искам да направиш ужасна грешка. Ако после ми се оплачеш, че не съм те предупредила, ще бъде късно.
— А откъде ще набавиш информация относно Асфенвидон, след като няма кой да ти я даде? В същност каква е целта ти?
Тя се приведе напред и го погледна заклинателно в очите.
— Раздели се със Зирто и Маатшапията, Асмо. Нека вземем монокристала. Когато това стане, ще науча местонахождението на Асфенвидон.
— От кого?
Усмихвайки се, тя сви рамене.
— Не питай толкова много, просто имай доверие в мен.
Той се засмя.
— Доверие? Тъкмо доверие! Колко често вече си ме лъгала. Нима си въобразяваш, че с няколко обещания можеш да ме накараш да забравя всичко? За толкова глупав ли в същност ме мислиш? — той се надигна, хвана ръката й и я издърпа от стола. — Сега искам да знам какво ти е. И ще го разбера.
— Моля те, Асмо, пусни ръката ми — каза тя изплашено. — Причиняваш ми болка.
— Дръж си устата — той я повлече със себе си.
— Защо ме измъчваш? Обещавам ти никога вече да не те срещна. Нима забрави, че съм твоята Йохана, че някога се обичахме?
— Недей да намесваш любовта! — обърна се той грубо към нея. — Ти не си Йохана. Гняв ме обзема, само като помисля за това.
— Не, Асмо — стенеше тя. — Не е моя вината, че аз…
Асмо вече не отговаряше, от безсмислената кавга му бе дошло до гуша.
Те пресякоха гребена на първата пясъчна дюна и влязоха в помещение със свод от посивели от старост дялани камъни. След няколко крачки застанаха пред дървена врата. Асмо натисна дръжката.
В същия миг Йона се отскубна, блъсна го назад и се спусна надолу през витата стълба на шахтата. В подножието на стълбата той я догони, но тя се изскубна от ръцете му като котка и побягна в залата. На пейките покрай кръглите стени бяха насядали членовете на Съвета. Те скочиха и й препречиха пътя.
Тя спря рязко, завъртя се в кръг. Държанието й напомняше страха на животно, което открива, че е заобиколено от преследвачите си.
Асмо се запъти бавно към нея. Мислеше, че всяка секунда ще скочи към лицето му със смелостта на отчаянието.
Кискащ се смях се чу от нея, усили се в пронизителен кикот, язвителен и злорад.
Асмо спря. Другите не помръдваха. Уплашени, те се бяха втренчили в Йона. А тя се смееше, смееше, по лицето й се стичаха сълзи. Смехът като че ли я изчерпа, тя загуби сили, опря се на един стълб, все още разтърсвана от психопатична веселост.
Спря асансьор, вратата се плъзна встрани. В помещението влезе зермат-медик, последван от две сестри в черни работни престилки, по-високи с цяла глава от него. Те се запътиха към Йона и хванаха ръцете й. Смехът й замря. Тя не оказа съпротива, като дете се остави да я заведат до асансьора.
Асмо застана на пътя им.
— Какви са намеренията ви?
Сестрите гледаха покрай него и мълчаха. До него изникна зерматът-медик и каза усърдно:
— Мадам Йона е болна, минхер. Ние трябва да я отведем в психоотделението. Моля, освободете ни пътя.
— Аз имам други намерения за нея. Вие и сестрите ще ни придружите.
— Но, минхер, това е…
— Млъкнете! — каза Асмо. — Знаете ли къде е зъболекарското зеко-отделение?
Лекарят кимна.
— В розовото крило.
Лицето му бе неподвижно. Ако бе на друго мнение, то успяваше да го прикрие.
Асмо даде знак на членовете на Съвета да се качат в асансьора.
Когато достигнаха розовото крило, двете сестри оградиха Йона и минаха напред. Достигнаха до лекарския кабинет през липовозелената зала за конференции, в която Асмо води първия разговор с петимата небесносини психолози.
Зад тях вратата се затвори с всмукващ звук. В помещението нахлу наситен на кислород въздух, светещите стени избледняха, от тавана се спуснаха лампиони.
— Какво искаш да направиш? — попита Лука.
— Имам въпроси към нея.
— Как смяташ, че ще научиш нещо, когато тя не отговаря?
Членовете на Съвета кимнаха и го загледаха с очакване.
— Ще отстраним нейния Зеко.
— Как? Със сила?
— Предлагаш ли нещо по-добро?
Зерматът-медик изчезна безшумно от кабинета.
Когато Асмо забеляза това, бе вече твърде късно.
Групата на Съвета мълчеше смутена. Никой досега не бе стигнал до тази мисъл. Намерението на Асмо им се струваше чудовищно посегателство върху автономността на волята.
Йона почувствува, че Съветът изпитва колебание.
— Той не бива да прави това — каза тя умолително. — Моля ви, трябва да го спрете.
— Защо да не бива? — попита Асмо.
— Защото… е нарушение спрямо КАПИНОМА. Защото…
— Когато не остава нищо друго… — отвърна той гневно, — а и моето присъствие на Астилот вече твърде много нарушава КАПИНОМА.
Лука му дойде на помощ.
— Ние знаем, тебе те манипулират, Йона. Докато притежаваш твоя Зеко, няма да кажеш истината.
Йона се готвеше да отговори. След това се поколеба и се огледа, търсейки помощ, но всички мълчаха. Очевидно и струваше много да издаде мислите си.
— Аз не мога да отстраня моя Зеко — каза накрая тя. — Ако контактът се прекъсне, ще се разпадне блокадата за нулевия сигнал.
— Та това означава… — Зирто се задъха. Изглежда, не можеше още да го схване.
— Край на биофункциите? — запита Лука невярваща.
— Невъзможно! — извика Хилко. — Та ти не си… — Думата заседна в гърлото му.
— Вие искахте да чуете истината. Да, аз съм зермат. В продължение на секунди владееше мъртва тишина.
Те стояха като вкаменени. Изведнъж Хилко издаде произителен болезнен звук, обви глава в наметката си и се свлече на пода. Това подействува като сигнал. Сега и другите се отдадоха на своята уплаха. Те ридаеха, хленчеха, хвърляха се със стеналия един връз друг и оплакваха заплашващата ги гибел. Асмо, вече свикнал с такива пристъпи, бе принуден да запази спокойствие. Той наблюдаваше Йона, която с отсъствуващо лице гледаше към тавана и чакаше истерията да затихне.
Първа се съвзе Лука. Тя разтърси Уско, който бе най-близко до нея.
— Ела на себе си! — викаше тя. — Трябва да вземем решение! Все още не всичко е загубено.
Уско си скубеше брадата.
— Всичко е загубено. Тя е зермат! Нима не разбираш? Може и ти да си. Вече не съществува сигурност!
— Какво да правим? — вайкаше се Тонда. — Ние сме безсилни! Никога няма да разберем истината. Вижте го, чудовището мълчи! А ако й отстраним Зеко, тя ще бъде унищожена!
Лука се обърна към Зирто, сграбчи раменете му.
— Кажи ти нещо! Накарай ги да млъкнат! Или и ти си загубил разсъдъка си?
Зирто отпусна ръцете си, с които бе закрил лице, и се огледа объркан. Когато видя Лука и Асмо, които го гледаха спокойно, той възвърна самообладанието си.
