— Там долу! Там долу! — Реймънд посочи там долу. — Това е професорът, яхнал слона. Всъщност, това са всички, яхнали слона.
— Тогава дръж се здраво, защото се спускаме.
Трак, трак, трак — чу се шум от перката на хеликоптер.
— Погледнете натам! — викна пилотът. — Корабът се спуска, за да прибере цирка. Открийте огън! Стреляйте по всичко и по всички!
— Погледнете нагоре! — Лейди Алострел посочи нагоре. — Идва „Саламандър“.
Циркаджиите радостно закрещяха и заръкомахаха.
Реймънд погледна в огледалото за задно виждане на кораба.
— Зад нас се приближават хеликоптери. Какво ще правим?
— Вземи кормилото, ако обичаш, Реймънд, и ни спусни надолу.
— Аз да взема кормилото? Просто така?
— Да, просто така. Побързай!
— Тогава сигурно имаш нещо предвид? — Реймънд хвана кормилото и пак видя, че Зефир е изчезнала. — Тази жена идва и си отива когато си поиска.
Фю-ю-ю! — профуча една ракета „въздух-въздух“. Тя прелетя над палубата, размина се на сантиметри с командната кабина и отпраши в далечината, където падна върху будката на пазача при портала на двореца. Направи я на пух и прах. Не е честно, но така се развиха нещата.
— Много е вълнуващо — каза Реймънд. — Въпреки че е доста страшничко, когато си въвлечен лично. — Той завъртя кормилото и корабът доста страшничко се спусна право надолу към пристанището.
Вътре в трюма беше големият, чисто нов камион от тържището, чиято ръчна спирачка Реймънд най- безотговорно беше забравил да дръпне. Камионът се изтърколи напред и се блъсна в предната напречна преграда на кораба (каквото и да означава това).
— Ето тук, долу! — ръкомахаха циркаджиите. Реймънд им махна в отговор. „Как се действа с това нещо? — запита се той. — На тази страна ли да завъртя, или на другата?“
Той завъртя руля по посокана часовниковата стрелка и това имаше много опасни последици.
Чисто новият голям камион се изтърколи обратно в трюма и удари задницата си в другата разделителна стена на морския съд (напречна преграда).
Трак, трак, трак — тракаха перките на хеликоптера.
Дан-дан-дан — се носеше откъм хеликоптерните оръдия.
— Скрийте се зад слона! — извика Аквафагоцит, когато снарядите започнаха да избухват по улицата.
— Виж го ти! Да се скрият зад слона! — Джъмбо размаха хобота си от възмущение. — Този неверник ме мисли за чувал с пясък. Никога не съм виждал такова нахалство.
Трак, трак, трак.
Дан-дан-дан.
Пжжжт — направи Реймънд, когато завъртя рязко руля и взе остър завои.
Бум-тряс — чисто новият голям камион се обърна с трясък и разсипа товара си.
— Нещо се повреди. — Реймънд се стовари върху руля. „Саламандър“ започна да пада с шеметна бързина надолу.
— Завърти руля обратно! Завърти обратно! — извика професор Мерлин, когато видя, че големият кораб почти закри небето.
— Въртя обратно. — Реймънд завъртя обратно колкото му позволиха силите. Корабът потрепери и рязко спря във въздуха. А първият от двата приближаващи се бойни хеликоптери се удари в кърмата му и експлодира.
— О, господи! — възкликна Реймънд.
Вторият хеликоптер се приближи и откри огън по командната кабина.
— Леле-мале! — измърмори Реймънд, намерил укритие на пода.
— Ооох! Аааагх! Оууууу! и т.н. — се разнесе откъм циркаджиите долу, когато горящи парчета от първия хеликоптер се посипаха по улицата.
— Не го правя както трябва — въздъхна Реймънд. — Я да опитам да го придвижа напред и после вляво.
Напред и после вляво.
Големият кораб се втурна напред, а след това направи ляв завой.
— Назад! Назад! — развика се пилотът на хеликоптера. — Тоя се опитва да прави таран, назад.
— А мога да опитам да върна назад, после малко вдясно — каза си Реймънд.
Назад и малко вдясно.
— Дръпнете назад, отново идва право срещу нас.
— Дали пък да не се спусна малко надолу, после малко вляво, леко нагоре и…
— Катапултирам! — извика пилотът на хеликоптера и в този момент параходът „Саламандър“ се удари в него: малко надолу, после малко вляво, леко нагоре и край с хеликоптера.
Последва втора голяма експлозия.
И другият хеликоптер беше ликвидиран.
— Нагоре, надолу, встрани и в кръг. Ето, хванах му цаката. — Реймънд въртеше руля ту вляво, ту вдясно. Големият презокеански параход ту се вдигаше, ту се гмуркаше, ту завиваше рязко.
Беше огромен кораб и беше по-правилно да се спуска малко по-бавно. Доста по-бавно. Значително по- бавно.
Много, много по-бавно.
— Пазете се от вратите! — Реймънд се вкопчи в руля. — Приземява се. Леле боже!
Ама само как помете цялата редица магазини.
Гледката си заслужаваше.
Много прах и падащи парчетии.
Святкащи електрически проводници.
Хукнали презглава циркаджии.
Нестихваща дандания.
Още по-голям хаос.
Последва ужасното стържене при триенето на корпуса в земята.
Още няколко експлозии.
Още хаос.
Внезапна пълна тишина.
И тогава…
— Божичко! — изграчи Реймънд и се срути в безчувствена купчина. — Май че потопих кораба.
19
Саймън се събуди без обичайния си вроден оптимизъм, с който обикновено посрещаше настъпващия ден. Освен всичко друго имаше ужасно главоболие. Много по-силно от което и да било преди изпитано. Предположи, че е в резултат на конската доза барбитурати, с които го бяха натъпкали миналата нощ.
Последните часове от нея бяха протекли твърде неприятно за Саймън. Груби ръце се бяха стоварили върху чувствителната му особа. Безцеремонно му бяха свалили якето. Вероломно му бяха надянали кожен намордник. А след това… О, след това дойде и голямата инжекция.
А после… Божичко, Божичко, Господи Божичко.
После настъпи онзи ужасен миг.
Мигът, в който го хвърлиха в килията на участъка.
Какво пък му е толкова ужасното, ще кажете вие. В края на краищата, всекиму се е случвало по едно или друго време да попадне в участъкова килия. Нали така? Да, така е. Но тук става въпрос за другите обитатели на килията и за това какво сториха те на Саймън.
Да! Точно за ТОВА!
Саймън си спомни заключителните думи на инспектор С’Мърт, казани с голямо злорадство: „Тук те чака
