миналото. Коя бе причината?
— В коя година живеем?
— По този въпрос електронната памет не дава информация.
— Защо? Нима той не е разрешен?
— Всякакви въпроси са разрешени. Когато на някой от тях не може да се даде отговор, то причината е в икономическата му неефективност.
— Кой решава кое е ефективно?
— КАПИНОМА.
— Е, добре — въздъхна Асмо. — А как се подхожда с летоброенето?
— За обществото времето не е от значение, следователно и летоброенето.
— Защо?
— Времето е движение, промяна. Еквивалентността е табу, гласи точка втора на КАПИНОМА, а това означава — равновесието не бива да бъде нарушавано.
— Тогава сигурно не е известно и кога е станала Еманципацията?
— Не е.
— Може би тя е вид революция?
— Електронната памет е в състояние да определи това понятие само физически.
— Революция — каза Асмо търпеливо — означава коренна промяна в обществените съотношения на властта.
— Еманципацията трябва да се разбира в смисъл на освобождаване.
Това звучеше подозрително.
— Кой кого е освободил? Как са протекли нещата?
— Относно историческия ход на Еманципацията електронната памет не съдържа информация.
— Разбира се, почти забравих. Ще поставя въпроса по друг начин — допринесли ли са дафотилите поне малко за собственото си освобождаване?
— Не.
— Но нали те използуват облагите от Еманципацията?
— КАПИНОМА им гарантира господството на Астилот.
— Аха. А какво означава Астилот?
— Планета на аслотите. Асмо поклати глава.
— Планета на аслотите? Те пък кои са? Мислех, че дафотилите владеят планетата.
— Аслотите произхождат от заличеното време. Преди Еманципацията те са се оттеглили в резерват, който е недостъпен.
В него се оформи едно предположение. Никое разумно същество без причина не заличава опита на миналото, освен ако не иска да скрие нещо. Ако успееше да установи какво се пазеше в тайна, по всяка вероятност би разбрал нещо и за себе си. Не можеше да е случайност, че и неговото минало бе „заличено“. Някаква причина, някакво намерение се криеха зад това. Вероятно бе дафотилите да се управляваха от аслотите и само привидно да владееха планетата. Ако това бе така, то аслотите бяха тези, в чийто интерес бе да заличат миналото и да спрат времето. Разбира се, че това бе твърде вероятно.
Зарадван от това свое прозрение, той удари по облегалката на стола. Може би и аз съм жертва на някаква манипулация — продължи той в мислите си. — Но само да открия, че някой се кани да си послужи с мене, в мое лице ще се натъкне на страшно неудобен партньор.
Изсмя се, изпълнен със злоба. След миг разтърси глава и си призна, че бе стигнал твърде далеч в усърдието си. Все още малко знаеше за този свят, първо трябваше да се огледа във всички посоки, да събере факти, да поговори с дафотилите. Сега, когато имаше задача пред себе си, се почувствува по-добре. Стана му ясно, че при тези обстоятелства Йохана не можеше да знае нищо или почти нищо за своето минало.
Отново се обърна към Зем:
— Какви методи се прилагат за заличаване на паметта?
— Такива не са известни.
— Може би при мене са използувани опиати.
— КАПИНОМА забранява употребата им.
— А изключено ли е все пак да са ги използувани?
— Напълно. Зерматите-медици се намират под пълен контрол.
— А извън Психодом?
— КАПИНОМА важи за цялата планета, изключения не съществуват.
— Да не би по време на космически полет да съм попаднал в свръхсилно електромагнитно поле?
— Никога не сме предприемали космически полети.
— Защо лъжеш? — гневно изкрещя Асмо. — Аз много добре си спомням за един космически полет с Йохана…
От съседния стол скочи господин, облечен в шарено късо яке и панталони до колената, и се спаси с бягство.
— На този пък какво му стана?
— Навярно е загубил ума и дума от поведението ни.
— Как така? Та какво е то?
— Не е прието да се говори на глас по време на употреба на Зеко, достатъчно е да се зекира.
— Какво, моля?
— Да зекираш означава да мислиш с желание да споделяш.
— Да мислиш с желание да споделяш? — Асмо се опита да отдели мислите си от въпросите, които искаше да постави на Зем. Стори му се необичайно, но с учудване установи, че това е възможно. Трябваше само волевият акт, който обикновено задвижва говорния апарат, да се трансформира в заповед за предаване към зеко. В началото още няколко пъти щеше да се обърка, но — каза си той — всичко е въпрос на тренировки.
— Къде ни прекъснаха? — той се опита да зекира. Не му се удаваше съвсем добре и се подпомагаше с шепнене.
— Космически полет с Йохана.
— Правилно. Как стигаш до твърдението, че никога не съм предприемал космически полет?
— Космосът е табу. Единственото изключение са дежурните станции на петте луни на Астилот.
— Следователно съществуват космически полети. Безспорен факт е, че аз… Един момент! Какво каза? Колко луни има Астилот?
— Пет.
Минаха няколко секунди докато Асмо схване смисъла на отговора. Пет луни! Значи той не се намираше на Земята! Намираше се на чужда планета, в чужда слънчева система!
Отпусна се в стола, зарови глава в ръцете си и се замисли. Учуди се, че новата обстановка го уплаши по-малко, отколкото бе очаквал. Все пак живееше сред хора. На външен вид те бяха като него, езикът им бе близък. И разликата във времето между предишния и сегашния му живот не можеше да бъде голяма. Но как бе попаднал на тази планета?
— Абсолютно съм сигурен — каза той на Зем, — че не съм роден на Астилот. Как съм попаднал тук? Това е, което бих искал да зная.
— Няма обяснение. Астилот никога не е бил в контакт с други планети.
Защо отричаха истината? Какъв смисъл имаше? Нима искаха да го доведат до лудост? В главата му бушуваха хиляди противоречиви мисли. Може би всичко бе един идиотски сън и когато се събуди, щеше спокойно да лежи в леглото си? Удари се по челото един път и после още един — сънят не прекъсна. Седеше под палми в лежащ стол на червени и бели карета. И изобщо къде се намираше леглото, в което би могъл да се събуди? Къде беше живял преди да загуби паметта си? Но стига с тази глупост! Само още няколко минути и окончателно ще се побърка.
Затвори очи. „Трябва да стоя тихо. Да дишам спокойно и дълбоко. И без паника.“ Настойчивите въпроси постепенно освободиха мозъка му. Не мина много време и той забеляза, че червата му куркат от глад. „Ето на — каза си с облекчение, — яденето винаги помага да си възстановиш душевното равновесие.“
