— За Сакиджи Шода.
— Аз не съм пращал нищо — вероятно е работа на шефа ми.
— Питам се на какво се базира интересът ви.
— Инспекторе, аз съм специалист по „воры в законе“9.
— Това изяснява нещата.
Морган се смееше, доволен от хрумването си.
— „Крадци в границите на закона“. Тоест мафията.
— Имате предвид руската мафия, улучих ли?
— Бинго!
— Ще трябва да ми помогнете малко. Къде е връзката с…
— Защо искате да знаете?
Ребус отпи от глътка кафе.
— Тук имаме известни притеснения с Якудза. Засега жертвата е само една. Предполагам, че Шода е шеф на убития.
— И сега го подлагате на нещо като неофициална проверка или какво?
— В Шотландия не се правят този тип проверки.
— Грешка на езика — извинявайте.
— Работата е там, че тук се подвизава и руски гангстер. Носи се приказка, че не е руснак, а чеченец.
— Имате предвид Джейк Таравич, нали?
— Чували сте за него, така ли?
— Това ми е работата, драги.
— Във всеки случай с Якудза и чеченци в града…
— Ясно: кошмарен сценарий. Добре, м-м-м… Дайте ми номера си, ще се обадя след пет минути, става ли? Трябва първо да събера някои факти.
Ребус му даде номера и изчака търпеливо десет минути.
— Проверявахте ме, нали? — запита той с вдигането на слушалката.
— Налага се да внимаваме. Излъгахте, че сте в Шотландския отдел за криминални разследвания.
— Съвсем дребна лъжа: аз съм плътно зад тях като професионалист. Имате ли нещо съществено за казване?
Морган пое дълбоко дъх.
— От дълго време преследваме много мръсни пари по целия свят. Бившата Съветска Азия сега е най- големият доставчик в света на суров опиум. А където има наркотици, има и нужда от пране на пари.
— И тези пари си проправят път в Англия, така ли?
— Както и навсякъде другаде. Компании в Лондон, частни банки в Гърнзи, парите проникват по всички посоки и с всяка операция стават все по-чисти и по-чисти. Всички се натискат да въртят бизнес с руснаците.
— Защо?
— Защото от тях се печели. Русия е един огромен базар. Имаш нужда от оръжие, стоки-менте, пари, фалшиви паспорти, дори пластична хирургия? Ще ги намериш в Русия. Границите са отворени, съществуват летища, известни на много малко хора. Идеално за целите ти, нали?
— Ако съм от международната мафия.
— Точно така. Руската мафия се свързва със сицилианските си братовчеди, с Камората, с кого ли не. Мога да продължавам в този дух с часове. Английските негодници ходят на пазар там. Всички са влюбени в руснаците.
— А сега те са тук.
— Да, така е. Нахлули са в охранителния и своднически бизнес, в търговията с наркотици.
Проститутки, дрога: територия на Розовия и на Телфорд.
— Има ли доказателства за връзки с Якудза?
— Аз лично не знам.
— Но ако се преместят в Англия…
— Ще се опитат да овладеят контрола върху търговията с наркотици и проституцията. Ще перат усърдно пари.
Разработени са множество начини за пране на пари: чрез законни дейности, например разни клубове, чрез обмяна на мръсни пари срещу чипове за залагане в заведения като „Морвена“.
Ребус знаеше вече, че Якудза имат слабост към незаконен внос на произведения на изкуството в Япония. Разполагаше с информация, че Розовият е направил първите си удари с контрабандно изнасяне на икони от Русия. Не беше трудно да се съберат двете информации и да се направи нужната връзка.
А после прибави към уравнението и Томи Телфорд.
Имаха ли нужда от операцията с „Маклейн“? Не звучеше логично — за какво им е? Защо тогава Томи Телфорд я движи така енергично? Имаше само две възможни обяснения: едната, заради чистата демонстрация на сила, а втората — защото те са му наредили. Някакъв ритуал за приемане. Ако иска да играе с големите момчета, трябва да им докаже на какво е способен. Трябва да разчисти Кафърти и да превърне във факт най-големия грабеж в шотландската криминална история.
Изведнъж Ребус видя ярка светлинка в тунела.
Не беше предвидено Телфорд да успее. Предвидено беше да се провали.
Якудза и Таравич крояха номер на Телфорд!
Вкарваха го в клопка, защото той притежаваше нещо, което силно искаха: солидна доставка на наркотици, едно царство, което ги мамеше с блясъка си и трептеше в нетърпеливо очакване да бъде изтръгнато от ръцете му. Мириам Кенуърти беше споменала за слуха, че наркотиците се отправят на юг от Шотландия. Което означаваше, че Телфорд разполага със стабилен източник, и никой нямаше информация за него.
Когато разчистят Кафърти, няма да има сериозна конкуренция. Хората от Якудза ще разполагат със своя база в Англия — стабилна, почтена, надеждна. Заводът за електроника ще е съвършено прикритие — дори ще пере и пари. Откъдето и да се погледне, Телфорд не пасваше на уравнението — той беше като нула, която можеше спокойно да се зачеркне.
Ребус го искаше точно така… само че не на посочената цена.
— Благодаря за помощта. — Забеляза, че Хоган беше престанал да слуша и седеше, вторачен в пространството. Ребус върна слушалката на място. — Съжалявам, че те обезпокоих.
Хоган замига бързо.
— Не, ти не си причината. Просто се сетих за нещо.
— За какво?
— Хубавеца. Взех го за жена.
— Едва ли си първият, успокой се.
— Точно това имах предвид.
— Май не разбирам за какво говориш.
— В ресторанта… Линц и младата жена. — Хоган сви рамене. — Вероятно греша.
Сега Ребус схвана мисълта му.
— Смяташ, че са говорили за бизнес?
Хоган кимна.
— Хубавецът отговаря за проститутките на Телфорд.
— И проявява личен интерес към скъпи модели. Струва си да се опита, Боби.
— Какво да направя — да го привикам ли тук?
— Разбира се. Натисни за ресторанта. Предизвикай го — кажи му, че разполагаш със сигурно разпознаване. Изчакай да видиш как ще реагира.
— Предлагаш номера, който изиграхме с Колхун. Хубавецът ще отрече.
— Което не означава, че не е така. — Ребус го потупа по рамото.
— Какво изскочи от телефонния ти разговор?
— Какво ли? — Ребус погледна набързо надрасканите бележки.
