подкрепите. Разбирам ви, но защо не разберете и нас. Какви са нашите шансове в тази професия, когато тя е решила да се движи с такива темпове. Тройката отсега е нейна. Това са последни опити да се вкара някое друго момиче, преди да е станала недосегаема. Ще мине време, ще вземе и ансамбъла. А ние? Аз имам надеждата, че имам талант за треньорска работа. За какво ще ми послужи този талант? Не мога да я изпреваря. Не съм по-силна от нея. Но има нещо и в мене. За какво ще ми е, щом е ясно, че тройката, че шесторката ще бъдат все Нешкини момичета.
Защо не се опитате да разберете и нас, казва Ирина. Опитвам се. Мисля, че ги разбирам и въпреки това не разбирам ожесточението, с което искат да спънат Нешка, да й пречат. Надяват ли се наистина, че ще успеят, че ще я накарат да се откаже, че ще се умори и предаде. И после, ако все пак успеят, дават ли си сметка, какво означава това, за техния спорт.
То е въпрос на съществуване, казва Ирина. Добре, ако я нямаше Нешка, те щяха да се борят помежду си, за да вкарат в тройката, в шестицата свои гимнастички. Това е наистина шанс да имаш реална цел, да я гониш. Но Нешка я има. Какво могат да направят. Колкото и да й пречат, тя ще върви нагоре с нейните си темпове и само тя може да върне българската слава в този спорт. Това им е абсолютно ясно. За какво са им шансовете, ако ще изпращаме на европейски и световни първенства посредствени гимнастички. Не виждат ли, че в Мадрид Нешка им показва момиче като Илиана и стига едва до шесто място, защото СССР имат Галима Шугурова и Ирина Дерюгина. Домакините са се постарали тяхната Сузана Мендисабъл да вземе също медал. Към медала са се устремили и чехословашката прима Даниела Бошанска и бившата световна шампионка Кармен Ришар, които си поделят четвърто-пето място. Къде да застане Илиана? Къде по-напред, като е такава борба вече за престиж на школи. България имаше три пъти абсолютната световна шампионка. Трудно се преглъща. Сега вече я няма и Шишманова, която придаваше все пак друга стойност на българските претенции…
Защо не им е ясно на тези жени, че им трябва само Нешка с нейна си силна тройка, без противопоставяне, за да се пробие отново към върха. Защо не им е ясно, че трябва да й помагат с всички сили, не да й пречат. Ясно им е. Но къде може да се сравнява разумът с чувствата… Бюрото на федерацията обявява регламента за определяне на тройката, която ще ни представя на световното първенство в Лондон. Осем контролни състезания ще решат състава. Справедливо на пръв поглед, няма къде да се атакува един такъв регламент. Само че треньорките от спортната гимнастика предупреждават — осем, това е прекалено много. Ние и с три се скапваме. Нашите гимнастици се изчерпват в контролните, успокояват се, че са попаднали в отбора и на световното първенство не може да ги познаеш, играят вяло, колкото да отбият номера.
Нешка не се безпокои, че нейните гимнастички ще се успокоят, като попаднат вече в отбора. Не в това е бедата. Страхува се от обстановката на тези контролни състезания, от съдийски пристрастия, които наистина могат да изведат от равновесие момичетата. Нея поне я изваждат. Всяко контролно е предшествано от болки в стомаха, някакво ненормално кръвно налягане, за което не знае ниско ли е или високо, от подкосяване на краката и завършва с криза, при която се чувства напълно изчерпана. Като се погледнат протоколите, няма никакво основание за тревога. Няма нито едно контролно състезание, на което Светла, Кристина или която и да с друга от друг отбор да е изпреварила Валя, Илиана, Анелия, Лили… Общият сбор от оценките също дава категорична преднина на нейните момичета. Тогава защо? Заради непрекъснатото толериране на състезателките, които не са от нейния отбор. Достатъчно е да не изпускат уредите, за да хвърчат оценките нагоре. Да, но те изпускат. Непрекъснато грешат. Явно не са подготвени добре. А освен това Нешка открива нещо съвършено ново за нея — не всеки издържа и на толериране. Някога е смятала, че ако знаеш, че те подкрепят, играеш по-спокойно, по-уверено. Ако се чувстваш като подгонен звяр, започваш съвсем естествено да трепериш. Само че сега нейните момичета се стягат и играят все по-уверено, все по-силно, въпреки че виждат каква е обстановката на тези контролни състезания, докато съперничките им все повече грешат. Това наблюдение идва по-късно едва когато всичко е завършило, като обобщение. Сега за всяко контролно — треперене.
Ето какво е записвала в дневника си по онова време:
19. III. 1979 г. Болна съм. С температура. Детето също. А трябва да се вдигна и да отида на това контролно. Какво ме кара да се подчиня на тази недостойна игра. Амбиция? Не. Стремеж към слава? Не. Мисля, че е отговорността пред децата. Няма да издържат без мене на тази обстановка. А моето дете?
