надежда.
Е да, ама може ли да бъде наистина безкраен празникът? Няма такова нещо. Нешка трябва да преживее болката от още едно оттегляне. Никой не знае какво изпитва при тази мисъл само — това момиче няма да играе повече! Преболедува оттеглянето на Валя и Тереза. Беше обидена, че й го наложиха и трябваше да се признае за победена. Повече наистина нищо не мога да направя за тях. Ако мога, ще се боря…
Сега това момиче, което нямаше повече да играе, беше Илиана Раева. Не, за нея може много още да направи. В Илиана има още много заряд. Нешка вижда композиции за нея поне за още три големи състезания. Илиана твърди, че не може да издържи на тежките натоварвания.
Всъщност не може да издържи на мисълта, че ще дойде още едно състезание и отново друга ще е първа. Тази мисъл направо я изважда от равновесие. Не може да понася само като си го представи.
Нешка се успокоява с надеждата, че Илиана може да стане добра треньорка. В незнайното време на своето оттегляне тя вижда едно от нейните момичета, което ще я замести, едно, което няма да се задоволява с малкото, ще търси категоричните, ярките победи и ще има силите да ги отстоява. А тя ще помага. Коя ще е тази бъдеща голяма треньорка? Не може да се каже. Бъдещето ще покаже, но на нея й се иска да е някоя от тези големи гимнастички. Не е вярно, че шампионките не могат да бъдат големи треньорки. Галениците на съдбата, тези, които са получавали повече даром, не могат. Нейните не са галеници. Борили са се, отрудени, изстрадани са им победите. Някоя непременно трябва да я наследи. Нека всяка опита.
След четири месеца Илиана се връща и Нешка е така щастлива, че в първия момент не обръща внимание на възраженията и протестите, с които се посреща това завръщане. И защо наистина ще протестират? На турнира за Световната купа с друга гимнастичка вместо Илиана ние не можем да отидем. Значи две вместо три. Такъв е регламентът. Няма логика в този протест. Нямало да се справи. Дванайсет килограма трябвало да смъква, да наваксва пропуснатото в четири месеца… Ами ако не успее? Нешка просто няма да я пусне на състезанието, ще я подготвя за световното първенство. Е, точно това не искат от федерацията. Вече са решили, че в Страсбург трябва да замине Даниела Грънчарова. След дълги колебания дават и Даниела да я подготвя Нешка. Подготвя я. Прави всичко възможно за това момиче, което я трогва с трудолюбието и упоритостта си. От всяко момиче ли може да направи шампионка Робева? Почти от всяко. Но ако не й пречат. Тук се пречи с нетърпение, с бързане, с противопоставяне. Нешка изчакваше всяко от своите момичета да узрее за победата, налагаше го по международни турнири, извайваше го внимателно, грижливо. Илиана наваксва за два месеца пропуснатото в четири. Страшно трудно. Даниела не може за година да навакса пропуснатото в годините.
Обвиняват Нешка — нали сега тя готви Даниела, защо да не стане шампионка? Защо не й направи композиции като на Лили, като на Анелия? Ами те, композициите, се правят според гимнастичката. Тя и на Анелия не прави композиции като на Лили и на Лили — като на Анелия. Едната може едно, другата друго. Не искат да видят колко далече е Даниела от двете момичета. Не искат да видят, че е далече и от Диляна. Мислят, че връщането на Илиана им пречи…
Не може да им обясни всичко това. Ще тръгнат едни приказки — тя не обича Даниела, не й вярва, няма нищо да направи. Няма да е вярно. Иска много нещо точно за Даниела да направи. Иска да им докаже възможностите си точно тук. Амбицирана е. Иска да докаже и предимствата на трудолюбието и упоритостта. Трябва да й дадат време. Трябва да проявят търпение, защото шампионките не никнат като гъби. Това поне трябва да са разбрали…
Не иска нищо да обяснява. Научила се е да мълчи. Работи и мълчи. Илиана е отново в дома й — на „лагер“. Двете гладуват. Работят. Лили Игнатова е неузнаваема. Пета в Ставангер. Не може да го понесе и избива в луди тренировки. Анелия става все по-зряла гимнастичка. Диляна — ненаситна на игра. Не обича само черната работа по отработването на детайлите. Нешка е в някаква творческа жажда и творческа мощ. По това време прави 54 постановки на композиции, които бележат нов връх в художествената гимнастика. Ново, ново, ново! Подкрепена от един силен екип, вдъхновен, амбициран, търсещ.
