— Твоето изобретение. Твоето холографско изобретение — системата „Киберзвезди“, която си изобретил. Онази, която снощи ми демонстрира.
— Аз?!
Боби Бой направи физиономия, която казваше: „Карай, после ще ти обясня всичко“, без всъщност той да го казва.
— О — сепна се Ръсел. — Онова изобретение.
— Да, онова изобретение. И как обсъждахме приложенията му, и кого да вземем за режисьор на тоя филм, който ще е най-големият блокбастър на всички времена. Като не броим продължението му, разбира се. И как ти предложи господин Фъджпакър за режисьор.
— О — рече Ръсел. Много тихо „о“ при това, един вид тихо като стенание „о“. Не беше предлагал нищо подобно. Макар наистина да си спомняше как бе приказвал на Боби Бой колко много искал да помогне на господин Фъджпакър.
— И сега всички празнуваме.
— Да — съгласи се Ръсел, — така си е.
— А аз наистина искам да ти благодаря — обади се русокосата красавица зад бара.
— Наистина ли? — Ръсел се опита да фокусира поглед върху нея и при следващия опит успя без никакви усилия.
— Защото ми даде главната роля — винаги съм искала да се снимам в киното.
Ръсел хвърли поглед към Боби Бой, който вдигна вежди и чаша.
— Наздраве — рече Боби Бой.
— Искаш ли шампанско, Ръсел? — попита барманката.
— Не — отвърна Ръсел. — Само минерална вода „Перие“. И сандвич.
— Веднага — прекрасната барманка се усмихна на Ръсел с такава усмивка, че взе да го пари навсякъде. По най-приятен начин.
Боби Бой набута лукавата си малка устица току до ухото на Ръсел.
— Недей да ми благодариш сега — прошушна му той.
— Е — усмихна се Франк и тупна Ръсел по гърба. — Реквизитор! Прекрасно!
— Реквизитор? — попита Ръсел.
— Много ти благодаря — рече му Франк. — За това, че отново ме направи реквизитор. Ще е също като едно време в „Пайнууд“. Тия твои холограми пушат ли? Защото наистина много бих искал да запаля цигарата на Мерилин Монро.
— Сигурен съм, че това може да се уреди.
— Голям джентълмен си ти — обади се Морган и взе да го тупа там, където не го тупаше Франк. По гърба де, нищо лично. — Повишение.
— Повишение ли?
— Ами сега аз отговарям за „Емпориум“ — управител съм. Сега Франк ще бъде реквизитор на филма.
— О, да, вярно.
— „Перие“ и сандвичи, Ръсел — Джули тикна в ръката на Ръсел чаша и бутна пред него великолепно блюдо със сандвичи. — Ако искаш още нещо, само ми свирни. Свирни ми, а? Като в оня филм.
— „Да имаш и да нямаш“ — обади се Франк. — Лорен Бъкол, веднъж й спрях такси.
— Сигурен ли си, че не си карал таксито? — попита старият Ърнест. — Приказваш съвсем като някой смотан таксиджия.
Ръсел отпи от минералната си вода.
— Я чакайте — възкликна той изведнъж. — Господин Фъджпакър е режисьорът, Морган управлява компанията, Франк е реквизитор, Боби Бой…
— Играе главната роля — обади се Боби Бой, — че какво друго?
— Че какво друго, точно така. Ами аз какво правя тогава във всичкото това?
— Продуцираш — отвърна Боби Бой. — Ти си продуцентът.
— О — възкликна Ръсел. — Продуцентът. Това наистина е много важна работа, нали?
— Кажи-речи, по-важна не може да има.
— Освен тази на режисьора — обади се Ърнест. — Но пък режисьорът никога не би могъл да режисира, ако продуцентът не продуцира.
— Е — рече Ръсел. — Значи това си го бива и е важно, нали така?
— Прав си — изтъкна Ърнест. — Толкова си прав. Гений такъв.
Отново вдигнаха чаши и изпяха още един стих от „Той наш другар е и добър, и весел“. Същият като първия. Все едно „Той наш другар е и добър, и весел“ има само един стих. И припевът, разбира се, който е „И всички ние го твърдим“.
— Благодаря — рече Ръсел. — Много благодаря.
— Не, ние ти благодарим — казаха „всички ние“.
— Ъ-ъ, Боби Бой? — обади се Ръсел, докато пиеше минерална вода и дъвчеше сандвич, който съдържаше прясна шунка. — Какво точно прави продуцентът?
— Намира парите за филма.
— О, значи това прави.
— Това прави.
— И как го прави? Как точно?
— Намира спонсори, които да инвестират във филма. Един вид купуват акции. После те получават процент от печалбите. Би трябвало да е абсолютно просто като фасул, като се има предвид онова, което ще предложим ние. Я кажи за снощи, а? Ти и Елвис, а? Какъв дует!
— О, да, за Елвис бях забравил.
— Значи това ще правиш. Ти си герой, Ръсел — сега Боби Бой говореше с доверителен тон, което ще рече шепнешком. — Оставих на тебе да обереш всички лаври. Ами не можех да им кажа истината, нали? Те никога нямаше да ми повярват, но по този начин ще стане — показах видеозаписите на Ърнест и той се нави. Това ще спаси и неговата компания, и работата на всекиго от нас. В процеса на което ще забогатеем. Ти си герой.
— Герой — Ръсел се ухили. — Много ти благодаря. Герой, да бе. Леле-мале.
— Ето на — рече Боби Бой. — Заслужаваш го, успя.
— Страшно ти благодаря.
— Няма проблеми.
— Тъй, тъй. Виж какво, Боби Бой. Само едно нещо. Като продуцент всичко е на моя отговорност, нали? Искам да кажа, филмът не може да бъде заснет, освен ако аз не намеря парите, нали?
— Точно така.
— И колко пари трябва да намеря аз?
Боби Бой се поглади по дългата мършава брадичка.
— Към четирийсет милиона лири трябва да стигнат.
Щом Ръсел се строполи, тълпата един вид се разцепи. Но после се насъбраха около него и всичките имаха угрижен вид. Много угрижен вид — в края на краищата той беше продуцентът.
— Добре ли си, Ръсел? — промълвиха те. — Кажи нещо, добре ли си, Ръсел?
11
ПАРИТЕ — ТЕ ВЪРТЯТ СВЕТА, ВТОРИ ДУБЪЛ
Управителят в банката на Ръсел го огледа през стъклата за далечни разстояния на бифокалните си очила.
— Четирийсет милиона лири, казваш? — рече той.
— Плюс-минус — отвърна Ръсел. — Още не сме го изчислили в подробности.
— Разбрах. — Банковият управител извади лист хартия, който в занаята наричат „бюлетин“, и плъзна поглед нагоре-надолу по него. — В сметката си имаш хиляда сто и една лири — посочи той. — Всъщност тази сума доста лесно се запомня.
— Цял живот съм ги спестявал. Да купя на мама ескалатор. Почти съм ги събрал.
