беше дрогиран.“
— Копелето му мръсно! — каза Саймън.
— Да не би да си спомнихте, сър?
— Е, добре. Бях с Реймънд онзи ден вечерта. Но Реймънд няма значение. Да забравим за него. Нека да говорим за жената.
— Искате да си признаете чистосърдечно за жената, така ли, сър? — Инспекторът наплюнчи пак върха на молива. — Да имате да ми заемете една острилка?
— Не.
— Моля да ме извините, но на какво отговорихте с „не“: на въпроса за жената или на въпроса за острилката?
— Просто ми кажете как се казва тя — примоли се Саймън. — Това е всичко, което искам да зная.
— Искате да кажете, че изобщо не сте я попитал за името й? Та вие сте прекарал цялата вечер в нейната компания. — Той пак си прелисти бележника. — Ето какво казва Анди, съдържателят на „Веселите градинари“: „Той веднага се залепи за нея. Похарчи парите на Реймънд. Успя да я напие и след това двамата излязоха заедно. Това беше последният път, когато я видях жива.“ Разполагам и с показанията на не по-малко от петима души, които са си разхождали кучетата късно вечерта и които твърдят, че са ви видели да се забавлявате заедно с младата жена в камиона на господин Хилсейвайс. Там ли я пречукахте, сър? Както и всички останали?
— Както кои всички останали?
— Хайде, хайде, сър. Защо не си признаете направо? От години на бюрото ми се трупат досиета на неразрешени случаи с безследно изчезнали. Къде сте заровил труповете им, сър? В землището ли?
— Никакви трупове не съм заравял. — Саймън взе да го избива пот.
— Нали знаете, че след време ги намираме? Този път малко сте се престарал, защото сте преорал целия район.
— Стоп! — каза Саймън. — Спрете, моля, и ме изслушайте! Не съм убивал никого, нито съм заравял нечии трупове. Правите ужасна грешка. Реймънд е жив и е добре. По дяволите! Мога да ви кажа точно къде се намира сега, в момента. Трябва само да направя справка.
— Да не би да имате предвид да го изровите, сър? — Тъпият молив отново влезе в действие.
— Казах „да направя справка“. Чухте ме много добре.
— Значи признавате, че имате специална документация, в която са заведени всички данни за жертвите ви. — Инспекторът погледна бележника си. — Да не би да си ги записвате, защото страдате от кратковременна загуба на паметта като Бостънския удушвач?
— Не страдам от кратковременна загуба на паметта. — Саймън размаха заканително юмруци.
— Трябва да ви предупредя, сър, че знам как да използвам този молив.
— Добре, де. — Саймън мушна юмруците си в джобовете.
— Мога ли да погледна тази ваша документация?
— Не — каза Саймън. — Невъзможно.
— Тц, тц, тц. — Инспекторът заклати глава и над дясното му ухо паднаха още кичури. — А аз си мислех, че ще ни улесните. Спомняте ли си, когато ви казах, че ще извършим арест, и вие отвърнахте, цитирам: „Камък ще ми падне от сърцето…“
— Да — отговори Саймън. — Но нямах предвид…
— О, значи си спомняте, че сте го казал, така ли? Значи през цялото време сте лъгал, че страдате от кратковременна загуба на паметта?
—
— Според съпругата на викария носите в портфейла си медицинско удостоверение, което твърди това. Мога ли да ви помоля да си изпразните джобовете, за да изясним веднага въпроса?
— Ако не ми представите заповед за обиск, тази работа няма да стане.
— Саймън… — инспекторът произнесе фамилното му име, — арестувам ви по подозрение в масови убийства. Не е нужно да казвате каквото и да било. Но всичко, което кажете, ще…
— Не! — Саймън изкара юмруците си от джобовете.
— Внимавайте, че виждате ли този молив, сър!
— Не, чакайте! Аз съм невинен по всички тези обвинения. Горе имам една книга, която ще докаже, че казвам истината. Не исках да ви я показвам. Не исках никой да я вижда, но…
— Да не би да е малко зловеща, а, сър? Надявам се да не е подвързана с човешка кожа или нещо подобно?
— Не, разбира се, че не. — Саймън зарови лице в ръцете си.
— Жалко. Но продължавайте. Казвате, че имате книга, която ще докаже вашата невинност. Между другото, мога ли да запитам кой е авторът? Да не сте вие? А може би дядо Господ? Чувате ли гласове, сър? Да не би дядо Господ да ви я е диктувал?
— Господ? — попита Саймън. — Без съмнение. Ако ми позволите да отида и да я взема, може да си я прочетете сам. Вероятно дори и за вас се споменава в нея. Искрено се надявам да е така.
— Ъ? Сър?
Саймън беше вече до вратата.
— Да? — попита той.
— Сър, вие намеквате, че аз, един блюстител на реда, трябва да пусна вас, един сериен убиец, който си е направил самопризнание и когото, без съмнение, печатът скоро ще нарече „Касапинът от Бремфийлд“, да отидете горе в стаята си и да донесете една книга, която според вас ви е била продиктувана от дядо Господ?
— Ще ни отнеме само минутка — каза Саймън. — Пък и без това задната врата се пази от полицай на пост.
— Вървете тогава, сър. Донесете книгата.
— Благодаря ви. Ще я донеса.
Саймън се качи в спалнята, сложи си якето, взе биографията на Реймънд и я мушна под мишница. После отиде на пръсти в банята, измъкна се през прозореца, спусна се по водосточната тръба и за пореден път си плю на петите.
12
— Тъй — каза Реймънд. Наля си една водка, гаврътна я и си наля още една. — Тъй, тъй, тъй. — Вдигна чашата си за наздравица с професора. — Тъй.
— Защо непрекъснато повтаря това „тъй“? — обърна се професор Мерлин към Зефир.
Красивата жена сви раменете, които бе заела от Шърли, продавачката в магазина за обувки. Така й беше по-лесно, отколкото да му отговори.
— Тъй — професор Мерлин се ухили на Реймънд. — Значи тъй, а?
— Искам да кажа: тъй де, ще го направя. О’кей. Значи имате само мен. Нямам големи шансове срещу цяла една планета, за която не знам абсолютно нищо. Всъщност, нямам никакви шансове. Но това все пак е някакво начало.
— Браво, мон Армани. — Професорът засука мустаците си. — Това наистина е начало. За съжаление, също така е и край. Обаче аз винаги съм казвал, че добре сапунисаната брада е наполовина избръсната.
— Какво искаш да кажеш с това „край“?
— Боя се, че времето ни изтича. Остават ни представления единствено на Сатурн. Оттам трябва бързешката да се върнем на Земята. Безотлагателно, на пълна пара, с абракадабра и без да се мотаем по пътя.
— Така е — каза Зефир и хвърли такава усмивка на Реймънд, че направо му се разтрепериха краката. — „Горните“ възнамеряват да започнат запечатването на полярните отвори до края на тази седмица. Ако