Музикалният съпровод на композициите на българките винаги е привличал вниманието. И с пълния синхрон на музика и движение, и със силата си, и с това, като че ли е създаден точно за това момиче, точно за този уред, точно за тази композиция. То не е само защото Нешка дълго търси. Умее да намира. Дарба! Искрица божия някаква. Специалистите спорят каква музика. Класическа или естрадна? Може би фолклор? Не искат да приемат оркестровото изпълнение.
Нешка воюва за оркестъра отдавна, още като състезателка. Какво богатство — тихата мечтателност на цигулката, извънземната дълбочина на арфата, покъртителният драматизъм на кларнета, скритата страст на китарата, дивите ритми на барабаните… Как може да се лишаваме от всичко това. Защо?… Записала си го е в треньорския дневник. Мечтата за оркестров съпровод не я напуска, но тъй като е забранено, търси силата на единия инструмент. Най-напред на най-богатия — на пианото, после и на другите. Нека хората чуят как в техния спорт може да звучи цигулката, китарата, обоят, хармониката, тъпанът, кларнетът. Колко различно настроение носят!
Това по-късно. Сега за Белград и Страсбург е все още само пианото. Търси музика, която ще разтърси двете зали, ще очарова, ще покори публиката в двата града. Търси вечното, което вълнува във всички времена, във всички географски ширини, и онова, което за всеки народ си е само негово, обичано, свято. Търси това, което вълнува в днешния ден, и гледа да не е така преходно, че да е остаряло до дните на състезанието. Това, което ще е най-почувствано от момичето, което ще се подеме от трибуните.
В началото, когато се появих с една композиция по музика на Бетховен, арбитърката на лента Валентина Батаен събра цяла конференция, за да ми се забрани такова „кощунство“, а сега Бетховен звучи в нашата зала на всяко състезание, казва Нешка. Страхуват се в техническия комитет от оркестровия съпровод, защото ето какво станало в спортната гимнастика — приели го и сега диско, та диско. Нека да има и диско! Това са млади хора — тези на килима и другите в залата. Харесва им диското, но треньорките по художествена гимнастика ще проявят достатъчно вкус, та да не поставят и дванайсетте си композиции по дискомузика. В спортната гимнастика имат по едно съчетание на земя и може да се получи такава неприятна изненада на някое състезание. При нас няма такава опасност. А и преобладаващото мнозинство от треньорките в нашия спорт действително имат висока музикална култура.
На едно сравнително високо равнище на музикалния съпровод композициите на Нешка Робева винаги са се отличавали с особена сила. Ще минат години, а тези, които обичат художествената гимнастика, ще си спомнят композициите на Илиана Раева по „Лунната соната“ с топка, по „Зорбас“ с лента, по „Спартак“ с обръч, по „Лебедово езеро“ с бухалки; на Анелия по „Ах, този джаз“ с бухалки, по „Лятно време“ с топка, по „Болеро“ с лента; на Диляна по „Токата и фуга“ с топка, по „Танц със саби“ с обръч, по Моцарт и Елвис Пресли с бухалки; на Лили по „Кармен“ с бухалки, по „Бръмбарът“ и музиката от „Кабаре“ с лента.
Ще минат години, а хората ще си спомнят композициите, ще звучи музиката с тях, ще си спомнят победите на тези момичета и това, че те са се откроявали ярко във всяко състезание.
Нешка ще си ги спомня някога. Сега няма време за спомени. Иска да забрави вчерашното, да се отърси от него, да не й се намесва в днешната работа. Ново, ново, ново? Да не си спомня старото, за да бъдат нови, зашеметяващи, изненадващи на следващото състезание. Само към някоя музика ще се върне от време на време, за да направи своята сензация. Да се види колко различно може да изглежда това „Лебедово езеро“ с бухалките на Илиана и после с обръча на Лили. За да се види как може да изглежда „Болерото“ на Равел след лентата на Анелия сега в… Не, още не е решила коя от малките ще има честта да играе на тази изключителна музика, но тя отново се върти на грамофона…
Животът на Нешка много прилича на живота на селянина. Оран, сеитба, плевене, страх от градушки и суши, отглеждане и жътва. Както животът на селянина и нейният е разделен на сезони. Търсене на музика, на нови елементи — търсене на семената. После постановката — сеитбата. После отработването на детайлите. Борбата с плевелите и болестите по нивята ли е най-тежкото време на селянина? Борбата с рутината, нежеланието да се видят грешките ли е най-тежкото Нешкино време?
Понякога Илиана се сърди. И как пък вижда всяка дреболийка, ама и най-най-мъничката, и най- нищожната. И как пък веднъж не можа да премълчи. Играя блестящо, всички казват — божествено, а тя — кракът ти при шенето увисна. Увисна, вярно е, ама защо не вижда, че съм страхотна (както казват хората, не го казвам аз), ами „кракът ти увисна“!
