— Назад! Видът ти ме ужасява! Историческият рапорт лежи в хранилището на Асфенвидон.
— Сега трябва да узная! — стенеше Йона и се доближаваше до Зукинатал. — И аз ли произхождам от Земята като Асмо?
Асмо се хвърли и я откъсна от койката-гнездо. Тя се съпротивляваше с цялата си сила, ревеше и викаше.
— Млъкни! — обърна се той заповеднически към нея. Членовете на Съвета бяха като парализирани, те не бяха в състояние да му помогнат.
— Какво ще ни кажете още за монокристала? — попита Асмо, докато напразно се мъчеше да усмири Йона.
Светлинните сигнали, с които Зукинатал отговаряше, отслабваха.
— Нещастното същество с двойнствена природа изчерпа търпението ми — преведе декодерът. — Видът й ме изтощи до непоносимост.
— Моля те, Зукинатал! — извика Асмо в заклинателен тон. — Къде се намира Асфенвидон?
Йона се държеше като обезумяла.
— Пусни ме! — крещеше тя. — Пусни ме!
— Асфенвидон — център за научна работа на фенлотите под контрола на аслотите… На най-високата точка…
От цветовете върху лентата-очи на Зукинатал беше останало само бледо, едва видимо трептене.
— Сбогом на вас, същества с вкопчващи се ръце… отвратителни на вид, но с чудесен мирис… Зукинатал отмира… изпълнена с радост, се освобождава от бремето на тялото си.
Последно проблясване на цветна светлина — главата на Зукинатал потъна в койката-гнездо.
— Витаещ, духът се изплъзва, отлита в щастливото небитие — шенеше декодерът.
Появиха се двама зермати-албиноси, покриха с пурпурночервен плащ Зукинатал и я отнесоха.
20.
Йона се облегна изтощена на рамото на Асмо. Той я хвана за ръката, дръпна я към един стол и я притисна към седалката.
— Защо не бива да знаем къде се намира Асфенвидон?
Тя се облегна назад, затвори очи и изрече обидено.
— С какъв тон само ми говориш.
— Ти ни попречи умишлено, с добре обмислено намерение.
— Изморена съм, имам нужда от спокойствие.
Другите се бяха приближили, в очите им се четеше враждебност.
— По чие нареждане действуваш? — запита Зирто, изпълнен с недоверие.
Тонда се наведе и се втренчи в лицето й.
— Защо Зукинатал те нарече същество с двойнствена природа? Говори най-сетне. Кажи ни истината!
С несигурни ръце Йона прибра косите от челото си.
— Какво искате от мене?
— Ти знаеш къде се намира Асфенвидон! — каза Уско.
— Няма понятие. Не зная нищо повече от вас.
— Не играй на нищо неподозираща! — В очите на Асмо затрептя гняв. — Колко пъти вече се опита да ме заблудиш. С любов, с конюликс, с апел към съчувствието ми. А сега стигна дотам съвсем открито да пречиш на плановете ни.
Тя премигна.
— Въобразяваш си всичко това, Асмо. Винаги съм искала да ти помогна. За благодарност ти ми отвръщаш с ругатни.
— Защо ни излъга? Маатшапията само подготвителната работа ли трябваше да извърши? Да узрее до идеята да наруши КАПИНОМА? А други да пожънат плодовете? Може би кефалоидите?
Тя си запуши ушите.
— Спри, Асмо, не мога повече да слушам тази безсмислица. Защо изведнъж станахте подозрителни? Опитах се да науча от Зукинатал нещо за миналото си. Не можете ли да разберете?
— Лъжите ти са твърде несръчни — извика Уско. — Повече няма да им се хванем.
— Ти не издържа! Тези, които ти дават поръчките, ще те изоставят в беда — каза Лука презрително. — Жалък инструмент, който захвърлят, когато спре да функционира.
— Не! — хълцаше Йона. — Не! Как можеш да казваш такива ужасни неща, Лука, как можеш да си толкова жестока?
— Знаеш, че имам право. Кажи истината, тогава може би ще имаш някакъв шанс.
— Аз не искам шанс. Искам…
Асмо й отне думата.
— Прекъсни Зеко-връзката! Някой ти дава заповеди. Това ще престане!
— Не съм в никаква връзка. Повярвайте ми, на нула съм. Опитайте.
— Прекъсни връзката!
— Как да го направя?
— Добре — той се обърна към зерматите-медици. — Зу, набавете зъболекарски инструменти.
Йона скочи.
— Какво искаш да направиш? — извика тя, изпълнена с ужас.
— Търпението ми се изчерпа.
— Моля те, почакай! Трябва да ти кажа нещо.
— Тогава говори.
— Само насаме с тебе. Другите трябва да излязат.
Надигна се бурен протест.
— Ще останем!
— …отново само трик, за да се печели време!
— Искаме да чуем какво имаш да кажеш!
— Това засяга само Асмо и мене. Ако не излезете, няма да кажа нито дума.
— Елате! — каза Лука. — Оставете ги сами!
Тя напусна терасата. Членовете на Съвета я последваха неохотно. Скоро се скриха зад близката пясъчна дюна.
Йона отново зае мястото си.
— Имам да ти направя едно предложение — гласът й звучеше делово и овладяно. Целият страх, цялата несигурност се бяха изпарили от нея. — Какво мислиш по този въпрос?
Асмо я наблюдаваше внимателно.
— Мисля, че никога не трябва да се отказва на едно предложение, преди да си разбрал какво е то.
Тя кимна с доволна усмивка.
— Само след няколко часа ще притежаваш монокристала. Но той е без стойност, докато не узнаеш къде се намира Асфенвидон. Аз бих могла да ти помогна да научиш мястото.
— Интересно — Асмо се правеше на безразличен. — И как?
Тя го изгледа самоуверено.
— Преди всичко не бива да избързваме. Ти трябва да запазиш спокойствие и да не ме насилваш. Решението е в твои ръце. Без тебе КАПИНОМА никога не може да бъде променен.
— Но и Маатшапията трябва да каже думата си във връзка с решението.
— Защо се преструваш? Отдавна си стигнал до заключението, че тази шепа фантазьори изобщо няма никакво значение. Те не могат да ти помогнат. Не могат да дадат нито съвет, нито имат какво друго да ти предложат освен брътвеж. Със слабоумници ли искаш да делиш властта?
— Тогава какво ще предложат твоите партньори, Йона?
Тя го изгледа в недоумение.
— Кои партньори? Това, което ти предлагам, произлиза само от мене и аз го казвам в твой интерес. Не
