Най-страхотното шоу в космоса

много подобен на описания във вашите книги. Единственото изключение е, че от нея е заличено всичко, отнасящо се за горния свят.

— Чакай, чакай — Реймънд размаха ръце. — Виждам една-две пукнатини в тази теория.

— Така ли? — професорът наистина беше изненадан.

— Да. Например, защо днес никой не знае нищо за съществуването на горния свят?

— Но те знаят, скъпи ми Реймънд. Управляващите знаят. Знаят онези, чиято работа е да поддържат мита, че космическото пространство е безвъздушен вакуум. Онези, които контролират населението. Онези, които ръководят междупланетната търговия с „Джорджовци“ и печелят от нея. Онези, които държат човечеството в неведение.

— Какво, да нямаш предвид министър-председатели, президенти и тям подобни?

— Това е световна конспирация, чиито отровни пипала са проникнали до всяко кътче на вътрешния свят.

— Тц. — Реймънд тръсна глава. — Ако управляващите знаеха, че над главите ни съществува друг свят, всички щяха да искат да отидат да живеят там.

— Те така изправят, младежо. Постоянно.

— Тц. — Реймънд отново тръсна глава. — Не съм чувал президентът на САЩ да изчезва за няколко месеца всяка година.

— Този президент ли имаш предвид? — професор Мерлин посочи към мястото, където допреди малко бе седяла Зефир…

— Господин президент, — каза Реймънд — как се озовахте тук? О, разбирам! Вие не сте тук! Искам да кажа… Дяволите да го вземат!

— Доколкото ми е известно — продължи шоуменът, като броеше на красивите си пръсти, — досега ролята на настоящия президент е била изпълнявана най-малко от четирима души от външния свят, които работят на смени. Никой от онези долу не може да долови разликата, защото външно те са абсолютно еднакви.

— Те са сред нас — каза Реймънд.

— И ни продават като храна. Вършили са го в продължение на векове, още откакто са започнали да търгуват с останалите планети. Сега лицензът за тази търговия се държи от Уран.

— Абдула измамника.

— Абдула е пират. Най-безскрупулният от всички.

Реймънд отново се зачеса по главата. Големият въпрос — а това наистина, бе голям въпрос — беше дали имаше някаква истина във всичко това. Онова за Абдула със сигурност беше вярно. Ами това с подмените на президентите? Би могло да бъде направено. Но светът, в който беше живял, да е всъщност един вътрешен свят — това все още му се струваше прекалено.

— Мога ли да я видя? — попита Реймънд.

— Какво да видиш, сладки мой?

— Земята. Отвън. Външната й обвивка и дупките на полюсите. През телескоп или нещо подобно.

— То се знае. — Професор Мерлин извади тънък меден телескоп от горния джоб на редингота си. — Помислих си, че е възможно да предявиш подобно искане. Мушни таз джаджа през онзи илюминатор там.

— Кое през какво да мушна?

— Ей това през онова там. — Професор Мерлин посочи и Реймънд различи въпросния илюминатор. Беше включен в една еротична фреска на стената. Въпреки че беше забавно, все пак беше някак си нескромно, меко казано.

Реймънд се извини, стана от масата и отиде до въпросния дръзко разположен илюминатор, погледна през телескопа и го фокусира. После възкликна:

— Брей да му се не види! Там наистина се вижда голяма синя планета с дупка на полюса.

— Сега вече му стана ясно — каза професор Мерлин.

Реймънд се върна при масата. Подаде телескопа на професора и отново си намести задника на стола.

— На планетата ми има дупка — каза Реймънд. — Дупка.

— Сигурно си малко шокиран.

— Малко шокиран? — Реймънд зарови лице в ръцете си.

— Може би имаш още въпроси, които би желал да зададеш?

— Още въпроси? — Реймънд изрови лицето си от ръцете си. — Да, имам един-два.

— Тогава питай, гостенино на трапезата ми.

— Добре — поде Реймънд. — Да приемем, че повярвам на това, което току-що видях (а мисля, че наистина вярвам). Кажи ми обаче едно нещо. От коя Земя си ти? От вътрешната или от външната?

— От вътрешната, като теб. Аз и циркът ми бяхме отвлечени по прищявката на един владетел, който живее в един много Далечен Изток. Щяхме да завършим дните си в тенджерата, ако не беше прекрасната Зефир. — Професор Мерлин се поклони на въпросната красавица. — Ние си „присвоихме“ този кораб и успяхме да избягаме. Сега странстваме от планета на планета с фалшиви документи, представяме се за „горни земляни“ и спасяваме хора там, където можем. Събираме доброволци за нашата благородна кауза.

— Тази ваша кауза е да водите война срещу „горните“, нали?

— Това е наш дълг. Търговията с човешки същества трябва да бъде спряна. А и не бива да се позволява да се приложат на практика плановете, които сега кроят „горните“.

— И какви са тези планове?

— Планове за справяне със замърсяването.

— Пак нещо не разбирам — каза Реймъйд.

— Замърсяването. — Професор Мерлин си пощипна носа. — Онова, дето идва от вътрешния свят. Пушеците, газовете и всичко останало. Къде мислиш, че отиват?

— Ами, винаги съм си мислил, че отиват в атмосферата и се замотават някъде из нея. Но предполагам, че греша.

— Наистина грешиш. Те преминават през отворите на полюсите и замърсяват горния свят. А на него това вече му писна. Неговият владетел — един зъл деспот — е решил да се вземат най-драстични мерки: т.е. вътрешният свят да бъде екологично анихилиран.

— Екологично какво?

— Да бъде анихилиран. Унищожен. Планът предвижда да се изключи изкуственото слънце и да се запушат дупките на полюсите. Да се циментират. Да се запечатат. Никакъв въздух да не минава през тях!

— Какво? — Реймънд се отпусна назад на стола си. — Но ако го направят, това би означавало…

— Би означавало, че последният останал жив на вътрешната Земя ще е онзи, който може да задържи дъха си най-дълго. Вероятно някой ловец на бисери.

— Това не е смешно! — Реймънд стовари юмруците си на масата.

— Нямах намерение да прозвучи смешно. Ловците на бисери наистина могат да задържат дъха си за дълго време. Някога имах такъв човек в цирка. Той успяваше да се измъкне жив от легендарната цистерна с вода на Худини. Задържаше дъха си и пиеше, докато се измъкне. Обаче, доколкото си спомням, накрая много надебеля и вече не можеше да си изпълнява номера.

— Престани! — Реймънд повиши тон й още веднъж стана единственият от присъстващите, чийто глас се чуваше. — Трябва веднага да действаме. Да предприемем решителни мерки. Да поведем армия срещу коварните „горни земляни“. Да вдигнем във въздуха циментовите им съоръжения. За мен ще е чест да служа на тази благородна кауза.

— Знаех си, че ще постъпиш тъй, добри ми господине. Просто си знаех.

— Ала да се завладее цяла една планета… Предизвикателството си го бива. Колко хиляди души си събрал досега?

Професор Мерлин се почеса по брадичката.

— Колко хиляди ли казваш?