорошна сексология, този подновен интерес към твоята лейди съпруга, е просто пренасяне. Всъщност копнееш за своята селска проститутка да дойде и проституира с теб.“
Вината имаше за последица заминдаровото усещане, че е напълно безполезен. В неговото нещастие обидите на тъща му започнаха да изглеждат като буквалната истина. „Мекушавец“, нарече го тя и седейки в кабинета си, заобиколен от шкафове за книги, в които червеи със задоволство дъвчеха безценни санскритски текстове, подобни на които не можеха да бъдат намерени дори в националните архиви, и по- малко възвисяващите събрани съчинения на Пърси Уестърмен159, Дж. Е. Хенти160 и Дорнфорд Йейтс161, Мирза Саид призна, да, слабото ми място е, че съм мекушав. Родът беше на седем поколения й размекването продължаваше седем поколения. Той тръгна надолу по коридора, в който предците му висяха в съкрушителни позлатени рамки, и започна да съзерцава огледалото, което беше окачил на последното свободно място като напомняне, че и той един ден трябва да се изкачи на тази стена. Той беше мъж без остри ъгли и остри ръбове; дори лактите му бяха покрити с малки възглавнички от месо. В огледалото видя тънките мустаци, слабата брадичка, изцапаните с паан устни.162 Бузи, нос, чело: всичко мекушаво, мекушаво, мекушаво.
— Кой ще види нещо в тип като мен? — извика той и когато осъзна, че е бил толкова развълнуван, че е говорил на глас, разбра, че трябва да е влюбен, че се е поболял като куче от любов и че обектът на неговите чувства вече не е любещата му жена.
Тогава какъв проклет, повърхностен, ловък и самозалъгващ се тип съм аз — въздъхна той за себе си, — да се променя толкова много, толкова бързо. Заслужавам да бъда довършен без церемонии.
Но той не беше от типа, който се хвърля върху меча си. Вместо това се помота из коридорите на Перистан и твърде скоро къщата упражни магията си и го върна отново към нещо подобно на добро настроение.
Къщата: въпреки приказното си име, тя беше солидна, твърде неинтересна сграда, смятана за екзотична само заради това, че е в погрешната страна. Била е построена преди седем поколения от някой си Пероун, английски архитект, много облагодетелстван от колониалните власти, чийто единствен стил беше този на неокласическата английска земевладелска къща. През онези дни големите заминдари бяха луди по европейската архитектура. Прапрапрапрапрадядото на Саид го беше наел пет минути след като се запознал с него на приема на вицекраля, за да покаже публично, че не всички индийски мюсюлмани са подкрепяли
