— Телфорд го е изпратил заедно с друг гангстер в Нюкасъл.
— Човек с криминални наклонности, предпочита да е в движение. Да се надяваме все пак, че ще се застои там. Познавам го като садист без задръжки, истински ужас за всеки нормален човек — без преувеличение. Може би заради това Телфорд го е поднесъл на някой друг: Кърлежът трудно се поддава на контрол. Предполагам, че Телфорд го е пробвал като наемен убиец, Кърлежът не се е оказал подходящ и Телфорд го е изритал от близкото си обкръжение.
— Какво убийство имаш предвид?
— В Еър. Трябва да е било… чакай да помисля… преди четири години, може би. Много наркотици, по- голяма част от тях се разпределят в клуб за танци, не си спомням името му. Не знам какво точно се е случило: може би провал на сделка, може би тъп опит за измама. Каквото и да е било, извън клуба става убийство: някакъв тип остава с половин лице — другата половина е била отнесена вероятно от сатър.
— И полицията реши, че Кърлежът е зад тая история, така ли?
— Разбира се, той имаше алиби, а свидетелите от местопрестъплението, изглежда, бяха масово пострадали от някаква епидемия на временна слепота. Истински заговор.
Нападение с нож пред нощен клуб. Ребус почука замислено с писалка по бюрото си.
— Интересно как се е измъкнал убиецът.
— С мотоциклет. Кърлежът обича мотоциклетите — задължителният шлем е чудесна маскировка.
— Напоследък тук стана нещо подобно. Мотоциклетист нападна наркотърговец пред един от нощните клубове на Телфорд, но уби един от биячите там.
И Кафърти бе заявил, че няма пръст в тая история.
— След като Кърлежът е в Нюкасъл, както казваш…
Да-а — и не се помръдва оттам, изплашен до смърт дори от мисълта да се появи на север. Предупреден от Таравич. Защото Единбург е прекалено опасен… някои могат да го разпознаят.
— Знаеш ли на какво разстояние е Нюкасъл?
— Май на около два часа.
— Едно голямо нищо за добър мотоциклетист. Нещо друго?
— Телфорд пробва Кърлежа и във фургона, но той се провали и там.
— Какъв фургон?
— За сладолед.
Ребус едва не изтърва слушалката.
— Обясни.
— Лесна работа: момчетата на Телфорд продаваха наркотици от фургон за сладолед. Помежду си ги наричаха „специалните от пет лири“. Подаваш банкнота от пет фунта и получаваш вафлена фунийка за сладолед с пластмасово пликче вътре.
Ребус благодари на Хонигън и прекъсна връзката. „Специалните от пет лири“: господин Сладкия и неговите клиенти със страст към сладоледа през всички сезони на годината и по всяко време. И къде се закотвяше Сладкия обикновено през деня? Близо до някое училище! А през нощта е вечно присъствие пред някой от нощните клубове на Телфорд! Специалитетът от пет лири в менюто, Телфорд прибира печалбата си. Новият „Мерцедес“: съдбоносната грешка на Сладкия. Дори за бавните мозъци на хората на Телфорд не е било трудно да схванат, че техният човек ги мами. И Телфорд решава да превърне господин Сладкия в един добър урок.
Разпръснатите парченца от пъзела постепенно лягаха по местата си. Ребус подхвърли химикалка, хвана я и набра друг номер — този път в Нюкасъл.
— Радвам се, че те чувам отново — звънна гласът на Мириам Кенуърти. — Някаква следа от оная млада жена?
— Появи се тук.
— Страхотно.
— До дясното рамо на господин Розовия.
— А-а-а… Не било чак толкова страхотно. Питах се къде ли е отишъл.
— Той едва ли е тук, за да разглежда забележителностите на града.
— Страхувам се, че си прав.
— Заради това те безпокоя.
— М-м-м?
— Чудя се дали между него и атаките с мачете има нещо общо.
— Мачете ли каза? Чакай да помисля… — Настъпи тишина, часовникът взе да отброява прилежно минута след минута и той реши, че линията е прекъснала, когато тя се обади отново. — Тази дума ми напомни нещо. Искам да направя една компютърна справка. — Понесоха се слаби звуци от леко тракане по компютърна клавиатура. Ребус хапеше нетърпеливо долната си устна, едва не си пусна кръв. — Мили Боже, оказах се права! — възкликна възбудено Мириам. — Преди около година е имало сблъсък между враждуващи банди за някакъв имот, такава е поне официалната версия. Истинската причина обаче бе публична тайна: всеки знаеше, че битката е била за територия и наркотици.
— А където става въпрос за наркотици, там е и Таравич, нали?
— Тогава се понесе слух, че и неговите хора са участвали.
— А те използват мачете, така ли е?
— Само един от тях: Патрик Кенет Мойниан, известен надлъж и нашир като Пи Кей.
— Можеш ли да ми го опишеш?
— Ще ти изпратя по факса снимката му. Но междувременно ще ти подам някои данни: висок, едър, къдрава черна коса, черна брада.
Нямаше такъв човек в свитата на Таравич. Двама от най-добрите биячи на Розовия бяха оставени в Нюкасъл в името на безопасността. Ребус вписа Пи Кей като един от нападателите в Пейсли — Кафърти пак остана на чисто.
— Благодаря ти, Мириам. Слушай, за онзи слух…
— Напомни ми.
— Според него Телфорд снабдява Таравич с дрога, а не обратното. Изскочи ли нещо по въпроса?
— Проследихме Розовия и хората му. Две прескачания до континента, но и двамата се върнаха чисти.
— Погрешна схема, така ли?
— И това ни принуди да преразгледаме постановката си.
— Но кой тогава е снабдителят на Телфорд?
— Много бързаш — не сме стигнали още чак дотам.
— Е, благодаря ти отново…
— Хей, не прекъсвай връзката: за какво става въпрос?
— Утринна зора. Успешен ден, Мириам.
Ребус излезе, взе нова чаша кафе и го подслади механично — забеляза грешката си едва когато го преполови. Таравич нападаше Телфорд. Телфорд обвиняваше Кафърти. Предизвиканата война ще унищожи Кафърти и ще отслаби Телфорд. После последният ще осъществи нахлуването при „Маклейн“, но ще го предадат.
И Таравич ще запълни получената празнина. Ето какъв им е планът. Блусбрейкърс: „Двойно пресичане“. Страхотно: насъскай двама съперници един срещу друг и изчакай касапницата да приключи.
Ребус още не бе наясно само каква ще е печалбата. Трябва да е нещо голямо, да си заслужава усилията. Шушне се, че Таравич не купува наркотици от Лондон, а от Шотландия. От Томи Телфорд.
Какво знаеше Телфорд? Какво правеше доставката му на наркотици толкова ценна? Имаше ли нещо общо с „Маклейн“? Ребус купи още едно кафе и не усети как го изпи, гарнирано с три таблетки парацетамол. Измъчваше го познатото усещане, че главата му се пръска. Върна се на бюрото и се опита безуспешно да се свърже с Клейвърхаус. Обади се на пейджъра му и Клейвърхаус реагира почти веднага.
— Във фургона съм — обяви той.
— Трябва да ти съобщя нещо.
— Давай.
Ребус искаше да знае първо какво става — искаше да получи информацията в движение.
