контролира посредством кристала, повече нямаше да може да отбягва въпросите й или да извърта отговорите си. Ако тя го попиташе нещо, щеше да бъде задължен да й казва истината. Никога не би позволил подобно нещо на една простосмъртна, защото с всяко късче истина, което й даваше, той щеше да й отстъпва и частица от душата си. Магьосникът предаваше душата си единствено на вещицата, избрана да бъде другар в живота му и независимо какво щеше да се случи между него и Ариел, той никога нямаше да я избере за свой спътник. Никога!
Но решителността му започна да се пропуква, когато Ариел вдигна изпълнените си със сълзи очи към него и жално прошепна:
— Лусиен, моля те, помогни ми! Освободи ме от нея.
Не бе нужно да пита от какво трябва да я освобождава, тъй като чувстваше силата, с която страстта струи през нея и почувства, че се разкъсва на две. Ако в очите й нямаше сълзи, може би щеше да успее да си тръгне. Но сълзи имаше и това я правеше толкова уязвима. Обзе го всеобятното желание да я защити. Лусиен разбра, че няма да може да я остави да страда по този начин.
„Но ти не можеш да й дадеш такава власт над тебе!“
Но още докато спореше със себе си, той наведе глава към нея. В миг, в който устните им се сляха, Лусиен си помисли: „Дръж кристала, Ариел, и ми покажи какво искаш.“
Ариел помнеше много целувки, но никога досега една целувка не бе предизвиквала в нея такъв трепет, както тази на Лусиен. Щом той се приближи към нея и се отпусна до нея на леглото, езикът му се промуши между устните й, търсейки вход към устата й. Ариел го прие с нетърпение. Лусиен потърси езика й и го призова на чувствен дуел, който я накара да се притисне към него с такова силно желание, че беше колкото плашещо, толкова и възбуждащо.
— О, Боже, Лусиен! — прошепна тя, като се освободи от целувката му и отново трескаво посегна към ризата му. Така силно го желаеше, че бе готова ако се наложи да разкъса дрехите му.
Лусиен хвана ръцете й и ги обви около кристала. Като положи дланта си върху ръцете й, той поднови целувките си, мушкайки езика си в устата й. Сега Ариел вече усещаше не своята, а неговата страст. Чувстваше мекотата на устата си през допира на езика му, чувстваше вълнението от нападенията и париранията на своя език. Когато Лусиен притисна бедрата си към нея, тя почувства как топлината на тялото й го облива с горещи вълни от удоволствие, които се стичат в слабините му, докато накрая той стана толкова твърд, че Ариел простена от желанието му.
— Лусиен, моля те! — изпъшка тя, като дръпна ръце от кристала и обхвана раменете му.
„Какво искаш, Ариел?“
— Теб! — извика тя. — Теб! Теб!!!
Очите му заблестяха. Той разтвори бедрата й и като коленичи между тях, съблече ризата си. Ариел прекара език по устните си и протегна ръка, за да погали гърдите му, наслаждавайки се на допира до къдравите, тъмни и косми и на чувственото напрягане на гръдните му мускули при докосването й. Бавно, предизвикателно, тя прекара пръст надолу, към тясната пътечка от косъмчета, които изчезваха под колана на джинсите му. Лусиен рязко пое въздух, щом тя игриво подръпна токата на колана му.
— Наистина ли ме желаеш, Лусиен? — гърлено попита тя, като отвори токата и прекара ръка по тъканта, покриваща твърдата издутина на еректиралия му член.
Той не отговори, но жарта в очите му и каза всичко, което имаше нужда да знае. Ариел безсрамно свали ципа на джинсите му и като мушна ръка вътре го докосна през тъканата на шортите. Пенисът му потрепна от допира й и, макар да изглеждаше невъзможно, стана още по-твърд.
Ариел вдигна глава към него и му заповяда:
— Съблечи се, Лусиен. Искам да видя колко ме желаеш.
Ъгълчетата на устата му потрепнаха иронично, докато слизаше от леглото. Ариел го наблюдаваше как захваща с палците си наведнъж шортите и джинсите, и след това ги смъква с бавно движение.
— Божичко, колко си красив! — промърмори тя, изправяйки се на колене в края на леглото. Прокара ръка по раменете му и по гърдите му, възхитена от променящия се релеф на мускулите му.