18. IV. 1979 г. Всичко мина. Толкова нерви, толкова напрежение, толкова долни страсти се развихриха срещу мене. Казват, че човек, който се страхува, издава някаква особена миризма, която кучетата усещат и го нападат. Изглежда, и аз излъчвам нещо, което кара мързеливци, некадърници, мижитурки да ме нападат. Груба съм. Не бях такава. Това не е същността ми. Остра съм. Не умея да подслаждам истината. Силна съм. Превъзхождам ги дори с това, че мога да кажа истината, че смея да я кажа, че се боря сама срещу всички.
Изморих се, а щом вече не мога да плача, това означава, че не вярвам.
След всички контролни — 1. Валентина Ганева, 2. Илиана Раева, 3. Анелия Раленкова, 4. Лили Игнатова, 5. Светла Колчевска, 6. Тереза Карнич, 7. Кристина Гюрова… Убедителна разлика при всички комбинации, при всички машинации. Как издържат тези деца? Дано не стане с тях това, което стана с Валя. Бореше се и побеждаваше, а когато победи, грохна психически. Свърши се. Милата Валя. Ще мога ли да я вдигна отново, да я накарам да вярва? Как, като аз вече не вярвам. Това, което направиха с нея, е нечовешко. Откъде намира сили това дете, толкова нежно, толкова чисто! Защо събира толкова омраза? Може би защото само тя прилича в играта си на мене.
Ето че след като всичко свърши, в бюрото на федерацията ми казват, че наистина те са приели този регламент, но сега виждат, че не е трябвало да се правят толкова контролни. Грешка било. Но сега, щом съм си осигурила да имам две в тройката, с които да се боря за медали, защо да не отстъпя мястото на третата на гимнастичка от ЦСКА. Как така! За тях третата е просто трета. Какво значи трета? Няма ли да отиваме с възможно най-силните гимнастички, които имаме? И после аз не съм си осигурила двете места в тройката, а цялата тройка и четвъртата, резервата. Как не могат да разберат, че сега ни трябва само силна тройка, единна, монолитна, бойка, не разбита команда? Наистина ли не разбират?
Много пъти си казвах — край, това е последно. А сега? Ще се боря, ще успея, в това съм сигурна, но нещо се пречупи в мене. Не вярвам, че на света има справедливост. Не вярвам, не вярвам, не вярвам! Иска ми се да изляза и да крещя, и да вия от болка. Гледам ги тези жени срещу мене. Някои от тях биха ме убили в момента, ако им обещаят, че няма да ги съдят. Тежко ми е…
Ако можеха да надникнат в дневника й в онези дни! И без това основното обвинение срещу Нешка по онова време беше, че никого не слуша, че си прави каквото си иска, въпреки че нищо друго не си правеше освен да подготвя силния си отбор, да го прави все по-силен. И сега, на този етап, още когато не можаха да ги пречупят във всички тези контролни и поне веднъж да вклинят някоя от своите претендентки, намираха, че е опърничава, несговорчива, неотстъпчива, като не се съгласява да отстъпи сама и доброволно третото място, за да си нямат излишни разправии. Как щяла да погледне децата, как по-нататък ще им говори за справедливост! Като че не е ясно на всички — тези деца я боготворят. Каквото и да им каже, ще го приемат, но не иска. Конфликтна си е още от първия ден, в който се е появила в техния спорт…
Не могат да я убедят. Налагат й го. Вместо Анелия Раленкова — Кристина Гюрова…
Нямаше нужда да я убиват. Убиха й момичето на световното първенство в Лондон. Това, което бяха направили с Нешка в Хавана, сега се повтаряше с Валя. Само че никой не твърдеше, че е настъпила лентата. Силно игра Валя и в слабия поток, в който играеше, нейното 9,1 беше най-високата оценка. Но беше ясно, че това момиче вече няма никакви шансове да се бори за титли и медали.
Нешка не очакваше нищо добро. Знаеше, че сега, като срещнат колежките си от други страни, българските специалистки говорят колко е силна Кристина, какви нови съчетания има, колко мащабна, амплитудна гимнастичка е. Тя не може да каже, че говорят против Валя. Такова нещо никой не може да каже, защото не може да се докаже. Но самото премълчаване е вече присъда. Има си някои свои закони състезанието по художествена гимнастика. То не е само играта на гимнастичките. Вървят жените, срещат се по фоайетата на хотела, по коктейли и всяка хвали примата от своя отбор и така привлича вниманието, гледа да запомнят повече хора името на най-добрата гимнастичка… Един малко сложен ритуал. Сложен и хлъзгав.
По-късно, когато Нешка остана само със своите си гимнастички, идваха да я питат постоянно — Неше, за коя да говорим? Нешка избухваше — за никоя! Ако непременно ви трябва да говорите, казвайте, че
