Най-страхотното шоу в космоса

— Това е теорията, че Земята е куха. Приятелят ми Саймън има една книга на тази тема. Теорията съществува от векове и според нея във вътрешността на нашата планета живеят други същества.

— Обаче ти не вярваш в нея, нали?

Реймънд поклати глава.

— Разбира се, че не вярвам.

— И защо?

— Защото това са куп глупости. — Тук Реймънд му смигна. — Въпреки че мога да ти разкажа една друга работа за учени, които очевидно са били руснаци. Те направили експеримент в Сибир. Пробили със сонда на дълбочина двадесет и три мили. Сондата хлътнала в някаква кухина и те спуснали в дупката микрофон, завързан за много дълго въже. Никога няма да се сетиш какво са чули.

— Да не би да са писъците на хиляди Души, обречени на вечна агония?

— А-а, значи си чувал за това?

— Да. Наистина ужасни крясъци.

— Ъ?

— Нека се върнем на теорията на Симес. Как ще го приемеш, ако ти кажа, че планетата Земя се състои от две концентрични сфери, че едната е вместена в другата и че на повърхността и на двете има разумен живот?

— Ще кажа, че това са куп глупости — каза Реймънд.

— Обаче е истина.

— Ами, изобщо не е вярно.

— Напротив, вярно е.

— Не е.

— Е.

— Не е — каза Реймънд. — Не, не и не. Повярвай ми, професоре, ако под повърхността на Земята живееха други същества, досега да сме ги открили. Както и отворите на полюсите. Няма друг свят под този, в който живеем.

— Ти си съвършено прав. — Професор Мерлин пак се усмихна. — Защото другият свят се намира над този, в който ти живееш.

— Я пак?

— Ти си този, който живее във вътрешността на Земята. Над главата ти съществува друг свят. Всъщност намира се на около десет мили над твоя.

— Не, не и не. — Реймънд заклати главата си, над която нямаше друг свят. — Това вече са абсолютни глупости. Виж какво, когато застана в градината си и вдигна глава, не виждам долнището на някакъв друг свят над мен. Виждам небето.

— Това е едно илюзорно небе.

— Сутрин имам Слънцето, а през нощта Луната. — Реймънд засвирука припева на популярна песен, но не можа да си спомни кои я изпълнява. — Виждам Слънцето и Луната, и звездите — каза той.

— Не, не ги виждаш.

— Виждам ги.

— Не ги виждаш.

— Виждам ги пък — каза Реймънд и се изплези.

— Я да слушаш! — Професор Мерлин вдигна ръце. В тона му прозвучаха железни нотки. — Ще ти обясня веднъж и няма да повтарям. Едва когато свърша, ще ти бъде позволено да задаваш въпроси. Ясно ли е? Схващаш ли? Чат ли си? Светна ли? Разбираш ли какво ти говоря?

Реймънд кимна.

— Не е нужно да викаш — каза той.

— Съвършено вярно. — Шоуменът изпъна жилетката си и оправи верижката на часовника си. — Професор Прометей Мерлин ще изнесе кратка лекция, озаглавена „Истинската история на човечеството“.

— Прометей?

— Млък!

— Извинявам се.

— Следва „Истинската история на човечеството“. Слушай внимателно, ако обичаш. — Реймънд седна с изправен гръб. — Разумният живот на Земята е започнал върху външната сфера на планетата много-много отдавна. Човешкият род еволюирал, както обикновено става с биологичните видове, и формирал общество. Изучил и описал всяко кътче на планетата. И открил отворите при полюсите. Първите изследователи минали през отвора на Северния полюс в балони, пълни с горещ въздух, и открили вътрешния свят. Един сумрачен свят, в който властвали чудовища от дълбините. Динозаври. Светът, в който по-късно си се родил и ти, Реймънд. Разбира се, по онова време там било тъмно и влажно и условията не били подходящи за поддържането на човешки живот. През полярните дупки не прониквала достатъчно светлина. Имало нужда от добро осветление.

Разбира се, изминали много векове, преди да се развият технологиите, посредством които станало възможно конструирането на изкуственото слънце, миниатюрната луна и светлинните ефекти, имитиращи отрупано със звезди и планети небе, които виждаш днес. „Горните“ искали да създадат долу истински рай и затова се постарали да направят точно копие на небесните селения. Това наистина е гениално инженерно постижение. Сигурен съм, че ще се съгласиш с мен. Извънредно е убедително.

Реймънд въздъхна и погледна отегчено към тавана.

— И как се задейства цялата тази работа? — попита той.

Професор Мерлин сви рамене.

— Не знам. Но действа.

— Глупости — каза Реймънд (такива не му минаваха).

— Млък!

— Извинявам се.

— Така. И тъй значи, вече било възможно да се колонизира долният свят. Обаче правителството, което управлявало по онова време, било стигнало до банкрут при строежа на изкуственото слънце, луната и т.н. Но очаквало да направи огромно състояние от милионите желаещи да си купят земя там долу. Обаче уви. За изненада на управляващите никой не искал да се мести долу. Защото, като си помислиш, кой би искал да живее във вътрешността на планетата? Може да се случи парчетии от външната сфера да ти паднат върху главата. Както и става, естествено. Наричате ги метеорити. А изкуственото слънце може да се поврежда понякога и да настъпи пълен мрак…

— Което ние, без съмнение, наричаме „слънчево затъмнение“ — каза Реймънд с възможно най- саркастичния си тон.

— Млъквай най-сетне!

— Много се извинявам.

— Тогава какво можело да направи правителството?

Реймънд вдигна ръка.

— Какво има? — попита професорът.

— Нека отгатна. Те са направили точно това, което сме направили и ние, когато сме изпратили затворниците си в Австралия. Изритали са всичките си престъпници на каторга във вътрешния свят.

— Ти си въплъщение на точността, стари ми приятелю. Точно тъй са постъпили. Вътрешният свят бил богат на минерални ресурси, така че спекулантите си го присвоили и се възползвали от робския труд на престъпниците, които копаели в мините, обработвали земята и какво ли още не.

Реймънд отново погледна отегчено към тавана.

— Както можеш да си представиш, тези първи „заселници“ били грубички момчета и в техните среди не били разпространени дискусиите, посветени на опазване на местната жива природа. Така че…

— Нека аз, нека аз! — Реймънд отново вдигна ръка.

— Добре, давай — каза с досада професорът.

— Обзалагам се, че вследствие на безогледното ловуване те изтребили динозаврите.

— Анджък. Точно туй направили. От тогава до днес историята на вътрешния свят се развила по начин,