Лусиен отново пое дълбоко дъх, докато ръцете й продължиха надолу, галейки твърдия му, плосък стомах. Ръката й се плъзна по копринената плът на члена му, като накара цялото му тяло да се напрегне и след това да започне да трепери.
Желанието изпълни Ариел. Докато продължаваше да го гали, тя вдигна очарована очи към лицето му. Очите му бяха станали толкова блестящи, че бяха почти заслепяващи. Ариел почувства как потъва в дълбините им.
Откъсна се със сила от омагьосващия му поглед и като се отпусна назад му заповяда:
— А сега ме съблечи, Лусиен.
Той веднага се качи на леглото. Отново разтвори бедрата и застана между тях. Разкопча блузата й и освободи закопчалката на сутиена й, след което отмахна сексапилната червена дантела от гърдите й.
Този път Ариел бе наред да си поеме дълбоко дъх, щом Лусиен нежно прекара нокът през зърната й, превръщайки ги в тръпнещи връхчета.
— О, Лусиен! — простена тя, като зарови ръце в дългата му коса, щом Лусиен наведе глава и всмука едното зърно в устата си, докато дразнеше другото с пръст.
През следващите няколко минути той бавно я съблече, като изучаваше всеки инч от тялото с устата си и с пръстите си, докато накрая Ариел буквално започна да се гърчи под него.
Най-сетне тя беше гола като него. Лусиен целуна ходилото й и започна да прокарва пътека от целувки нагоре по крака й. Когато достигна до вътрешната страна на бедрото й, Ариел отново преплете пръсти в косата му. Щом устните му се допряха до топлината й, тя изпусна вик на удоволствие.
Езикът му побутна клитора й и след това започна да чертае кръгчета около него. Ариел никога не бе изпитвала такова сладко мъчение и се остави на пороя от страст, който я понесе към оргазма.
Когато от кулминацията я деляха мигове, Лусиен изведнъж се отдръпна. Ариел извика недоумяващо и след това въздъхна облекчено, щом той легна между бедрата й и проникна в нея. Темпото, което наложи, беше диво и я запрати отново към оргазма. Когато достигна върха, мощта му беше такава, че сякаш се разтроши на милиони късчета и тя слабо се притисна към Лусиен, който също потрепера облекчено.
Обзе я изтощение и като затвори очи чу Лусиен да шепне:
— А сега спи, Ариел, за да оздравееш. Спи и оздравявай.
Лусиен се надигна от леглото и се загледа в лицето на спящата Ариел. При спомена за споделената фантазия го прониза силно желание. Прииска му се да я събуди и да повторят наяве всеки миг от този сън.
Това го потресе до дъното на душата му, тъй като никога преди не бе искал да замени фантазията с реалност. Фактът, че сега искаше, го принуди да признае, че като бе й дал контрола над кристала, позволявайки й по този начин да диктува какво правят в съня, той бе позволил да се променят взаимоотношенията им. Вече не бяха просто магьосник и простосмъртна. Но не беше готов да даде точно определение. Така че, като изхвърли тази тема от ума си, той се захвана да я съблече, тъй като знаеше, че ще спи по-добре без бремето на дрехите.
След като Ариел бе останала само по сексапилното си червено бельо, той я зави с чаршафа и бързо се оттегли. Колкото по-далеч от нея стоеше, толкова по-голяма възможност имаше да избегне изкушението.
Върна се обратно при пентаграмата. Магическите свещи все още горяха и той седна сред тях да размишлява над узнатото от писалката на Арманд.
Лесно можеше да разтълкува три от сцените. Първата, където Арманд се срещаше с хората, представляваше просто една от разходките му в Сенктюъри. Втората очевидно беше успешното откриване на кристалната пещера. Лусиен бе усетил, че Арманд има нужда от нещо истинско, с което да провери твърденията му за магьосническото изкуство, затова умишлено му бе споменал за пещерата, като знаеше, че Арманд ще отиде да я потърси. Четвъртата и последна сцена беше доста неясна, но тя най-вероятно представляваше последното пребиваване на Арманд в къщата.
Вниманието си съсредоточи върху третата сцена, защото именно тя го бе обезпокоила. Не бе познал магьосника, с когото бе разговарял Арманд, а единствения начин, по който той можеше да е влязъл в дома,
